Обонятелна и вкусова сензорна система

Обонянието възприема химични сигнали, които представляват молекули на различни вещества, попаднали върху специфични рецепторни клетки. Благодарение на него се получава информация от околната среда за миризмата на храна и нейното състояние, приятни аромати, опасни и отровни субстанции.

Обонятелната сензорна система е изградена от дву- и мултиневронни вериги. Първият неврон на двуневронната верига е представен от обонятелни клетки в regio olfactoria (обонятелната зона) на носната лигавица, които представляват биполарни неврони. Единият им край влиза в контакт с въздуха в носната кухина, а от другият изхождат аксони, образуващи nervi olfactorii (обонятелни нерви). Те достигат до bublus olfactorius (обонятелна луковица), където с помощта на олфакторните гломерули се свързват с вторите неврони на системата. Последните са представени от четковидните и митралните клетки на луковицата, чиито аксони достигат до първичните обонятелни корови полета (препириформено и периамигадлоидно), без да прекъсват своя ход, и от тях до вторичното (енториално) корово поле.

Мултиневронната верига на обонятелната сензорна систем провежда мирисните импулси към контралатералното полукълбо. Първият неврон е представен от обонятелните в носната лигавица, вторият - от митралните и четковидните клетки на обонятелната луковица, третият - неврони на предното обонятелно ядро, чиито влакна преминават през предната комисура, четвъртият - неврони на срещуположното предно обонятелно ядро, петият - митрални и четковидни клетки на срещуположния булбус. Аксоналните израстъци на последните достигат до първичните и вторичното обонятелни корови полета на контралатералната крайномозъчна хемисфера. Така мирисните дразнения от всяка носна половина достига до съответните корови зони на всяка хемисфера. Първичната мирисна информация се обработва и декодира в обонятелните корови полета, след което се изпраща до лимбичната система и през таламуса на междинния мозък до крайномозъчния неокортекс. Чрез връзката с лимбичната система определени миризми се свързват с различни емоции, а посредством таламо-неокортикалната връзка се възприемат и осъзнават конкретни миризми.

Вкусовата сензорна система, подобно на обонятелната, възприема химични стимули при попадане на молекули върху сетивните вкусови рецептори по лигавицата на езика, мекото небце и горната повърхност на епиглотиса. Тези рецептори в областта на езиковата лигавица се поместват в гъбовидните, листовидните и жлебовидните папили. Те са свързани с периферния израстък на първия неврон от пътя на вкуса чрез химични синапси. Вкусовите импулси се предават по нервни влакна, които влизат в състава на три черепномозъчни нерви - лицев нерв - nervus facialis, езиково-гълтачен нерв - n. glossopharyngeus, и блуждаещ нерв - n. vagus. Предните две трети на гърба на езика се инервират от езиковия нерв - n. lingualis, чиито влакна идват от chorda tympani - клон на лицевия нерв. Задната му трета е инервирана от езиково-гълтачния нерв. Вкусовите рецептор по лигавицата на мекото небце се инервират от клон на лицевия нерв - n. petrosus major, а тези на надгръкланника - от блуждаещия нерв.

Първият неврон на вкусовата сензорна система се разполага в периферните сетивни ганглии на посочените краниални нерви - ganglion geniculi на n. intermedius и долните сетивни ганглии на блуждаещия и езиково-гълтачния нерви. Ганглийните клетки представляват псевдоуниполарни неврони, чиито периферни израстъци стигат до вкусовите рецептори, а централните им израстъци (аксони) достигат до мозъчния ствол и окончават в nuceli tractus solitarii. В това ядро се разполага клетъчното тяло на втория неврон, чиито аксони вървят ипсилатерално (от същата страна) в състава на tractus tegmentalis centralis и достигат група неврони във вентралното постеромедиално ядро на таламуса. Третият неврон на тази система е представен от парвоцелулраната група неврони в посоченото ядро, чиито аксони достигат до следните области на крайномозъчната кора: през задното краче на capsula interna до вкусовото поле в долната част на gyrus postcentralis (43 поле на Бродман), до вътрешната повърхност на оперкулума в долната челна гънка и до insula. Една част от невроните на nuclei tractus solitarii отправят аксоните си към парабрахиалното ядро на моста, чрез което се осъществява връзка с лимбичната система и оттук емоционалните реакции на определени вкусове.