Други и неуточнени нарушения на походката и подвижността МКБ R26.8

Походката представлява начинът, моделът на движение на човешкото тяло. За нейното осъществяване е отговорна сложната комбинация между опорно-двигателната система и нервната система. За по-точното разбиране на механизмите на увреда и за начините им за лечение е необходимо да разгледаме как най-общо са устроени тези системи.

Опорно-двигателната система (ОДС) е съставена от две главни части:

• активна
• пасивна

Активната част е представена от мускулните клетки (мускулни влакна), които образуват мускулите, а те от своя страна влизат в състава на различните мускулни групи. Те задвижват пасивната част на ОДС — скелета, който се състои от над 200 кости с различна форма, големите и функция. ОДС е подчинена на централната нервна система (ЦНС), от която получава импулси за започване или прекратяване на определено движение.

Нервната система е сложно устроена, но най-общо може да се раздели на централна нервна система и периферна нервна система. ЦНС включва главния и гръбначния мозък, а периферната - всички нерви в човешкото тяло извън ЦНС. Всяко увреждане на опорно-двигателната или нервната система е възможно да се прояви клинично с други и неуточнени нарушения на походката и подвижността. Многообразието от заболявания, увреждащи тези системи, определя и множеството различни нарушения на походката.

Причините, нарушаващи нормалната походка, могат да се разделят в следните главни групи:

1. съдови
2. неврологични
3. ортопедични
4. други причини, извън горните

Съдовите заболявания могат допълнително да се разделят на сърдечно-съдови и мозъчносъдови. От групата на сърдечносъдовите влизат аритмията и хипотонията (ниско кръвно налягане).

Нарушеният сърдечен ритъм (аритмия) може да има множество клинични изяви, както и да няма абсолютно никакви. Едни от най-честите оплаквания на пациентите са чувство за сърцебиене, изтръпване на ръцете, дискомфорт в сърдечната област. При по-тежка аритмия е възможно да има причерняване пред очите, слабост, световъртеж. Всичко това нарушава нормалната походка, като тя става бавна, предпазлива, нерядко човек спира да ходи, сяда, почива. Макар и по-рядко е възможно първата проява на аритмията да е и припадък.

Хипотонията представлява спадане на кръвното налягане под 100 mmHg (милиметра живак) за горната граница. При хора, които обикновено са с ниско кръвно налягане, спадането на стойността дори под 80 mmHg може да не се прояви клинично и човек да не усеща нищо нередно. В останалите случаи или при рязко спадане на налягането човек усеща слабост, шум в ушите, причерняване пред очите, световъртеж, студена пот. Възможно е да настъпи припадък. Нарушенията на походката са както при аритмията.

Мозъчно съдовите заболявания са две основни — мозъчен инфаркт и транзиторна исхемична атака. Транзиторната исхемична атака, както подсказва името й, представлява преходно нарушение на мозъчното кръвоснабдяване. Това може да се дължи на тромб (кръвен съсирек) в мозъчен съд, или спазъм (контракция, внезапно съкращение на мускулните влакна в кръвоносния съд). При преустановяване на кръвообращението на главния мозък се нарушава работата на нервните клетки. Ако са засегнати зоните, отговорни за контрола на движенията, то походката неминуемо се засяга. Може да се появи временна пареза на долен крайник, световъртеж или замайване, нарушена координация. Тъй като нарушението е преходно, след възстановяване на кръвообращението се възстановява и нормалната походка. Това не е така при мозъчния инфаркт. При него увреждането на нервните клетки (неврони) е трайно, постоянно. Походката може да се подобри значително, ако е била засегната, но за това е необходима продължителна физикална терапия и рехабилитация. Причините за настъпване на мозъчен инфаркт (инсулт) са същите като при транзиторната исхемична атака, но тук възстановяването на нарушеното кръвоснабдяване не е настъпило бързо, преди увреждането на невроните да е станало трайно.

Неврологичните болести, които могат да се съпроводят от други и неуточнени нарушения на походката и подвижността са:

1. мозъчна склероза
2. мозъчен тумор
3. церебеларна атаксия
4. болест на Паркинсон
5. периферна невропатия
6. сифилис
7. други заболявания

Спиноцеребеларната атаксия е болест, която засяга малкия мозък, който е отговорен за контрола, координацията на движенията. Тя е наследствено заболяване, което се проявява още в ранните години за живота. Освен с увреждания на малкия мозък се наблюдават и такива в гръбначния мозък и периферните нерви. Походката става бавна, мъчителна, насечена. Човек се чувства нестабилен, затова ходи с разкрачени крака, на широка основа. Трудно е започването на движението. За съжаление дефинитивно лечение на това състояние няма, но е възможно подобряването на качеството на живот при редовна физикална рехабилитация.

Друго заболяване, съпроводено с нарушение на походката, е мозъчната склероза. Това е автоимунна болест — организмът реагира на собствените клетки като на чужди, което ги уврежда в значителна степен. Причината за това не е напълно изяснена. При засягане на нервни клетки в двигателните зони на големия и малкия мозък настъпва нарушение на походката като това при спиноцеребеларната атаксия.

Туморите на главния мозък са новообразувания с доброкачествен или злокачествен характер, които се дължат на мутация в ДНК молекулата и неконтролирани процеси на делене и растеж на клетките. Туморите са обем заемащи процеси и като такива притискат околните тъкани и органи, в които се намират. Тъй като костите на черепа са нееластични, при нарастването на тумора се повишава значително налягането в черепната кухина — интракраниално налягане — главният увреждащ фактор за нервните клетки. Според разположението на тумора, нарушенията в походката са различни — от парези и парализи, до невъзможност за движение. Може да се наблюдава световъртеж, съпроводен с гадене и/или повръщане, силни болки в главата, липса или силно нарушена координация, зрителни проблеми — неясно, замъглено виждане, двойно виждане и други.

Ортопедичните заболявания, водещи до други и неуточнени нарушения на походката и подвижността, са изключително разнообразни. След най-често срещаните от тази група са артритите. Те са три главни типа:

1. ревматоиден артрит
2. остеоартрит
3. подагрозен артрит

Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване, както мозъчната склероза, за която беше писано по-горе. Тук организмът атакува белтъчни молекули (протеини), влизащи в състава на ставите. Това уврежда ставните повърхности и ставната капсула, като ставата отича, става болезнена, зачервява се кожата, която я покрива. Наблюдава се скованост, която може да изчезне след раздвижване. Това затруднява движението в ставата и влошава походката, особено ако засегнатите стави са на таза или долните крайници. Диагнозата е предимно клинична като допълнително е необходимо изследване на кръв и рентгенова снимка на засегнатата става, за разграничаване на остеоартрита от другите видове артрит. Лечението е основно с нестероидни противовъзпалителни медикаменти под формата на таблетки или мазила за локално приложение.

Остеоартритът е възрастово обусловено заболяване, при което имаме износване на ставите в резултат на намаление на съдържанието в тях на глюкозаминогликани и протеогликани. Това са белтъчни молекули, отговорни за лубрикацията на ставните повърхности и по-лесното им приплъзване една спрямо друга. С възрастта тези белтъци намаляват значително, което води до увреда на ставните повърхности и болка засилваща се при движение. Походката става бавна, предпазлива, болезнена. Ставата често отича, което допълнително затруднява движението.

Подаграта е заболяване, при което се натрупва пикочна киселина под формата на кристали, предимно в малките стави — тези на пръстите на краката и ръцете. Макар и по-рядко могат да се засегнат и по-големите глезенни, гривнени или лакътни стави. Натрупването на кристали от пикочна киселина води до оток в засегнатата става, силна болезненост, оточност. Болката най-често започва в малките часове на вечерта, което събужда човек. Походката е силно болезнена, човек се опитва да не стъпва със засегнатия крак, стъпва на пета, пази пръстите. Диагнозата е клинична, като е необходимо да се изследват стойностите на пикочната киселина в кръвта преди и по време на лечението, за да се проследи ефекта от него. Лечението е с препарати намаляващи образуването на пикочна киселина.

Други проблеми с краката, пръстите и техните придатъци (ноктите), които нарушават походката са: врязан нокът (което налага оперативно лечение), мазоли, кожни инфекции, проблеми с обувките, възпаления на мускулите и сухожилията и други. Счупването на кости, вродената дисплазия (недоразвитие) на тазобедрената става, различната дължина на краката са по-тежки състояния, които искат мултидисциплинарен подход при тяхното лечение.

Към другите заболявания, съпроводени от други и неуточнени нарушения на походката и подвижността, се включват болестите на вътрешното ухо — лабиринтитите, миопатиите (наследствени болести на мускулната тъкан), депресията и други.

Диагнозата на нарушената походка е свързана преди всичко с изясняване на основното заболяване, което я предизвиква. Необходимо е снемането на подробна и точна анамнеза, както и провеждане на някои кръвни и образни изследвания. Към първите спадат пълната кръвна картина, белтъци на възпалението (CRP), пикочна киселина. Задължителното образно изследване е рентгенът, като при необходимост може да се направи скенер.

След установяването за основното заболяване се пристъпва към неговото лечение. Към общите терапевтични мерки спада приложението на различни помощни средства като бастуни, проходилки, и провеждането на физикална терапия, за успеха, на която е необходимо не само опит и знания на специалиста, но и съдействието от страна на пациента.