Система на повърхностната сетивност, болката и темпераутрата

Общата сетивност се осъществява от рецептори в кожата, опорно-двигателния апарат, вътрешните органи и кръвоносните съдове. Чрез кожата се възприемат усещания за допир, натиск, вибрации, болка, температура, а също така чрез рецепторите в нея се опознават предмети чрез опипване - стереогнозия. Източниците на тези усещания представлява дразнители от външната и вътрешната среда на организма, а рецепторите, които ги възприемат са в непосредствена близост до телесната повърхност, в стените на кръвоносните съдове и вътрешни органи. Намиращите се в кожата рецептори биват повърхностни свободни и капсулирани образувания, поради което тази сетивност се нарича повърхностна или екстероцептивна. От вътрешните органи се получават усещания за болка и пълнота, които се възприемат от интерорецептори. Поради това тази сетивност се означава като интероцептивна или висцероцепция.

Система на повърхностната сетивност - механорецепция

Системата на повърхностната механорецепция се нарича още дорзалноснопово-медиалнолемнискова система, което онагледява анатомичните структури, обезпечаващи провеждането на повърхностната сетивност за допир, натиск и стереогнозия до кората на крайния мозък. Провеждането на тази сетивност се реализира чрез верига от три неврона. Първият неврон е представен от малките псевдоуниполарни клетки в спиналните ганглии, чиито периферни израстъци достигат до механорецепторите в кожата, а техните централни израстъци формират задните коренчета на гръбначномозъчните нерви. Те навлизат в гръбначния мозък, продължават се в два снопа - fasciculus gracilis и fasciculus cuneatus, и достигат до техните ядра - nucleus gracilis и nucleus cuneatus. В тези ядра се разполага вторият неврон на системата, чиито аксонални израстъци влизат в състава на tractus bulbothalamicus, кръстосват срединната равнина в decussatio sensoria и продължават като lemniscus medialis, достигайки до вентралното постеролатерално ядро на таламуса. Аксоните в lemniscus medialis са организирани соматотопично. Третият неврон е разположен в посоченото по-горе ядро на таламуса, а неговите аксони влизат в състава на fasciculi thalamocorticales, които достигат крайномозъчната кора в горните две трети на gyrus postcentralis.

Повърхностната сетивност за лек допир и натиск от тялото се провежда по tractus spinothalamicus anterior. Първият неврон е представен от сетивните псевдоуниполарни неврони на спиналните ганглии, а вторият се разполага в задните рога на гръбначния мозък. По-голямата част от аксоните на втория неврон преминава в срещуположната страна през бялата комисура и вървят в предния сноп на бялото гръбначномозъчно вещество. В областта на мозъчния ствол се включват в lemniscus medialis, достигайки до вентралното постеролатерално ядро на таламуса в междинния мозък, където е разположен третия неврон. От него пътят на тази сетивност е сходен с посочения по-горе.

Системата на повърхностната сетивност, провеждаща информация за допир и натиск от областта на глава, е представена от тригеминалната система. Периферната част на тази система е представена от троичния нерв (nervus trigeminus), съставен от първият неврон на системата - псевдоуниполарни клетки в ganglion trigeminale, и неговите периферни и централни израстъци. Периферните израстъци формират отделните клонове на тригеминалния нерв, които достигат до рецептори за допир и натиск по кожата на лицето и черепа, лигавиците на устната и носната кухини, синусите и очните ябълки. Централните израстъци на първия неврон провеждат импулсите до сетивното ядро на нерва в моста - nucleus pontinus nervi trigemini, в което се разполага втория неврон. Неговите влакна кръстосват срединната равнина и като lemniscus trigeminalis достигат вентралното постеромедиално ядро на таламуса, в което се намират телата на третите неврони на тригеминалната система. Техните аксонални израстъци влизат в състава на fasciculi thalamocorticales и достигат до долната трета на gyrus postcentralis - първично соматосетивно поле на крайномозъчната кора.

Система на сетивността за болка и температура

Болковата сетивност (ноцицепция) представлява възприемане на сигнали от мозъка, които възникват при дразнене на рецептори за болка (ноцицептори), които се активират при увреждане или разрушаване на тъканите. Болката от вътрешните органи се дължи на разтягането на стените им или поради спазъм на изграждащата ги гладка мускулатура. Ноцицепторите са свободни нервни окончания, намиращи се в различни тъкани и органи: кожа, ставен апарат, сухожилия, периост, фасции, адвентиция (най-външния слой на стената) на кръвоносните съдове, миокарда, вътрешните органи. При разрушаването на тъканите и при възпалението им се освобождават различни химични вещества (тъканни хормони) като хистамин, брадикинин, простагландини, серотонин и др., които дразнят ноцицепторите и генериране на рецепторен потенциал. Болковите дразнители могат да са с химично, механично или термично естество. При ангажиране на проводните пътища на болката от болестен процес също възниква болково усещане.

Възприемането на температурни стимули от кожата се осъществява от свободни нервни окончания - терморецептори. Те регистрират два вида стимули: за топло и за студено. Терморецепцията и ноцицепцията от тялото се провежда по периферните израстъци на псевдоуниполарните неврони в спиналните ганглии.

Болковите импулси от тялото се провежда по антеролатералната система (път на болката). Първият неврон на тази система, както и на терморецепцията, е представен от псевдоуниполарните неврони в спиналните ганглии. Периферните им израстъци влизат в състава на сетивните гръбначномозъчни нерви и окончават със свободни терминални разклонения. Централните им израстъци (аксони) участват в състава на задните коренчета на гръбначномозъчните нерви и навлизат в задния рог на гръбначния мозък, където се разполагат вторите неврони на системата - снопови неврони. Те се разполагат в ламини I, II и V на сивото спинално вещество. Основен път на антеролатералната система е tractus spinothalamicus lateralis. Допълнителни пътища, които включват в състава си болкови влакна, както и влакна на друг вид сетивност, са tracus spinothalamicus ventralis, tractus spinoreticularis и др. Латералният спиноталамичен път се състои от аксоналните израстъци на вторите неврони, повечето от които кръстосват срединнта равнина през бялата комисура и в състава на lemniscus medialis достигат до вентралното постеролатерално ядро на таламуса. В него се разполага телата на третия неврон, чиито израстъци се включват във fasciculi thalamocorticales, завършващи в горната и средна трета на gyrus postcentralis (първично соматосетивно поле).

Антеролатералната система се разделя на латерална и медиална част. Спиноталамичният път е анатомичният субстрат на латералната болкова система, която е соматотопично организирана и провежда ясно локализирана болка. Медиалната болкова система обединява болкови влакна в tractus spinoreticularis и tractus spinotecalis, които провеждат дифузна и неясно локализирана болка.

Дорзолатералната болкова система включва ноцицептивни неврони в ламини III и IV, чиито влакна посредством tractus spinocervicalis достигат до малка струпване на неврони в задния рог на шийния гръбначно мозъчен отдел - nucleus cervicalis lateralis. Аксоналните израстъци на невроните в това ядро се включват в lemniscus medialis и достигат до ретикуларните ядра в средния мозък, nucleus ventralis posterolateralis и nucleus medialis dorsalis на таламуса. По тази система се провежда информация за точната локализация на болковото дразнение.

Система на сетивността за болка и температура от областта на главата включва nervus trigeminus, който провежда болкови и температурни стимули до nucleus spinalis (inferior) nervi trigemini. В него се разполага вторият неврон, чиито влакна съставят lemniscus trigemini и достигат до вентралното постеромедиално ядро на таламуса. Тук се намира третия неврон, който изпраща аференции към долната трета на постцентралната гънка на крайномозъчната кора.

Психическото състояние може да модулира усета за болка. Съществува психогенна болка, която не се дължи на установима физикална увреда. Стресът и силните емоции могат да потиснат до известна степен болково усещане, дължащо се на увредени анатомични структури. Определени области от мозъка - substantia grisea centralis и nucleus raphes doraslis на средния мозък, осъществяват централен контрол върху болковото усещане и ноцицепторите. От тях започват низходящи пътища, които достигат до спиналното ядро на троичния нерв и гръбначния мозък и оказват инхибиторен (потискащ) ефект върху спиноталамичните неврони. Смята се, че в задния рог на гръбначния мозък интерневроните също модулират болковият усет.

Болката от вътрешните органи и сърцето се възприема, освен като болка от дадения орган, така и като болка от съответните повърхностни области на кожата. Тази особеност в болковата перцепция се определя като пренесена болка. Областите на кожата, в които ирадиира висцералната болката, са известни като зони на Хед.