Състав на бялото гръбначномозъчно вещество

Вътрешният строеж на гръбначният мозък включва бялото и сиво мозъчно вещество. В сивото вещество се разполагат телата на гръбначномозъчните нервните клетки, докато бялото е съставено от снопове нервни влакна (аксони, неврити), изхождащи от тези неврони, като и от такива, намиращи се извън пределите му. Сноповите неврони на гръбначния мозък отделят неврити, които се насочват възходящо и формират възходящи пътища, които достигат до определени структури на главния мозък. Друга част от нервните влакна произхождат от неврони, разположени в сетивните ганглии (ganglia sensoria/spinalia) на задните коренчета на гръбначномозъчните нерви. Низходящите пътища представляват снопове от бяло вещество, включващи аксони на неврони на главния мозък. В състава на бялото гръбначномозъчно вещество се съдържат и собствени снопчета - fasciculi proprii anterior, lateralis et posterior. Те се локализират около сивото вещество и са изградени от нервни влакна с различна дължина, които осъществяват връзка между отделните гръбначномозъчни сегменти - междусегментарни влакна.

Бялото вещество - substantia alba, на гръбначния мозък e организирано в три главни снопа:

• заден сноп - funiculus posterior;
• страничен сноп - funiculus lateralis;
• преден сноп - funiculus anterior.

1. Задният сноп е съставен от две основни снопчета - медиално и латерално, и от две непостоянни, които се откриват в определени спинални сегменти.

Медиалното снопче - fasciculus gracilis (снопче на Гол), се разполага по цялото протежение на гръбначния мозък и включва неврити на периферни сетивни неврони в спиналните ганглии на VI гръден и по-долните гръбначномозъчни нерви. По това снопче се провеждат сензорна информация на повърхностната и дълбоката сетивност от долната половина на тялото и долните крайници. То достига до nucleus gracilis в продълговатия мозък.

Латералното снопче - fasciculus cuneatus (снопче на Бурдах), започва от областта на пети торакален сегмент и се насочва възходящо, като постепенно увеличава обема си. Съставящите го неврити изхождат от сетивните неврони на V и по-горните спинални ганглии. По него се провежда дълбоката и повърхностна сетивност от горната половина на тялото и горните крайници. Влакната му достигат до nucleus cuneatus в продълговатия мозък.

В областта на шийните и горните торакални спинални сегменти, между медиалното и латерално снопче се появява малко снопче - fasciculus interfascicularis (снопче на Шулце). То съдържа низходящи клонове на навлизащи през задните корени аферентни влакна. В задната средина равнина се разполага fasciculus septomarginalis, което е съставено от низходящи влакна на горните гръдни и шийните задни коренчета. В ламина I на задния рог се откриват низходящи и възходящи влакна, включващи миелинови и амиелинови аксони от дорзалните коренчета, обединени в пътя на Lissauer.

По влакната на задния сноп се предава информация за повърхностната сетивност и проприорецепцията от опорно-двигателния апарат, която е необходима за осъществяване на добре координирани движения и за осъзнаване положението на всяка част от тялото в пространството. Прекъсването на задния сноп вследствие на травма или друг патологичен процес води до загуба на позиционната сетивност, нарушаване на координацията на движенията на крайниците, намалени на сетивността за допир (хипестезия) и загуба на познавателната способността за предметите чрез опипване (астереогнозия).

2. Страничният сноп е изграден от възходящи и низходящи влакна. Включва следните възходящи снопчета или пътища:

• Tractus spinocerebellaris posterior (снопче на Флексинг) - намира се в задно-страничната част на латералния сноп и се образува от влакна, изхождащи от nucleus thoracicus от същата страна. По влакната му се провежда дълбоката сетивност от долната половина на тялото и долния крайник към малкия мозък. Провежданата по този път неосъзната проприоцептивна информация е необходима за фина координация на мускулите отговорни за запазване на позата и осъществяване на дадено движение.
• Tractus spinocerebellaris anterior (снопче на Гауърс) - намира се в предно-страничната част на снопа и включва влакна, започващи от неврони в основата и шийката на задния рог и отчасти от междинната зона. Влакната на този път достигат до малкия мозък през горното му краче и провеждат дълбоката сетивност от долната половина на торса и долния крайник. Провежданата информация е проприоцептивна, неосъзната и касае положението на долния крайник при движение с оглед запазване на позата на тялото.
• Tractus spinothalamicus lateralis - намира се в предната част на страничния сноп и навътре от снопчето на Гауърс. Съставящите го нервни влакна произхождат от клетки, които се разполагат в задния рог на срещуположната страна (nucleus proprius), а влакната му преминават през commisura alba. По този път се провежда сетивна информация за болка и температура към таламуса и оттам към кората на крайния мозък.
• Tractus spinotecalis - е разположен в предно-страничната част на снопа, пред предходния. Влакната му водят началото си от клетки, локализирани в nucleus proprius от срещуположната страна и провежда импулси на дълбоката сетивност до тектума на средния мозък. По него се провежда и болкова сетивност.
• Tractus spinoolivaris - изхожда от дълбоките ламини на сивото вещество, отправя се краниално и върви повърхностно на границата между страничния и предния сноп. Неговите влакна достигат до дорзалното и медиалното добавъчни оливарни ядра, носейки проприоцептивна сензорна информация.
• Tractus spinoreticularis - води началото си от нервни клетки на сивото вещество, разположени в V, VII и VIII пластинки. Насочва се възходящо като се смесва с tractus spinothalamicus lateralis и окончава в ретикуларните ядра на моста. Провежда предимно повърхностна болкова сетивност, както и отчасти дълбока сетивност.

Низходящите пътища на страничния сноп, влизащи в състава на бялото гръбначномозъчно вещество, осъществяват връзка между области от главния мозък и гръбначния мозък, където окончават върху двигателните неврони в предните рога или върху интерневрони. Тези пътища включват:

• Tractus corticospinalis lataralis (страничен пирамиден път) - представлява дебело снопче, което се намира в задната половина на латералния сноп. Този път води началото си от нервни клетки, локализирани в кората на срещуположната хемисфера на главния мозък. Влакната му се прекръстосват с контралатералните от другата хемисфера в областта на продълговатия мозък и окончават на нивото на всеки спинален сегмент предимно върху интерневрони, които от своя страна се свързват с алфа-мотоневрони или директно върху мотоневроните. По този път се провеждат импулси за съзнателни и сложни движения.
• Tractus rubrospinali - се разполага в средата на страничния сноп и пред латералния пирамиден път. Влакната му изхождат от неврони на nucleus ruber (червено ядро) в мозъчния ствол. Те завършват върху интерневрони, които изпращат импулси към алфа- и гама-мотоневрони на предните рога на сивото вещество. По него се провеждат нервни импулси, които повишават тонуса на флексорните (сгъвачи) мускули и понижават тонуса екстензорете (разгъвачи). Това има голямо значение за извършване на фино координирани и сръчни движения.
• Tractus tecospinalis - води началото си от colliculus superior на средния мозък, преминава през средината равнина и достига до шийните сегменти в VI-VIII пластинки на Rexed. Влакната му завършват върху интерневрони в тези ламини, които се свързват с двигателните неврони в същите сегменти. По този път се провеждат импулси за завъртане на главата на контралатералната страна.
• Tractus bulboreticulospinalis - влакната му изхождат от ретикуларната формация на мозъчния ствол и завършват в ламини I, V и VI.

3. Предният сноп от състава на бялото гръбначномозъчно вещество включва един възходящ (асцендентен) и няколко на брой низходящи (десцендентни) пътища.

Tractus spinothalamicus anterior представлява единствения възходящ път на предния сноп, които се разполага в централната част на снопа. Неговите влакна изхождат основно от nucleus proprius и от междинната зона, а след това преминава през commisura alba. Основната част от тях окончават в едно от ядрата на thalamusa в междинния мозък. По тези влакна се провежда повърхностната сетивност за допир и натиск, както и болкова информация. Част от влакната на tractus spinothalamicus anterior завършват в ядра на ретикуларната формация и изпълняват ролята на tractus spinoreticularis.

Низходящите пътища на предния сноп биват:

• Tractus corticospinalis anterior (преден пирамиден път) - локализира се във вътрешната част на снопа, непосредствено до средината цепнатина - fissura mediana anterior. Влакната му започват от кората на крайномозъчната хемисфера от същата страна (ипсилатерално). На нивото на отделните спинални сегменти преминават през commisura alba и завършват върху интерневрони или директно върху мотоневрони на предните рога от срещуположната страна. В низходящо направление снопчето постепенни изчезва - добре е изразено в горните сегменти и към 12-ти гръден се изчерпва напълно. По влакната му протичат импулси за съзнателни фини и сложно координирани движения.
• Fibrae reticulospinales - намират се в централната част на предния сноп. Влакната им започват от ретикуларната формация на мозъчния ствол и завършват върху интерневрони или направо върху екстензорни алфа- и гама-мотоневрони. Нервните влакна, които изхождат от моста имат възбуждащ ефект, докато тези, които започват от продълговатия мозък имат задържащ (инхибиторен) ефект върху мотоневроните. Те оказват възбуждащ и задържащ ефект върху мускулния тонус, рефлексната активност и осъществяването на волеви движения.
• Tractus vestibulospinalis - намира се в предно-страничната периферия на предния сноп. Той води началото си предимно от вестибуларното ядро на мозъчния ствол, а влакната му завършват в предните рога на спиналните сегменти върху интерневрони, които се свързват предимно с екстензорни алфа-мотоневрони. По влакната на този сноп се провежда импулси, идващо от вестибуларния апарат и малкия мозък, които повлияват мускулния тонус, рефлексната активност и движенията, свързани запазване положението на тялото.
• Fasciculus longitudinalis medialis - продължение е на едноименното снопче на продълговатия мозък и включва влакна, които изхождат от медуларното вестибуларно ядро, formatio reticularis и интерстициалното ядро. Снопчето е добре изразено единствено в шийния гръбначномозъчен отдел. По влакната му текат импулси, които посредством интерневрони повлияват тонуса на мотоневрони от предните рога на сивото вещество.

В състава на бялото гръбначномозъчно вещество влизат и низходящи автономни пътища, които са разпръснати сред пътища на латералния и предния сноп и не формират отделни снопчета. Те водят началото си от вегетативни ядра в хипоталамуса и мозъчния ствол и завършват в substantia intermedia medialis на спиналните сегменти върху интерневрони. Аксоните на последните от своя страна достигат до предвъзлови вегетативни неврони в substancia intermedia lateralis.