Движения на очите и стереопсия

Движенията на очите са от изключително значение за нормалното функциониране на зрителната сетивна система. Очните движения се осъществяват благодарение на външните очни мускули. Постоянните миниатюрни движения, които извършва окото, предизвикват изключително леки измествания на зрителния образ върху ретината. Това означава, че дори и при непрекъснато фиксиране на една и съща точка, образът в няколко поредни момента попада върху различни зрителни рецептори. По този начин адаптацията на рецепторите се предотвратява.

Експерименти показват, че при фиксиране на неподвижен образ, човек "спира да вижда". Опитът се състои в залепване на микропрожекционен апарат върху роговицата по такъв начин, че апаратът се движи заедно с очната ябълка. При подобни условия човек много скоро престава да вижда образа поради елиминиране на движенията на изображенията върху ретината с последваща адаптация на рецепторите.

Движенията на очите се разделят на три вида:

• сакадични движения – много бързи и скокообразни. Те насочват централните ямки на ретината към обекта, който е интересен за зрителната система. Сакадите са израз на рефлексни двигателни реакции, които се задействат при попадане на зрителния обект в периферните части на зрителното поле.;
• проследяващи движения – при тях двете очни ябълки се движат синхронизирано. Те се проявяват в случаите, в които очните ябълки наблюдават плавно движещи се предмети.;
• вергентни движения – насочват окото към предмети разположени на различно разстояние. При конвергентните движения двете очни оси се приближават една към друга и се пресичат в предмет, разположен на сравнително близко разстояние. При дивергентните движения двете очни оси се раздалечават и се насочват към далечно разположен предмет.

Регулацията на очните движения се извършва от вторични зрителни зони в тилния дял на кората, както и от поле 9 по Бродман във фронталния дял на кората.

От съществено значение за обемното и пространствено възприемане на заобикалящия ни свят е движенията на очите да бъдат съгласувани.

Човек възприема образите в техните три измерения. Подобно зрение се означава като стереоскопично (стереопсия). Благодарение на наличието на бинокулярно (двуочно) зрение, човек има пространствено-обемни възприятия. Причината е в това, че всяко око наблюдава зрителния обект от малко по-различен ъгъл в сравнение с другото. На централно ниво двата ретинални образа на наблюдавания обект се сливат и като резултат възниква усещане за дълбочина и разположен в пространството обект.

В двете ретини се намират съответстващи или наречени по друг начин – кореспондиращи точки. Тези точки са разположени на равни отстояния наляво или надясно, нагоре или надолу от централната ямка (fovea centralis). Областите на зрителния обект, които се проектират в кореспондиращите точки на ретините, са разположени на една крива. Кривата представлява част от окръжност и се нарича хороптер. Когато се фиксира близко разположена точка, окръжността на хороптера е с по-малък радиус и обратно, когато се фиксират по-далечно разположени предмети, хороптерът има по-голям радиус.