Атрофия на слюнчена жлеза МКБ K11.0

Какво представляват слюнчените жлези?

Слюнчени жлези могат да произвеждат до няколко литра слюнка всеки ден. Слюнката е важна за овлажняване на устата, помощ при преглъщане, защита на зъбите от бактерии и подпомагане на храносмилането. Трите основни двойки слюнчени жлези са:

• околоушни жлези — във вътрешността на бузите
• подмандибуларни жлези — в пода на устата
• сублингвални жлези — под езика

В устата и гърлото има и няколкостотин малки слюнчени жлези. Слюнката се оттича в устата през малки тръбички, наречени канали.

Когато има проблем със слюнчените жлези или канали, може да са налице симптоми като подуване на слюнчените жлези, сухота в устата, болка, висока температура и дренаж с неприятен вкус в устата.

Причини за атрофия на слюнчените жлези

Атрофията се среща често при по-възрастни пациенти. С напредване на възрастта броят и височината на епитела на гранулираните (извити) канали и броят на зрелите секреторни гранули намаляват. Възможно е да има леко увеличение на стромалната фиброзна съединителна тъкан и може да има инфилтрат от хронични възпалителни клетки. Понякога се установява некроза на няколко отделни ацинарни клетки.

Атрофията може да е резултат от токсичност, но често се наблюдава във връзка с неоплазия или възпалителни лезии в слюнчената жлеза. Атрофията може да бъде фина и може да бъде пренебрегната, когато намаляването на размера на клетките е дифузно.

Атрофия, некроза (смърт на клетки) и възпаление обикновено се наблюдават при активна инфекция с някои вируси. Атрофия се наблюдава и при мононуклеарна клетъчна левкемия при инфилтрация на слюнчената жлеза или локална инвазия от шванном, възникващ в клонове на лицевия нерв. Диетични фактори също оказват влияние върху размера на слюнчените жлези.

Намалената консумация на храна, гладуването или недостатъчната консумация на протеини може да намали размера на слюнчените жлези. Тъй като функцията на слюнчените жлези реагира на адренергична стимулация, следователно атрофия възниква след адренергично блокиране (пропранолол).

Изображение: Nephron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Атрофията обикновено засяга отделни лобули и се характеризира с намаляване на размера на ацини и ацинарни епителни клетки, което може да бъде придружено от инфилтрат от хронични възпалителни клетки и увеличаване на интерстициалната съединителна тъкан или броя на жлезистите канали. Подчелюстните и околоушни жлези обикновено се засягат по-често от подезичната жлеза.

Синдром на Сьогрен

Атрофия на слюнчена жлеза се наблюдава при синдрома на Сьогрен (Sjogren). Причините и патогенезата на този синдром не са изяснени. Понастоящем се предполага, че синдромът на Сьогрен се появява на базата на ендокринни нарушения и невро – вегетативни разстройства, в резултат на които настъпват морфологични изменения в слюнчените и слъзните жлези, водещи до смущаване на тяхната функция.

Хистологично при заболяването се установява разрастване на стромата, която постепенно замества паренхима на жлезата, вследствие на което тя атрофира. Сред разрасналата се строма се установява кръгло клетъчна инфилтрация.

Клинично синдромът на Сьогрен се наблюдава по-често при жени над 40 годишна възраст. Той има хроничен характер и продължава години. Характеризира се с комплекс от симптоми, основните, от които са ксерофталмия (сухи очи), ксеростомия (суха уста) и хроничен полиартрит (засягане на ставите).

Ксерофталмията се дължи на намалена слъзна секреция и се манифестира със сухота в очите и кератоконюнктивит. Ксеростомията се дължи на намалена слюнчена секреция. Тя се манифестира със сухота в устната кухина, която е и най-мъчителното смущение на този синдром.

Поради това преглъщането и говорът са затруднени. Болният прави чести движения на смучене, за да изцеди слюнката от жлезите. За да може да преглътне, той трябва да приема течност с всяка хапка. Лигавицата на устната кухина е суха, зачервена, напукана. Устните са също сухи, покрити с корички и излющен епител. Езикът е сух, зачервен. Полиартритът се изразява с хронично засягане на малките стави, които понякога може да анкилозират.

Диагнозата на заболяването се поставя главно въз основа на данните от анамнезата и обективното клинично изследване. При лечението на атрофия на слюнчената жлеза се използват слюногенни средства, новокаинови блокади и физиотерапия в областта на слюнчените жлези за подпомагане на слюноотделянето. Освен това се назначават витамини, хормони, а при възникване на възпалителен процес – антибиотици и противовъзпалителни средства.

Заглавно изображение: BruceBlaus, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons