Нарушения на походката и подвижността

от 23 ное 2011г., обновено на 08 дек 2022г.

За осъществяването на двигателната активност е отговорно сложното взаимодействие между нервната и опорно-двигателната системи. Първата най-общо е съставена от централна и периферна нервна система. За разбиране на нарушенията на походката и подвижността е необходимо да разбираме функцията на малкия мозък, който е част от главния мозък. Малкия мозък получава информация за положението на тялото в пространството и я обработва, като на свой ред изпраща сигнали до мускулите и координира тяхното съкращение. Малкият мозък е отговорен за координацията на движенията в човешкото тяло — от походката, до фините движения на пръстите на ръцете. При нарушение в неговата функция настъпва състояние на липса на координация, което се нарича атаксия.

За разбиране на нарушенията на походката трябва да разгледаме най-общо и опорно-двигателната система. Тя се състои от две главни части:

активна
пасивна

Активната е представена от мускулните влакна, които се преплитат и образуват мускулите, които пък участват в изграждането на различните мускулни групи в човешкото тяло. Пасивната част — скелета — се състои от над 200 различни кости, различаващи се както по форма и размер, така и по функция. Мускулите се прикрепват към костите и съкращавайки се, придвижват тялото. Опорно-двигателната система е под прекия контрол на централната нервна система и по-конкретно на тази част от нея, наречена соматомоторна — изградена от нервни клетки изграждащи пирамидната и екстрапирамидната системи, които контролират мускулното съкращение. Уврежданията на нервната или опорно-двигателната система довеждат до нарушения на походката и подвижността. Двата главни типа патологична походка са:

При първата човек върви с широко разкрачени крака, влачи краката си, за да има по-голяма стабилност, ходи с малки и неравномерни стъпки, като постоянно залита настрани или напред-назад. При паралитичната походка има парализа на единия или и на двата крака, в резултат на което походката става бавна, като краката се влачат. Човек върви предпазливо, невъзможно е извършването на внезапни и резки движения, има чувство на нестабилност.

Първо ще разгледаме нарушенията във функцията на нервната система. Те могат да се разделят в следните групи:

съдови болести
неврологични болести
други болести (лабиринтити)

Съдовите заболявания пък могат допълнително да се разделят на:

сърдечносъдови
мозъчносъдови

Сърдечносъдовите болести, водещи най-често до нарушения на походката и подвижността, са аритмиите и хипотензията (ниско кръвно налягане). Аритмията, както подсказва името й, представлява нарушение на нормалния сърдечен ритъм. Съществуват различни видове аритмии, като симптомите могат да варират в широки граници — от безсимптомно протичане до припадък. Често срещани симптоми са чувство на сърцебиене, болка или бодеж в гърдите, дискомфорт в сърдечната област, гадене и/или повръщане, световъртеж, слабост, причерняване пред очите, загуба на равновесие. Тези болестни прояви могат да доведат до нарушения на походката и подвижността. Походката става бавна, несигурна, човек често спира и чака прав или седнал докато отмине сърцебиенето.

Хипотензията представлява спадане на артериалното систолно налягане под 100 mmHg (милиметра живак). При хора, които имат ниско кръвно налягане от години, е необходимо то да спадне под 75-80 mmHg, за да предизвика някакви оплаквания. Най-честите симптоми на ниското кръвно са слабост, причерняване пред очите, световъртеж, шум в ушите, изпотяване, припадък. При нормализиране на кръвното налягане изчезват и нарушенията на походката и подвижността.

тромбоза

Мозъчносъдовите болести са две основни — транзиторни исхемични атаки и мозъчен инфаркт. Транзиторната исхемична атака (ТИА) представлява временно, краткотрайно нарушение на мозъчното кръвообращение, което е следствие на тромбоза (образуване на кръвен съсирек) или спазъм (внезапно съкращение на мускулните влакна в кръвоносния съд). Мозъчната тъкан се намира в състояние на кислороден глад, което уврежда нервните клетки. Ако са засегнати области в мозъка, контролиращи движенията, настъпват нарушения на походката и подвижността — атаксична или паралитична походка. След възстановяването на кръвоснабдяването походката се нормализира.

Мозъчният инфаркт (инсулт), за разлика от транзиторната исхемична атака, представлява трайно нарушение на кръвообращението, което уврежда нервните клетки и води до тяхната смърт. Причините, които го предизвикват са същите като при ТИА. Нарушенията на походката и подвижността са най-често атаксична или паралитична походка.

инсулт

Неврологичните заболявания са широка група заболявания, като най-честите са:

детска церебрална парализа
множествена склероза
туморни заболявания
мозъчен абсцес
болест на Паркинсон
Хорея

Множествената склероза е автоимунно заболяване, при което организмът реагира на невроните в главния мозък като на чужди за организма структури и ги атакува. Не е установена конкретна причина за това, но се предполага, че тялото образува антитела, с които да се бори срещу налична бактериална инфекция, но поради сходство на клетъчните повърхности на бактериите и нервните клетки, организмът атакува и двете. Крайният резултат е увреждане на неврони и тяхната функция. Ако тези неврони са в двигателните зони могат да настъпят нарушения на походката и подвижността.

Абсцесът представлява реакция на организма, целяща ограничаване на възпалителния процес. Зоната на бактериалната инфекция се обгражда от гранулационна тъкан, която на по-късен етап става фиброзна. Така инфекцията се ограничава само в рамките на абсцеса и не се разпространява в целия организъм. Когато този обем заемащ процес се намира в мозъка, той притиска нервните клетки в двигателните зони и води то тяхното увреждане, в резултат на което настъпват нарушения на походката и подвижността — най-често походката става паралитична. Мозъчният абсцес е спешно състояние.

Мозъчните тумори, подобно на мозъчния абсцес, са обем заемащи процеси, които притискат невроните и водят то тяхното механично увреждане. Причината за поява на тези новообразувания не е напълно изяснена, но в основата се смята, че стои мутация в наследствената информация на клетката (ДНК), което нарушава нейните механизми на размножаване, като то става бързо и неконтролирано. Мозъчните тумори често се съпровождат от паралитична походка, въпреки че това рядко е първият им симптом.

Освен изброените по-горе болести на нервната система, нервните клетки могат да бъдат увредени от множество други фактори, като начин на хранене, прием на лекарства или болести на други органи и системи. Пример за такива увреждащи агенти са лекарствата от групите на седативите, антипсихотиците (психически заболявания), антиконвулсантите (при епилептици) и антихипертензивните медикаменти (за понижаване на кръвното налягане). Увреждащо действие има и добре познатия етилов алкохол, или далеч по-токсичния за човека — метилов алкохол.

Макар и рядка причина за нарушения на походката и подвижността, но не и по значимост, е депресията. При това психическо страдание човек изпитва потиснатост, апатия (безразличие), липса на воля (абулия), заема легнало или седнало положение, става непродуктивен и труден за комуникация. При тежките депресивни епизоди се наблюдава силно намален апетит, самообслужването става мъчително, човек се занемарява. Походката е бавна, тромава. Може да се наблюдава влачене на краката или залитане. След овладяване на депресията, походката се възвръща към нормата.

Нарушения на походката и подвижността съпровождат огромна част от заболяванията на опорно-двигателната система. Болестните процеси засягат ставите, мускулите, костите, сухожилията. Сред най-честите от тях са:

артрит
фрактури
инфекциозни заболявания
миопатии
мазоли

Артритът представлява възпаление на ставата, при което тя отича (подува се), зачервява се, става болезнена при натиск и при вървене. Това затруднява походката, като тя става бавна, съпроводена е с накуцване, което цели щадене на засегнатата става. Трите главни типа артрит са:

ревматоиден артрит
остеоартрит
подагрозен артрит

Въпреки различията между тях, нарушенията на походката и подвижността са идентични.

фрактура

Фрактурата представлява счупване на костта и нарушение на нейната цялост. При такава травма, засягаща костите на краката, походката на практика е невъзможна. С постепенното възстановяване на костта се възстановява и нормалната походка. Този процес изисква, освен компетенция от страна на ортопеда, то и такава от страна на рехабилитатора, като не на последно място — съдействие от страна на пациента. По време на физикалната рехабилитация могат да се използват и различни помощни средства като бастуни и проходилки.

Други болезнени състояния, нарушаващи походката, са врязан нокът (единственото лечение за това състояние е оперативното), мазоли (резултат от носене на неудобни обувки или прекаленото физическо натоварване, без достатъчно време за почивка), кожни инфекции, възпалителни заболявания на мускулите, сухожилията. Различната дължина на краката, както и наследствената дисплазия (недоразвитие) на тазобедрената става са сред по-редките заболявания на опорно-двигателната система, които се съпровождат от нарушения на походката и подвижността.

Установяването на причината за поява на патологична походка започва с подробен разказ (анамнеза) от страна на пациента. След щателен физикален преглед от страна на лекаря, последният може да назначи допълнителни изследвания — кръвна картина, биохимични изследвания, образни изследвания — рентген, скенер, ядрено-магнитен резонанс. След установяване на заболяването, довело до нарушенията на походката и подвижността, се започва и неговото лечение.