от 03 яну 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

При тикови разстройства основната проява е тик, който представлява неволно, бързо повтарящо се, неритмично движение, при което са включени определени мускулни групи. Среща се до 5 % от децата, между 6 и 8 години. Причините, както и патогенезата на тези разстройства не са известни. Наблюдава се генетична предиспозиция. Роля играят и външни въздействия - травми, медикаменти, минимална мозъчна дисфункция.

Простите, обичайни тикове включват леко покашляне, джафкане, подсмърчане, съскане, удряне на собственото тяло, употреба на нецензурни думи (копролалия), издаване на звуци, мигане, облизване, лицеви гримаси, отмятане на главата. Понякога тези тикове могат внезапно да изчезнат. Разграничават се три разновидности:

-обикновени, преходни тикове - започват в ранната училищна възраст и в 80% от случаите спонтанно изчезват;

-генерализирани хронични тикове - обхващат се повече мускулни групи, включително и на крайниците и трупа;

-синдром на Jilles de la Tourette - при този синдром е налице фамилност. Тиковете са генерализирани и се придружават от ръмжене, хълцане, вокализации или издаване на цинизми. Обикновено продължават до края на юношеството, но могат да продължат и след това с отслабена интензивност.

Заболяването се диагностицира лесно. Клиничната картина и симптомите на детето са достатъчни, за да се диагностицират тези разстройства. Лечението на тикови разстройства се провежда с медикаменти. Прилагат се невролептици и психостимуланти (халоперидол).