Мускули на очната ябълка (musculi bulbi)

Очната ябълка - bulbus oculi, се привежда в движение с помощта на очедвигателните мускули, при което линията на зрението се насочва към гледания обект. Мускулите на двете очни ябълки осъществяват своята функция в строга координация. При гледане надалече и направо линиите на зрението на двете очни ябълки са разположени успоредно, което се дължи на равномерното напрежение на тези мускули. При гледане наблизко очните ябълки се намират в положение на конвергенция, при което линиите на зрението се пресичат върху наблюдавания обект.

Мускулите на очната ябълка биват шест на брой, като четири от тях са прави, а два - коси. Те изхождат пряко или чрез сухожилия от стените на очницата (орбита) и окончават върху очната ябълка, където техните сухожилия се залавят за склерата.

Към правите очни мускули се отнасят:

• горен - m. rectus superior;
• долен - m. rectus inferior;
• медиален (вътрешен) - m. rectus medialis;
• латерален (външен) - m. rectus lateralis.

Те водят началото си от общ сухожилен пръстен - anulus tendineus communis, който е разположен в дълбочина на орбитата и обхваща foramen opticum и вътрешната част на fisura orbitalis superior на клиновидната кост. Този сухожилен пръстен се закрепва здраво за надкостницата на подлежащите кости. Правите очни мускули се насочват напред и се залавят за склерата в областта пред екватора на очната ябълка.

Косите мускули на очната ябълка са:

• горен кос мускул - m. obliquus superior;
• долен кос мускул - m. obliquus inferior.

Горният кос мускул изхожда от общия сухожилен пръстен, насочва се напред и леко нагоре, като достига областта на макаровидната ямка на челната кост. В тази област мускулът се прегъва около едно лостче от влакнест хрущял и преминава в дълго обло сухожилие, което се насочва назад и латерално, като се захваща зад екватора на очната ябълка, по нейната горно-странична повърхност.

Долният кос мускул води началото си от орбиталната повърхност на горната челюстна кост, малко под началото на носнослъзния канал - canalis nasolacrimalis. Този мускул се насочва назад и латерално, завършвайки зад екватора на очната ябълка, по долно-страничната й повърхност.

Отделните мускули на очната ябълка насочват окото, съответно зеницата, по следния начин:

• горният прав мускул насочва зеницата нагоре и назално (към носа);
• долният прав мускул насочва зеницата надолу и назално;
• вътрешният прав мускул придвижва зеницата медиално (към носа);
• външният прав мускул придвижва зеницата латерално;
• горният кос мускул измества зеницата латерално и надолу;
• долният кос мускул измества зеницата латерално и нагоре.

Инервацията на очедвигателните мускули се осъществява от три черепномозъчни нерви:

• nervus oculomotorius инервира съответно горния, долния и медиалния прави мускули, както и долния кос мускул;
• nervus abducens инервира латералния прав мускул;
• nervus trochlearis осъществява инервацията на горния кос мускул.

При осъществяване движенията на очната ябълка нейната склера се трие в една неподвижна ципа, изградена от съединителна тъкан - влагалище на очната ябълка (vagina bulbi). Между влагалището и склерата се загражда тясно цепковидно пространство - spacium episclerale, което изпълнява ролята на ставна цепка. Това пространство се прекосява от тънки фиброзни повлекла, както и от сухожилията на мускулите на очната ябълка, като по яхната повърхност влагалището се продължава в мускулните фасции.

Свободното пространство в орбитата, което се намира между поместените тук органи - слъзна жлеза, очна ябълка и очедвигателни мускули, е изпълнено с мастна тъкан - corpus adiposum orbitae, представляваща еластична подложка за очната ябълка.

Стената на очницата е покрита от надкостницата на костите, които я изграждат. Fisura orbitalis inferior е покрита от тънък слой гладкомускулни влакна, които оформят m. orbitalis, получаващ симпатикова инервация. При съкращаването му очната ябълка се избутва леко напред, а при неговата релаксация тя хлътва назад.