Комбинирани гласови и множествени двигателни тикове [синдром на Tourette] МКБ F95.2

Комбинирани гласови и множествени двигателни тикове [синдром на Tourette] представляват състояния, при които се наблюдават множествени двигателни и един или повече гласови (фонични) тикове, макар че не е задължително те да бъдат наблюдавани едновременно. Характерна за синдрома е неговата фамилност. Тиковете са генерализирани и се придружават от ръмжене, хълцане, вокализации и издаване на цинизми.

Предполага се, че генетични и екологични фактори играят роля в етиологията на синдрома на Tourette, но точните причини са неизвестни. Клиничната картина на заболяването е разнообразна. Симптомите на този тип разстройство могат да включват копролалия (спонтанно изказване на социално осъдителни думи или фрази); неритмични тикове, предшествани от усещане за напрежение или непреодолимо желание за извършване на даденото движение, последвани от облекчение след преминаване на тика. В някои случаи пациенти със синдром на Турет могат да потиснат тиковете за определен период от време. Това води обаче до увеличено напрежение и тези пациенти могат да потърсят усамотено място, където да се освободят от напрежението, давайки изява на тиковете. Обикновено тиковете продължават до края на юношеството, но могат да продължат и след това с отслабена интензивност.

Лечението на комбинирани гласови и множествени двигателни тикове [синдром на Tourette] се осъществява с халоперидол, рисперидон, пимозид и флуфеназин в ниски дози. Антихипертензивните препарати клонидин и гуанфацин също се използват за повлияване на тикове. Освен лекарствена терапия, в лечението на синдрома на Турет в съображение влиза и когнитивно-поведенческата психотерапия.