Гърч и спазъм МКБ R25.2

Мускулните клетки (мускулни влакна) имат свойството да се съкращават, с което става възможно придвижването на тялото и на крайници в пространството. Това съкращение започва след сигнал от нервната система — електрически импулс. Ако този импулс е прекомерно силен, възникват нарушения на мускулното съкращение, които могат да се разделят на три подтипа:

• Спазми
• Крампи
• Гърчове

Гърчовете, означавани още като епилептиформени прояви, представляват пристъпно повтарящи се съкращения на скелетната мускулатура. Те се разделят на

• клонични
• тонични
• тонично-клонични
• атонични

Клоничните гърчове се характеризират се със съкращаване и отпускане на една или друга мускулна група, но могат да се разпространят и обхванат една цяла телесна половина. Най-често са резултат на възбудно огнище в gyrus praecentralis.

Тоничните гърчове представляват повишаване тонуса на мускулите. Те могат да обхванат мускулатурата на цялото тяло или на отделен крайник. В зависимост от това, кой тонус е по-силно изразен (на флексорите или на екстензорите) крайникът е спастично свит или изпънат, тялото обикновено е в състояние на опистотонус. Подобни гърчове се наблюдават при туберкулозен менингоенцефалит, мезенцефални форми на различни енцефалити, мозъчни тумори. Смята се, че патологични процеси в мезенцефалона водят до функционална децеребрация и всички подкорови структури се освобождават от контрола на мозъчната кора.

Гърчовете с тонично-клоничен характер са типични за големите епилептични припадъци.

При атоничните гърчове се наблюдава краткотрайна загуба на мускулен тонус и тялото се свлича на земята. Те могат да възникнат по всяко време на деня. Наблюдават се предимно в детската възраст.

В зависимост от мускулните групи, които обхващат, гърчовете могат да бъдат

• генерализирани — обхващащи цялото тяло
• парциални — обхващащи отделен мускул или мускулна група

Причините за поява на гърч и спазъм са разнообразни. Един от най-честите е температурният гърч — възникващ при внезапно повишаване на температурата, вследствие на инфекциозно заболяване. Засягат се деца между 3 месеца и 5 години. Различни мозъчни лезии (увреди) могат да предизвикат гърчова симптоматика:

• мозъчен инфаркт
• преходна исхемична атака
• мозъчни кръвоизливи или тумори
• менингити и енцефалити
• болест на Алцхаймер

Епилепсията и натравянията са честа причина за гърч и спазъм. В това число влиза прекомерната употреба на алкохол, наркотици (амфетамини, кокаин и други), лекарства от групата на барбитуратите и сънотворните. Не на последно място като причинител на гърч е и топлинният удар.

Клиничната картина при гърчовете се съпътства и от допълнителни симптоми като временна загуба на съзнание, промяна в емоционалното състояние — внезапно чувство на паника, радост и неконтролируем смях и други. Може да са налице зрителни смущения — халюцинации, неясно виждане. Металният вкус в устата е също често срещан симптом.

Лечението на гърчовете състояния в амбулаторната практика е с приложението на диазепам — дозиран според килограмите и приложен интрамускулно.

Движението на тялото в пространството е възможно благодарение на съкращението на различни мускулни групи в синхрон и под наш съзнателен контрол. Когато някой мускул се съкращава неволево, се нарича спазъм, а когато това неволево мускулно съкращение е силно, продължително и болезнено, се означава като крампа. По повърхността на кожата над засегнатия мускул често се наблюдава втвърдяване във формата на възел. Крампите имат различна продължителност – от няколко секунди до минути, понякога до четвърт час, много рядко и повече. Не е нетипично крампите да се повторят няколко пъти преди напълно да отминат. Може да се засегне само част от мускула (отделни мускулни влакна), целия мускул или съседни мускули, които обикновени се съкращават заедно при извършване на определено движение. Най-често се засягат мускулите на подбедриците. Крампите са явление, което почти всеки е изпитвал през живота си. Те са с по-голяма честота при възрастните, отколкото при децата.

Причината за поява на мускулните крампи е повишената активност на нервите, които инервират съответния мускул. За да се съкрати мускулното влакно, е необходим сигнал от нервната система. При волевите движения, сигналът за съкращение на мускула идва от моторната зона в кората на главния мозък, движи се по нервни влакна в гръбначния мозък, от които пък излизат периферни нерви, достигащи до съответния мускул. Мястото, на което нервната клетка (неврон) контактува с мускулното влакно, се нарича нервно-мускулен синапс. При повишена активност на невроните, изпращащи електрически импулс към мускула, се появява мускулен спазъм или крампа. Причините, водещи до такава повишена нервна активност са разнообразни, като най-честите от тях са:

• Травма на нерва и/или мускула
• Дехидратация
• Ниско кръвно съдържание на калций, калий или магнезий
• Лекарства

Лекарствените средства, които могат да доведат до поява на гърч и спазъм са диуретиците (най-често фуроземид), някои лекарства за астма, лекарства за остеопороза, или такива за болестта на Алцхаймер. След лекарствата, които често предизвикват мускулни оплаквания са статините – понижаващи холестерола. При тяхното изписване винаги трябва да се има предвид възможната поява на такива симптоми, което налага подмяна на медикамента. Когато причината за поява на крампи не може да се установи, те са определят като идиопатични.

В повечето случаи мускулните крампи не налагат лечение, те отминават от само себе си. Когато продължат за по-голям период от време, обаче, това налага търсенето на лекарска помощ. Първите мерки, които се предприемат са разтягания в областта на засегнатия мускул, или мускулни групи, масаж и прилагане на топлина. При по-тежките случаи, неповлияващи се от стандартните методи, се прилагат миорелаксанти – лекарства отпускащи мускулатурата. При засягане на малка мускулна група ефективно е и приложението на ботулинов токсин, действието, на който продължава месеци, след което при необходимост може да се повтори отново. Когато крампите се дължат на промени в електролитния състав на кръвта, се налага неговата корекция посредством венозното приложение на водно – електролитни разтвори (интравенозна инфузия).

Мускулните крампи трябва да се разграничават от спастичността, друго нарушения на мускулния контрол. Това е състояние на напрегнатост, стегнатост на мускула, съпроводено с невъзможност за неговото движение. Наблюдават се повишени рефлекси, болка, трудно или невъзможно придвижване, деформитети на кости и стави при продължително и тежко протичане на това състояние. Най-честите причини, за неговата поява са:

• Церебрална парализа
• Мозъчен инфаркт
• Множествена склероза
• Мозъчен тумор
• Травма на главния или гръбначния мозък

Механизмите за възникване на тези заболявания са разнообразни, но общото между тях е, че вследствие на заболяването има дисбаланс между възбудните и задържащите импулси към мускулите, като преобладават възбудните.

Лечението е свързано преди всичко с лечение на основното заболяване, което предизвиква спастичността, освен ако тя не е идиопатична (без видима причина). Сред основните медикаменти, които се използват са баклофен, диазепам, клоназепам. Физиотерапията, включваща разтягане са мускула, е изключително ефективна. При недостатъчно повлияване, може да се използва инжектирането на ботокс, което има продължителен ефект, или дълбока мозъчна стимулация – при най-тежките и неповлияващи се случаи.

Тризмусът е друго нарушение на мускулния тонус и контрол, при което има много трудно или невъзможно отваряне на устата, вследствие на тоничен мускулен спазъм на дъвкателната мускулатура. Това нарушение най-често е бързопреходно и е съпроводено от болка, невъзможност за хранене, затруднен говор и преглъщане. Предизвиква се от разнообразни причини, които за прегледност могат да се разделят на:

• Вътреставни причини (артрит, луксация на субмандибуларната става)
• Извънставни причини (инфекции, травми, тумори)
• Други причини (епилепсия, системен лупус еритематозус, множествена склероза)

Преди да се започне лечение е необходимо провеждането на рентгенова снимка на долната челюст, за да се види дали има някакви травми в областта, след което се пристъпва към лечение на основното заболяване, довело до тризмусът. Към общите мерки спадат мускулните релаксанти, нестероидните противовъзпалителни средства, топлите компреси, физикалната терапия.

Понякога е възможно спазъм да се получи само едностранно — например спазъм на едната половина на лицето — вляво или вдясно. Това състояние се нарича хемиспазъм („хеми“ — половин). Причините, които водят до неговата изява са същите като при двустранния спазъм — най-често хиперактивност на невроните, инервиращи засегнатата мускулна група или единичен мускул. Хемиспазъмът е характерен за лицевата мускулатура. Преди да се изяви клинично понякога се наблюдават алармиращи симптоми като сърбеж само на едната лицева половина, потреперване на клепача, устната или бузата. Лечението обикновено е чрез приложение на карбамазепин, като при неуспех може да се инжектира ботулинов токсин. Когато причината за хемиспазма е притискане на лицевия нерв, може да се наложи оперативна интервенция, която да доведе до декомпресия (намаляване на напрежението) на нерва.

Едно от редките заболявания, което протича с мускулни спазми, е доброкачественият крампо-фасцикуларен синдром. При него имаме съчетание от мускулни крампи и фасцикулации – многократно повтарящи се съкращения и отпускания на мускулатурата. Най-често се засягат краката. Състоянието е съпроводено с болки, дискомфорт, затруднение при ходене, умора, депресия. Причината за поява на това заболяване не е установена, но различни увреждания на нервите и мускулите могат да го провокират.

Диагнозата се поставя на базата на клиниката и отхвърлянето на други заболявания, водещи до гърч и спазъм или фасцикулации. В повечето случаи лечение не е необходимо, но при персистиране на оплакванията могат да се прилагат лекарства навалящи нервното възбуждане – карбамазепин, прегабалин и други. При неповлияване може да се опита с приложението на кортикостероиди.