Астигматизъм МКБ H52.2

› Въведение

› Видове астигматизъм

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Астигматизмът представлява аномалия на рефракцията, при която в различните меридиани кривините на роговичната повърхност са различни и пречупват с нееднаква сила, поради което образът в ретината е неясен, тъй като не се получава само един фокус. В резултат пациентите се оплакват от неясно, замъглено зрение, както за близо, така и за далеч. Своевременната диагноза и подходящо лечение подобряват значително комфорта на пациентите и качеството им на живот.

Видове астигматизъм

Астигматизмът представлява рефракционно нарушение, при което светлинните лъчи не се пречупват равномерно от роговицата до лещата, поради което се нарушава зрителната острота.

Среща се често в клиничната практика, като по различни данни приблизително всеки трети човек има някаква форма на астигматизъм.

При астигматизма не може да се получи пресичане в една точка на успореден сноп лъчи. Поради това образът върху ретината е винаги неясен, източен вертикално или косо. Обикновено вертикалният меридиан на роговицата е най-силно пречупващ, докато хоризонталният е най-слабо пречупващият меридиан.

Различават се няколко вида астигматизъм:

• физиологичен астигматизъм: при него хоризонталният меридиан пречупва с 0,5 до 1.0 диоптър по-слабо. Физиологичният астигматизъм не предизвиква субективни оплаквания и не намалява зрителната острота
• прав астигматизъм (astigmatismus rectus): астигматизъм, при който отношенията на вертикалния и хоризонталния меридиан са като този при физиологичния астигматизъм, но разликата в пречупвателната им сила е повече от 1.0 диоптър
• обратен астигматизъм (astigmatismus invеrsus): настъпва, когато хоризонталният меридиан е по-силно пречупващ от вертикалния
• кос астигматизъм (astigmatismus obliquus): когато главните меридиани не са вертикалният и хоризонталният, а са косите, тогава настъпва тази форма на състоянието

Състоянието може да бъде вродено или придобито, често се съчетава с късогледство или далекогледство.

Причини и рискови фактори

Причините и рисковите фактори за развитие на астигматизъм показват някои особености. Така например при вродените форми на състоянието, астигматизмът се развива в резултат от генетични фактори и особености и присъства още от раждането, макар да се диагностицира значително по-късно.

Придобитите форми на астигматизъм се развиват под влияние на различни фактори, като най-често настъпва при травми на окото с различно естество, след очни операции (особено след кератопалстика или операции за лечение на катаракта), при пациенти с кератоконус, след чести възпалителни заболявания на окото, включително кератит, херпесни инфекции и други.

Астигматизъм може да се развие и вследствие на продължително механично дразнене, като например при неправилна употреба и поставяне на контактни лещи при лица с подлежащо късогледство или далекогледство.

Изложени на по-висок риск са лица с наследствена предразположеност и близки роднини с астигматизъм и нарушения на зрителната острота, при прекомерно екранно време, чести очни инфекции и възпаления.

От ранна детска възраст се препоръчват регулярни профилактични прегледи, тъй като късното откриване на астигматизъм при децата се асоциира с повишен риск от развитие на амблиопия (мързеливо око).

Симптоми

Леките форми на астигматизъм могат да останат дълго време незабелязани, но с напредване на процеса, особено при подлежащо късогледство или далекогледство често се наблюдават различни по вид оплаквания, по-честите от които включват:

• нарушена зрителна острота: пациентите се оплакват от неясно, размазано, изкривено виждане на близко или далечно разположени предмети и обекти и затруднения при опит за фокусиране, затруднения при преминаване от близък към далеч фокус
• нарушено нощно зрение: нощното виждане е нарушено, като пациентите виждат размазани образи със светлинни отблясъци и ореоли
• главоболие: при продължително четене, работа пред екрани и други устройства, които натоварват очите, пациентите често се оплакват от зрителна умора, особено при необходимост от продължително взиране
• други оплаквания: в опит за подобряване на фокусирането пациентите често примигват или присвиват очи. Възможни са прекомерно сълзене или изсушаване на очите, болка в областта на очите и други оплаквания

Неглижирането на състоянието, както и прогресия към тежки форми на астигматизъм се асоциират с повишен риск от някои усложнения, включително развитие на амблиопия (мързеливо око), проблеми с концентрацията, нарушения в пространственото ориентиране и други.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при астигматизъм се поставя от специалист (офталмолог) след назначаване на съответните специализирани изследвания. Най-общо диагностичният процес включва:

• разпит на пациента: наличие на характерните за състоянието оплаквания от замъглено и неясно зрение, бърза умора на очите, често главоболие, наличие на отблясъци при опит за фокусиране на обекти нощем, данни за положителна фамилна анамнеза
• очен преглед: огледът на предния очен сегмент позволява стесняване на диференциалната диагноза и отхвърляне на белези по роговицата или структурни аномалии. Остротата на зрението най-често се оценя с помощта на таблицата на Snellen
• специализирани инструментални изследвания: за потвърждаване на диагнозата често се налага извършване на рефрактометрия (измерване на рефракцията), кератометрия (измерване на кривината на роговицата), скиаскопия или ретиноскопия (позволява обективна оценка чрез отразена светлина и е особено ефективна при малки деца). При нужда може да се наложи извършване на офталмоскопия, оценка на акомодацията и зрението

При много от пациентите състоянието се открива при случаен профилактичен преглед, като ранното откриване намалява значително рисковете от усложнения и прогресия към тежки форми. По тази причина още от ранна детска възраст следва да се посещава специалист за ежегодна оценка на зрителната острота и зрението като цяло.

Лечение

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално, като се използват различни средства за корекция:

• оптична корекция: лечението на астигматизма се прави чрез корекция с цилиндрични стъкла. Простият астигматизъм се коригира с цилиндрично стъкло, чиято пречупваща ос се поставя перпендикулярно на меридиана, който коригираме. Сложният и смесеният астигматизъм се коригира с комбинация от сферично и цилиндрично стъкло. Неправилният астигматизъм може да се коригира само с контактна леща

• хирургично лечение: оптичната корекция с лещи или очила е подходяща опция при леките до умерени форми, докато при някои особени форми, тежки и значими степени, както и при наличие на някои допълнителни зрителни нарушения се препоръчва хирургична корекция с помощта на фоторефрактивна кератектомия, лазерна корекция (LASIK), имплантация на торични вътреочни лещи и други

Изборът на лечение се определя до голяма степен от възрастта на пациентите, тежестта на състоянието, наличието на допълнителни зрителни нарушения, както и общото здравословно състояние на засегнатите.

Прогноза

Прогнозата при астигматизъм обикновено е добра, особено при ранно откриване и подходяща корекция с очила, контактни лещи или някои хирургични методи. Ранната диагноза при деца значително намалява рисковете от по-сериозни зрителни нарушения. В много редки случаи, главно при определени форми и някои съпътстващи увреждания, астигматизмът може да прогресира и да доведе до терапевтични затруднения и трудна корекция.

Изображения: freepik.com