Тремор, неуточнен МКБ R25.1

Ритмичните, стереотипни, правилно повтарящи се неконтролируеми, неволеви движения, които най-често имат екстрапирамидален произход, се наричат тремор. Той засяга 0.4-6% от населението през превалиране на единия пол над другия.

Tремор, неуточнен, се свързва с повишена активност на базалните ганглии. Може да обхване крайниците, предимно ръцете и то пръстите, китките, главата, устните, езика. Започва от един крайник, най-често горен, и по-късно може да обхване и другите крайници, брада, устни, език. Не се повлиява от алкохол, потиска се при движения и изчезва по време на сън. Треморите не винаги са сериозни, но в някои случаи те могат да бъдат симптом на сериозно разстройство.

Важно е да се отбележи, че мускулните спазми, мускулни потрепвания и треморът не са едно и също нещо. Мускулен спазъм е неволното свиване на мускула. Мускулно потрепване е неконтролирано фино движение на малка част от по-голям мускул. Такова потрепване може да се наблюдава под кожата.

Видове тремор

Tреморът бива 3 главни типа:

• статичен
• постурален
• кинетичен (акционен)

Статичен тремор

Статичният тремор се появава в крайник при покой. Причините включват болест на Паркинсон, други екстрапирамидни заболявания и множествена склероза. Този вид тремор изчезва при извършването на движения, а се засилва при стрес и безпокойствие.

Постурален тремор

Постуралният се появява, когато крайникът е статичен. Най-изявен представител на този вид тремор е физиологичният, наблюдаван при състояния на безпокойство, злоупотреба с алкохол, лекарства, отравяне с тежки метали, тежки мозъчни увреждания, болест на Уилсън и др.

Кинетичен тремор

Кинетичният тремор възниква при волево движение на горната част на тялото. Такъв вид тремор има склонността да се засилва при целенасочено движение на крайника, когато се приближава до желаната цел.

Причини

Треперенето може да бъде причинено от различни неща, включително:

• лекарства по лекарско предписание
• заболявания
• наранявания
• кофеин

Най-честите причини за тремор са:

• мускулна умора
• прием на твърде много кофеин
• стрес
• напреднала възраст
• ниски нива на кръвна захар

Медицинските състояния, които могат да причинят тремор, включват:

• инсулт
• травматично увреждане на мозъка
• болест на Паркинсон
• множествена склероза
• алкохолизъм
• хипертиреоидизъм

Тремор, неуточнен, може да бъде симптом, свързан с нарушения в тези части на мозъка, които контролират мускулите в цялото тяло или в определени области, като ръцете. Неврологичните разстройства или състояния, които могат да причинят тремор, включват множествена склероза, инсулт, травматично увреждане на мозъка, хронично бъбречно заболяване и редица невродегенеративни заболявания, които увреждат или унищожават части от мозъчния ствол или малкия мозък, като болестта на Паркинсон е една от най-често асоциираните с тремор.

Други причини включват употребата на лекарства или наркотици (като амфетамини, кокаин, кофеин, кортикостероиди, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина) или алкохол, отравяне с живак или абстинентен синдром при спиране на консумацията на алкохол или прекратяване на приема на бензодиазепин.

Тремор може да се наблюдава и при кърмачета с фенилкетонурия, свръхактивна щитовидна или чернодробна недостатъчност.

Треперенето може да бъде индикация за хипогликемия, заедно със сърцебиене, изпотяване и тревожност. Тремор може да бъде причинен и от липса на сън, липса на витамини или повишен стрес. При дефицит на магнезий и тиамин също е известно, че причиняват тремор, който отшумява, когато недостигът се коригира.

Категории тремор

Освен по вид, треморите се класифицират и появата и причината:

Церебеларен тремор

Церебеларният тремор е бавен, с голяма амплитуда на движението на крайниците. Появява се в края на волево движение - например при опит за докосване на върха на носа. Този вид тремор настъпва при увреждане на малкия мозък от травма, инсулт, тумор или други неврологични заболявания.

Дистоничен тремор

Този вид тремор се проявява при хора от всички възрасти, които са засегнати от дистония. Дистонията представлява нарушение на двигателната дейност, при което продължителните неволеви мускулни контракции предизвикват усукващи и повтарящи се движения, както и болезнени пози. Дистоничният тремор може да засегне всеки мускул в тялото и се наблюдава най-често, когато пациентът е в определено положение или се движи по определен начин. Моделът на дистоничен тремор може да се различава от основния тремор. Дистоничният тремор се появява случайно и често се облекчава след пълна почивка на тялото.

Есенциален тремор

Наричан доброкачествен есенциален тремор, това е най-често срещаният вид тремор. Въпреки че обикновено е много лек и не се влошава с времето при повечето хора, при други той може да прогресира бавно, като започвайки само от едната страна на тялото - засяга и другата за период от няколко години. Есенциалният тремор не се асоциира с никоя известна патология.

Ортостатичен тремор

Ортостатичният тремор се характеризира с бързи, ритмични мускулни контракции, които засягат краката и тялото, непосредствено след изправяне на човек. Пациентите с ортостатичен тремор често имат и есенциален такъв.

Паркинсонов тремор

Това е тремор, който се появява в поко, засяга предимно ръцете, долната челюст, устните или краката и се асоциира с високо ниво на стрес. Понякога това може да бъде първият симптом на болестта на Паркинсон.

Тремор при алкохолизъм

Прекомерната консумация на алкохол или рязкото му спиране могат да увредят нервните клетки, което води до тремор. Обратно, малки количества алкохол могат да помогнат за намаляване на фамилния и есенциалния тремор, но механизмът зад него не е известен.

Тремор при периферна невропатия

Този тремор настъпва при травма или болест на периферните нерви. Проявите са като при есенциалния тремор.

Тремор при отказване от тютюнопушене

Синдромът, съпровождащ отказа на никотина (абстинентен синдром), може да причини редица симптоми, сред които и тремор.

Физиологичен тремор

Физиологичният тремор се среща във всеки нормален индивид и няма клинично значение. Рядко се вижда и може да се засили при силни емоции (като тревожност или страх), физическо изтощение, хипогликемия, хипертиреоидизъм, отравяне с тежки метали, стимуланти, спиране на алкохол или треска. Обикновено този вид тремор е обратим, след коригиране на причината, поради която се е появил.

Психогенен (истеричен) тремор

Психогенният тремор може да се появи в покой или по време на двигателна активност. Характеристиките на този вид тремор могат да варират, но обикновено включват внезапна поява и внезапно отшумяване, промяна в посоката на тремора и значителното му намаляване или изчезване при отвличане на вниманието.

Рубрален тремор

Рубралният тремор се характеризира с груб и бавен тремор, който се проявява в покой или при заемането на определени пози и извършването на някои движения. Този тремор е свързан с състояния, които засягат средния мозък.

Диагноза

Понякога треперенето не е знак за подлежащо медицинско състояние. Когато човек е подложен на силен стрес или изпитва тревожност или страх, може да възникне тремор. След като усещането отшуми, треморът обикновено спира. Но треморите също често са част от медицински разстройства, които засягат мозъка, нервната система или мускулите.

Необходима е консултация с лекар, ако се развие необясним тремор.

Диагностицирането започва с добре снета анамнеза, с насоченост към вида на неволевите движения, времето, по което настъпват, дали са провокирани от някаква ситуация или прием на определени вещества.

По време на физикалния преглед лекарят ще наблюдава засегнатата област. Медицинският специалист може да поиска от пациента да пише или да държи предмет, за да оцени тежестта на тремора.

Причината за тремора обаче не може да бъде диагностицирана, докато лекарят не направи допълнителни изследвания. Може да бъде извършена електромиография (ЕМГ).

Следваща стъпка е насоченото търсене на заболявания, които протичат с такъв тип тремор. Лекар може да назначи изследване на кръв и урина, за да провери за признаци на заболяване на щитовидната жлеза или други медицински състояния.

Лечение

Лечението е насочено към лекуването на основното заболяване, ако треморът е свързан с такова. Ако треморът е свързан прием на лекарствени вещества, наркотици, алкохол - необходимо е спиране на употребата на съответните.Треморът при стрес налага лекуване на стресовото състояние. Есенциалният тремор се лекува с бета-блокери, а при неуспех може да се приложи ботулинов токсин или в краен случай - провеждане на дълбоко мозъчна стимулация.

Често се препоръчва премахване на тригерите на тремора, като кофеин и други стимуланти от диетата. Физикалната терапия и трудотерапията могат да помогнат за намаляване на тремора и подобряване на координацията и мускулния контрол при някои пациенти.

Хирургическа интервенция, като таламотомия и дълбока мозъчна стимулация, може да облекчи някои видове тремор. Тези операции обикновено се извършват само когато треморът е тежък и не реагира на лекарства. Отговорът към този вид лечебен подход може да бъде отличен.