Внимание

Вниманието представлява процес на селективно фокусиране на съзнанието върху определени стимули, събития или мисли за сметка на игнориране на останалите. Вниманието може да бъде два вида:

• волево (ендогенно), което се базира на вътрешно създадени цели;
• неволево, което се предизвиква от появата на външни нови, необичайни обекти или бързи промени в околната среда.

Основната роля на вниманието е да се подбере важната информация за дадения момент - тази, която трябва да се подложи на ефективна преработка, като същевременно се потисне преработката на останалата информация. Чрез вниманието се постига по-лесно откриване на селекционните стимули и по-бърза реакция към тях. Вниманието стои в основата на всички висши функции на нервната система като възприятия, реч, обучение, оперативна памет, мислене.

Важна роля за избора на обектите, върху които се фокусира вниманието, за продължителното внимание върху даден обект, както и за превключването на вниманието от един обект на друг, има префронталната асоциативна зона. Тук се намира фронталното очно поле, което е важен център за волевото насочване на погледа. Стимулирането на фронталното очно поле при животни наподобява физиологичните и поведенчески ефекти на вниманието.

Повечето експерименти показват, че един съществен неврофизиологичен белег на вниманието е увеличената активност на невроните, които участват в преработката на информацията за стимула, върху който то е фокусирано. Известно е, че при насочване на вниманието към дадена област от пространството, се увеличава активността на невроните в париеталната асоциативна зона, докато при насочване на вниманието към зрителни обекти, се променя активността на невроните в зрителните зони, разположени в окципиталния дял на кората. Предполага се, че вниманието увеличава отговорите само на тези неврони, чиито рецептивни полета отговарят най-добре на характеристиките на стимула, върху който то е насочено. Същевременно активността на другите неврони се потиска.

Вторият важен неврофизиологичен белег на вниманието е синхронизацията на активността на всички неврони, които обработват информацията за различните белези на селекционирания стимул (форма, цвят, локализация, движение). Счита се, че само добре синхронизираната активност се преработва по-нататък и достига до съзнателно възприятие. Следователно, при насочване на вниманието към даден стимул се увеличава честотата на разряда на отделните неврони, обработващи информация за този стимул и се подобрява тяхната синхронизация.

Едно от най-демонстративните нарушения на вниманието е синдромът на едностранното игнориране, който се развива при увреждане на дясната париетална кора. Друго патологично нарушение на синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност. Дефицитът на вниманието се изразява в трудност за задържане на вниманието, особено когато се изисква ендогенното му регулиране. Това нарушение се дължи на дисфункция на префронталната кора и нейните корови и подкорови връзки.