Функционални системи в ЦНС
Функционалните системи в централната нервна система (ЦНС) са изградени от последователното свързани неврони, които формират т.нар. невронални вериги, провеждащи аферентна информация от периферни участъци на тялото до различни отдели на ЦНС или еферентни сигнали от ЦНС до периферни ефекторни органи. В голямата си част тези системи се припокриват анатомично с проводните пътища в ЦНС. Те се подразделя на две основни групи - сензорни (сетивни, аферентни) и моторни (еферентни). Към функционалните системи в ЦНС могат да се включат лимбичната и ретикиларната системи, но те не се отнасят към посочените две групи. Съществуват вериги от нервни клетки, които осъществява невротрансмисия посредством един вид медиатор. Такива са моноаминергичните системи в мозъчния ствол, използващи трансмитерите норадреналин, допамин и серотони, холинергичната система, системи аминокиселинните медиатори и на невропептидите.
Сензорните (аферентни) системи участват в провеждането на обща и специфична сетивна информация от периферията към ЦНС. Под обща сетивност се разбира тази, идваща от кожата, вътрешните органи, кръвоносните съдове и двигателния апарат. Сигналите, които идват от сетивните органи се наричат специфична сетивност. Съществува още едно делене на сетивността - гръбначномозъчна (от туловището, крайниците, шията) и черепномозъчна (от главата).
Моторните (еферентни) системи осъществяват регулацията на волевите движения, рефлексите и ритмичните моторни движения. Двигателната регулация се извършва в гръбначния мозък, мозъчния ствол, базалните ядра, малкия мозък и крайномозъчната кора. Има две основни моторни системи - пирамидна, която е изградена от пирамиден път и кортиконуклеарна система, и екстрапирамидна, наречена още моторна система на базалните ядра.
Сензорните функционални системи в ЦНС се подразделят на:
1. Система на повърхностната механорецепция - включва:
- повърхностна сетивност за допир, стереогнозия и натиск се извършва чрез триневронална верига;
- tractus spinothalamicus anterior - провежда повърхностна сетивност за лек допир и натиск;
- nervus trigeminus - провежда информация за лек допир и натиск от областта на главата.
2. Сетивност за болка и температура - рецепторите за болка се активират и предават информация за настъпило или предстоящо увреждане. Болковата информация от тялото се провежда по латерална и медиална антеролатералната система. По n. trigeminus (троичен нерв) се осъществява преноса на болкова информация от главата към ЦНС. Интересен факт е, че наличието на болка до голяма степен зависи и от психическото състояние на човека. Усетът за болка или отсъствието й могат да бъдат модулирани (изменени) от редица вещества, отделяни в ЦНС. В хипоталамусът са разположени термосензитивни неврони, благодарение на които се осъществява температурна регулация. Чрез инервация на потните жлези и кръвоносните съдове се осъществява регулацията на тялото.
3. Система на дълбоката сетивност - провежда импулси от двигателния апарат до малкия мозък или таламуса, откъдето се след обработка се предават до кората на крайния мозък. Тя отговаря за осъзнаване положените на тялото и крайниците в пространството и неговото движение
4. Система на сетивността от вътрешните органи (интероцептивна сетивност) - провежда предимно болкови импулси.
5. Зрително-сензорна система - съставена е от ретиногеникулокортикална, ретинопретектална, ретинохипоталамична и ретинотегментална система. Тя осъществява възприемането и осъзнаването на зрителната информация, и представлява най-комплексната и сложно устроена сетивна система.
6. Слухово-сензорна система - в състава й влизат органа на слуха - ухото, и пътищата на слуха в мозъка. Получените вибрации на сетивните клетки във вътрешното ухо се трансформират в електрични сигнали (нервни импулси), които по пътищата на слуха достигат различни отдел на ЦНС и слуховата кора в крайния мозък.
7. Вестибуларно-сензорна система - осъществява провеждането на информация от вестибуларния апарат до редица области в ЦНС и вестибуларно корово поле. Във вестибуларния апарат са разположени специални сетивни клетки, които възприемат промените в положението на главата, линейно или ъглово ускорение.
8. Вкусово-сензорна система - включва сетивни клетки в гъбовидните, листовидните и жлебовидните папили на езика, в мекото небце и горна повърхност на надгръклянника, път на вкуса с три последователно свързани неврона и вкусово поле в крайномозъчната кора намиращо се в долния край на постцентралната мозъчна гънка. Вкусовите импулси се провежда от влакна, принадлежащи на лицевия, блуждаещия и езиково-гълтачния черепномозъчни нерви.
9. Обонятелно-сензорна система - възприема информация относно химичната природа на веществата, които са попаднали върху рецепторните й клетки в regio olfactoria на носната лигавица.
Коментари към Функционални системи в ЦНС
lyudmil
Zdraveite iskam savet. Ot izvestno vreme zabelqzah che imam postoqna bolka koqto useshtam pri dopir na glavata v cqlta gorna chast ili oshte kakto se naricha teme ako ne gresha. Pri dopir useshtam bolka i imam chuvstvoto che navsqkade po glavata mi ima malki topchenca ot koito idva bolkata. Daite mi savet kakvo da napravq i na kakvo moje da se dalji tova. Samo da dopalnq che imam diabet tip 1 i za poslednite 6meseca sam otslabnal s oshte 10 tina kilograma
Задължително се консултирайте с Вашия ендокринолог, може да имате нужда от друга доза на инсулина.
Zdraveite iskam savet. Ot izvestno vreme zabelqzah che imam postoqna bolka koqto useshtam pri dopir na glavata v cqlta gorna chast ili oshte kakto se naricha teme ako ne gresha. Pri dopir useshtam bolka i imam chuvstvoto che navsqkade po glavata mi ima malki topchenca ot koito idva bolkata. Daite mi savet kakvo da napravq i na kakvo moje da se dalji tova. Samo da dopalnq che imam diabet tip 1 i za poslednite 6meseca sam otslabnal s oshte 10 tina kilograma