Други и неуточнени форми на сифилис МКБ A53

от 24 март 2015г.

Сифилис, или още познат като луес, е хронично заболяване, което се предава основно по полов път. Възможно е и извънполово и конгенитално предаване на инфекцията.

Причинител на заболяването е Treponema pallidum - спираловиден бактерий, който в човешкия организъм намира подходящи условия за развитие. Причинителят се дели през 30-33 часа, което има важно значение за лечението на сифилиса.

Имунитетът при сифилиса се различава значително при другите инфекциозни заболявания. Вроден естествен имунитет или активен имунитет след преболедуване на луес не съществува, т.е. след излекуване човек може да се реинфектира. По време на ulcus durum, обаче се установява придобит имунитет, изразен най-вече 3-6 месеца след заразяването. В този период не може да се осъществи супер инфекция, а в по-късните стадии на болестта тя е възможна при положение, че се инокулират голямо количество патогенни спирохети. Пасивна имунизация чрез инжектиране на имунни серуми не е възможна. Независимо от активирането на различни защитни механизми за отстраняване на организма от трепонемите, самоизлекуване се наблюдава рядко.

Инкубационният период на заболяването е 3-4 седмици (средно 26 дни).

Заболяването протича в три стадия - първичен, вторичен и третичен, които следват един след друг, но отделени помежду си от различно дълги латентни периоди.

На мястото на входната врата се образува твърдият шанкър. Една седмица след появата на шанкъра се увеличават регионалните лимфни възли. Продължителността на първичния сифилис е 8-10 седмици от заразяването.

Вторичният сифилис се характеризира с появата на множествени обриви. Общата продължителност на втория период е около 2 години.

Най-ранните прояви на третия период са след третата година. Измененията ангажират кожа, лигавици, кости, вътрешни органи и ЦНС.

Понякога се установява полиорганно ангажиране, особено в напреднали форми на болестта.

Заболяването се подозира при изявена клинична картина. За потвърждаване на диагнозата е необходимо откриване на антитела към бледата трепонема в серума на болни от сифилис. Това става с помощта на две групи серологични реакции: неспецифични и специфични.

Лечението на сифилиса по възможност трябва да започне, колкото се може по-рано. Използват се пеницилинови препарати.

В рубриката други и неуточнени форми на сифилис са разгледани:

Латентен сифилис, неуточнен като ранен или късен