Амоняк

Амонякът се получава в организма на човек при дезаминиране на аминокиселините, амини, пуринови, пиримидинови бази.

Малки количества амоняк се получават под действието на чревните бактерии.

Амонякът се образува и от метаболитни процеси в скелетната мускулатура при тежки физически натоварвания.

Наличният амоняк в организма се използва за преаминиране на кетокиселини или се елиминира като амониеви соли през бъбреците или се превръща в урея.

Главен механизъм за отстаняване на амоняка в мозъка е образуване на глутамин, който в бъбреците се дезаминира, а свободния амоняк се излъчва с урината под формата на амониеви соли (амониогенеза). Така се регулира алкалнокиселинното равнoвесие в организма, запазвайки натриевите йони.

В биологичните течности амонякът представен в 95-98% като катион (положителен йон)- NH4+.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

• коматозни състояния;

• чернодробни заболявания;

• дефекти в синтеза на уреята;

• контрол на терапевтичен ефект при болни с порто – кавални шънтове.

Необходима ли е предварителна подготовка?

При вземане на кръв за изследване на амоняк не е необходима предварителна подготовка на пациента.

При изследване на кръв от урината е необходимо да се вземе урина, след тоалет на гениталите, сутрин на гладно в химически чист съд, закупен от аптека.

Метод на провеждане на изследването:

Принципи на аналитични методи:

Колориметрични методи базират се на принципа на фенол – хипохлористата реакция на хлористата реакция на Вerthelot.

Ензимни методи – използва се глутаматдехидрогеназа и оптичен тест. Анализират се общата концентрация на амоняк и амониеви йони.

Течна хроматографска флуоресценция.

Използва се плазма взета с антикоагулант ЕДТА или хепарин. Хепаринът е за предпочитане тъй като намалява образуването на амоняк в пробата.

Антикоагулантът и епруветките трябва да се тестват предварително за замърсяване с амоняк. Необходимото количество кръв се накапва в епруветката, която се занася в лабораторията.

Пробата се определя до 20 минута след вземане на кръвта.

Може да се съхрани до 3 часа в леденя баня на отделена след центрофугиране плазма.

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на изследването се усеща леко убождане на мястото на пункция от иглата на спринцовката при вземане на кръв.

При изследване на амоняк от урината е необходимо пациентът да уринира в химически чист съд сутрин, след тоалет на гениталите без да е приемал храна.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Не съществуват рискове за пациента при провеждане на изследването.

Резултати от проведеното изследване:

Нормални стойности:

Референтни граници на амоняк:

Плазма:                                                            
     кърмачета, деца:   15-53 µmol/l                               
     жени:                    11-31 µmol/l                                    
     мъже:                    15-40,5 µmol/l

Урина: 20-70 mmol/l
             340 – 1190mg /24h

При интерпретация на резултатите трябва да се има предвид нивото на pH на кръвта, тъй като в зависимост от нивото се променя концентрацията на свободния, токсичен за организма амоняк.

Отклонения от нормата:

Повишена концентрация на амоняк има при:

• чернодробни заболявания, поради нарущен синтез на урея. Плазмения амоняк се следи при пациенти с чернодробна недостатъчност;

• дефект в обмяната на аминокиселини, засягащ ензимите от урейния цикъл (дефицит на карбамилфосфатсинтетаза, аргиназа, аргинилсукцинатлиаза); пациенти с такива нарушения са умствено изостанали;

• ятрогенна промяна в чернодробното кръвоснабдяване (портокавален шънт);

• повишена реабсорбция на NH3 в червата (при прием на богата на белтъци храна, при кръвоизливи в гастроинтестиналния тракт);

• синдром на Reye – налице е повишаване на количеството на  амоняк и понижаване на глюкозата, уврежда се черния дроб и мозъка;

• употреба на някои медикаменти и субстанции– диуретици, аналгетици, наркотици, барбитурати, етанол, алкохол.

Понишена концентрация на амоняк се среща след употреба на някои медикаменти – L – dopa, канамицин, неомицин, лактобацилис ацидофилис.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Няма индикации, поради които изследването да не се провежда.