Сифилис, неуточнен МКБ A53.9

Сифилис, неуточнен е хронично системно заболяване, което протича стадийно. Предава се главно по полов път или друг интимен контакт, а също от болната майка на плода през плацентата или при допир на детето със сифилитичните лезии по време на раждането.

В световната медицинска литература от десетилетия сифилисът е известен като заболяване, което имитира клиничния ход на редица други нозологични единици, поради което е наричан "великият имитатор".

Сифилисът е инфекция, предизвикана от Treponema pallidum - спираловиден бактерий с голяма подвижност. Извън организма бледата спирохета може да преживее във влажна среда часове, но загива бързо при изсъхване, на светлина и от дезинфекционни препарати. Най-сигурния начин за доказване на причинителя е наблюдаването му в тъмно поле - ултрамикроскопия.

Сифилисът е инвазивна болест. След като попаднат в организма трепонемите първоначално се задържат в мястото на проникване. Впоследствие благодарение на активните си движения се разпространяват в съседство, а чрез общото кръвообращение достигат до различни органи и системи. В резултат на настъпилата спирохетемия клиничната симптоматика е многообразна. Микроорганизмите се натрупват в междуклетъчното пространство, но живи трепонеми са наблюдавани и интрацелуларно в нефагоцитиращи клетки и макрофаги. Повечето от тъканните промени се дължат предимно на имунно увреждане и в по-малка степен на директно такова от трепонемите. Електронномикроскопски е доказано, че в огнището на поражение спирохетите се разполагат често в различни клетки, периендотелно, в кръвоносните съдове и нервните влакна.

В "класическото" развитие на нелекувания придобит сифилис се разпознават три клинични стадия (първичен, вторичен и третичен), които последователно се заменят, а в различно дълги периоди от време инфекцията е в латентно състояние. Възможни са и други варианти - поява на късни форми след продължително безсимптомно носителство или самоизлекуване.

Първият признак на болестта е появата на ulcus durum (твърд шанкър), развиващ се на мястото на инокулацията на Treponema pallidum, след инкубационен период около 3-4 седмици. От този момент започва първичния сифилис, който продължава средно 6-7 седмици до появата на генерализиран и силно заразен обрив по кожата, с което се отбелязва началото на вторичния сифилис. През този период се поразяват вътрешните органи, костната и нервната система и всички серологични реакции са положителни. След няколко седмици обривът изчезва спонтанно, без да оставя следи, и настъпва латентният период на заболяването. При липса на лечение след време по кожата и лигавиците отново се появяват характерни лезии, след което пак настъпва скрит период. Фазите на латентност и рецидиви могат да продължават години (3-5) до развитието на третичния сифилис. При нелекувани и недобре лекувани болни след 10-20 и повече години могат да настъпят късните форми на сифилиса - висцерален сифилис, tabes dorsalis, paralysis progressiva.

По-тежко протичане на сифилиса се наблюдава при съпровождащи други заболявания, алкохолизъм, дебилност, имуносупресирани болни и др.

Диференциална диагноза се прави с широк кръг заболявания - амилоидоза, lichen rubber planus, лекарствени ерупции, erythema multiforme, herpes simplex genitalis, лепра lymphogranuloma venereum, pityriasis rosea, pityriasis rubra pilaris, dermatitis superficialis, рубеола, саркоидоза, краста, различни морфологични форми на микотична инфекция и др.

Диагнозата сифилис, неуточнен се поставя чрез кръвни и серологични тестове. Те са особено необходими, когато липсват прояви по кожата или лигавиците и могат да докажат, че човек е инфектиран дори да няма оплаквания. При наличие на раничка в областта на половите органи е възможно да се вземе секрет и да се търси причинителят на сифилис посредством микроскопско изследване или PCR-тест.

Колкото по-рано в хода на болестта започне лечението, толкова по-ефективно е то и прогнозата е по-добра. Съвременното лечение на сифилис се провежда с пеницилинови препарати, които могат да бъдат приложени под различни форми.