Горна повърхност на езика МКБ C02.0

Злокачествените новообразувания (рак) на предните две-трети на езика са включени в групата на малигнени процеси, възникващи в устната кухина. Те са относително често срещани и представляват приблизително 3% от всички злокачествени заболявания, възникващи в устната кухина. Туморите на езика са едни от най-честите форми на неоплазми в устната кухина, след тези на устните и зачестяват с напредване на възрастта. Неоплазмите на езика са необичайни преди навършване на 40-годишна възраст, а честота им е най-висока през 6-то и 7-мо десетилетия. Засяга предимно индивиди от мъжки пол (отношение мъже/жени от 3 до 4:1). Болестта се среща с най-висока заболеваемост в индийски население.

От всички възможни етиологични фактори, ракът на езика е свързан най-тясно с употребата на тютюневи изделия. Многобройни проучвания показват, че до 90% от пациенти с рак на устната кухина употребяват тютюневи изделия, а рискът за развитие на злокачествен процес се увеличава с броя на цигарите и продължителността на вредния навик. Честотата на малигнени процеси в устната кухина при лица, които пушат, е около 6 пъти по-висока, сравнена с тази при непушачи. Други фактори, свързани с рак на езика са употребата на алкохол, инфекции с човешки папиломен вирус (HPV - епителотропен ДНК вирус).

Подобно на останалите области на горните отдели на храносмилателната и дихателна системи, повече от 90% от злокачествени новообразувания на горна повърхност на езика са сквамозноклетъчен карцином. Лимфоми, меланоми и саркоми се развиват значително по-рядко от тъканите на езика.

Сквамозноклетъчния (планоцелуларен) карцином е най-разпространеното злокачествено заболяване на езика. Установени са 3 морфологични форми на растеж - екзофитен, улцерозен и инфилтративен. Инфилтриращите и улцерозни форми се наблюдават най-често върху езика. Ранните карциноми, по-малки от 1 см могат да бъдат открити само по време на рутинен клиничен преглед. В случай на симптоматично проявени тумори, най-честа находка е уплътнена туморна формация на езика с евентуално разязвяване. Уплътнението на езика може да инфилтрира дълбоко в мускулатурата или корена на езика. В много случаи се открива регионална лимфаденопатия.

Планоцелуларният карцином на езика може да възникне в привидно нормален епител, в области на левкоплакия или в областта на хронично възпаление на езика (глосит). Симптоми се появяват, обикновено, при големина на лезиите над 2 см, установяват се нарушение в говора и гълтането. При засягане на нервите от туморния процес се появява болка, която може да ирадиира към едно от ушите.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на горна повърхност на езика с поставя въз основа на анамнестични данни, обективно изследване на езика и устната кухина, и хистологично изследване за поставяне на точна диагноза. Образна диагностика (рентген, КАТ, ЯМР) се използва при съмнение за разпространение на процеса.

Лечението на локализирани процеси (T1-T2) е оперативно или лъчетерапия. Малките лезии, които са добре локализирани се отстраняват. Големи лезии, при които ексцизият би компрометирала говора и способността за преглъщане, се подлагат на радиотерапия. Пациентите с ограничени или регионално, разпространени неоплазми на езика се повлияват най-успешно от комбинирана терапия - хирургично лечение, лъчетерапия и химиотерапия.

Ранното диагностициране е основния прогностичен фактор, също така са от значение размера на тумора, неговата разпространеност и появата на метастази.