Зрително-сензорна система

Зрително-сензорната система е част от специфичната сетивност, при която органът на зрението възприема светлинни дразнения, които се трансформират в нервни импулси, предавани по пътя на зрението до подкорови центрове и зрителни корови полета. Тази система е най-сложно организирана от всички сетивни системи. Оптичният нерв (n. opticus) е изграден от 1 милион аксони, за разлика от слуховия нерв, съставен от 30 хил. аксони. Първите три неврона на системата са разположени във вътрешната обвивка на окото - ретина. Те биват:

• I-ви - фоточувствителни невроепителни клетки (конусчета и пръчици);
• II-ри - биполарни неврони;
• III-ти - ганглийни клетки.

Невроепителните клетки се свързват чрез синапси с биполярните неврони, а те от своя страна с ганглийните клетки, чиито аксони формират зрителния нерв. Медиалната половина на всеки от двата зрителни нерва се кръстосва в областта на оптичната хиазма (chiasma opticum) и се присъединява към латералната половина на срещуположния зрителен нерв. По този начин се образува левият и десния зрителен път (tractus opticus), чиито влакна окончават в няколко подкорови области на мозъка: corpus geniculatum laterale (латерално коленчато тяло), colliculus rostralis (горен хълм) в средния мозък, area pretecalis на границата между средния мозък и епиталамуса, супрахиазматичното ядро на хипоталамуса и тегментума на средния мозък.

В зависимост от мозъчната област, до която достига зрителния път се различават няколко подсистеми на зрително-сензорната система:

• ретиногеникулокортикална система;
• ретинотектална система;
• ретинопретектална система;
• ретинохипоталамична система;
• ретинотегментална система.

1. Ретиногеникулокортикална система включва по-голямата част от аксоните на зрителния път, които достигат до латералното коленчато тяло. Тази анатомична структура представлява главния подкоров център на системата. Невроните на латералното коленчато тяло обединяват аксоните си в зрително снопче, което продължава като radiatio optica и достига до първичното зрително поле в крайномозъчната кора (поле 17 по Бродман). В областта на зрителната хиазма се кръстосват само медиалните половини на оптичните нерви, поради което всеки от оптичните пътища съдържат влакна от същестранните половини на ретините, които възприемат дразнения от срещуположната половина на зрителното поле - левият тракт възприема дразненият от дясното зрително поле, а десният тракт - от лявото зрително поле.

Увреждането на отделите на зрителния път след оптичната хиазма води до нарушения във възприемането на зрителни дразнения от контралатералната половина на зрителното поле, а прекъсването им до контралатерална хомонимна хемианопсия (слепота в срещуположната половина на зрителното поле). При засягане на оптичния нерв от болестен процес се нарушава зрението на съответното око. При прекъсване на chiasma opticum в областта на кръстосване на медиалните половини на оптичните нерви зрителното поле се стеснява, тъй като отпадат латералните му половини. Всички отдели на ретиногеникулокортикална система са организирани ретинотопично и при частичното им увреждане се наблюдава отпадане на зрението само в определена част от зрителното поле.

2. При ретинотектална подсистема на зрително-сензорната система част от влакна на оптичния път завършват в colliculus rostralis. Тази област в средния мозък съгласува зрителната, слуховата и соматичната сетивна информация като насочва главата и очите към мястото, откъдето идва съответния стимул - безусловен ориентировъчен (т.н. заставане нащрек). Освен център, който интегрира трите вида сетивна информация, горният хълм на средния мозък е и важен моторен център. От него водят началото си два еферентни низходящи пътя:

• tractus tectospinalis - кръстосва срединната равнина и завършва върху невроните на шийния гръбначномозъчен отдел като контролира движението на главата и шията;
• tractus tectopontinis - достига до ядра в моста, от които импулсите достигат до малкия мозък, координиращ движението на главата и очите.

3. Ретинопретектална система е изградена от влакна на зрителния тракт, които достигат до претекталната зона - area pretectalis. Невроните й изпращат аксоналните си израстъци до двете прарасимпатикови ядра на очедвигателния нерв (nervus oculomotorius). Неговите парасимпатикови влакна достигат до m. sphincter pupillae и m. ciliaris на очната ябълка. Тази система представлява анатомичния субстрат на два рефлекса - зеничният и този на акомодацията. Зеничният рефлекс се активира при попадане на светлина върху ретината, при което зениците на двете очи се свиват. Рефлексът на акомодация се осъществява по същия принцип - цилиарният мускул се съкращава или отпуска, което води до изпъкване или изглаждане на очната леща.

4. Ретинохипоталамична система или ретинохипоталамичния път е част от зрително-сензорната система, която включва аксони на зрителния нерв, използващи невромедиатора глутамат, които достигат до неврони в супрахиазматичното ядро на хипоталамуса. Това ядро участва в контрола на циркадния ритъм при смяна на деня и нощта. От него започват еференции до паравентрикуларното и други ядра на хипоталамуса, чрез които се повлиява вегетативната нервна система, както и горния шиен ганглий на симпатиковия ствол. От последния изхождат влакна към епифизната жлеза, повлияващи секрецията на мелатонин.

5. Ретинотегментална система включва малка част от влакната на оптичния път, които окончават в nucleus tractus optici на претектална зона. От това ядро започват еферентни влакна до медиалното вестибуларно ядро в тегментума на моста. Тази система участва в контрола на очните движения при бавно въртене на главата за поддържане на стабилен образ върху ретината (оптикокинетично движение или нистагъм).