Латентен сифилис, неуточнен като ранен или късен МКБ A53.0

Сифилисът е полово предавана болест, която се причинява от микроорганизъм, наречен Treponema pallidum (бледа спирохета).

Причинителят е бактерий със спираловидна форма и характерна подвижност. Навлиза в тялото през лигавиците или през наранена кожа при контакт с инфектиран човек.

Предаването на инфекцията става при вагинален, орален или анален сексуален акт - придобит сифилис. Значително по-голяма е възможността за предаване на инфекцията през периодите, когато болестта е в активен стадий. Човек може да предаде инфекцията на сексуалните си партньори, независимо дали в момента има прояви на болестта. Инфекцията може да се предаде и по кръвен път, а също от болна майката на плода по време на бременността или при раждането, при което се развива вроден сифилис.

Първата проява на инфекцията е единична, неболезнена раничка - ulcus durum, разположена в областта на половите органи. Раничката може да се открие и в други части на тялото - например устни, език, анус и др., в зависимост от входната врата. Тази проява често е съпроводена с увеличени регионални лимфни възли. Поради факта, че е неболезнена, често раничката остава незабелязана, ако е разположена по вътрешните повърхности на тялото, например влагалище, шийка на матката или анус. Оставена без лечение, раничката изчезва за няколко седмици, а заболяването преминава във втория си период, при който по цялото тяло се открива полиморфен обрив. Кожните прояви, оставени без лечение, изчезват за няколко седмици, без да предизвикват допълнителни усложнения, а заболяването навлиза в латентна (скрита) фаза, т.е. в стадий, когато няма клинични прояви - латентен сифилис, неуточнен като ранен или късен. Независимо от липсата на оплаквания човек продължава да е болен и да заразява своите сексуални партньори.

Латентният сифилис може да протече различно дълго. В този период няма клинични прояви на заболяването, но лабораторните тестове са положителни и болестта може да се предаде на други хора. Латентният сифилис може да продължи 20 до 30 години.

Потвърждаването на диагнозата става с кръвни тестове. Те се правят и когато няма прояви по кожата или лигавиците и могат да докажат, че човек е инфектиран, дори да няма оплаквания. Използва се комбинация от два различни кръвни теста. Интерпретирането им често е трудно и изисква специализирана консултация и проследяване. При наличие на раничка в областта на половите органи е възможно да се вземе секрет и да се търси причинителя на сифилис посредством микроскопско изследване или по-специфичен PCR-тест. Комбинацията от всички тези техники/методи позволява на лекаря да постави диагнозата сифилис и да оцени в какъв стадий е заболяването. Съответно е възможно да се подбере най-подходящото лечение.

При положителна серологична реакция за сифилис се започва незабавно антибиотично лечение с пеницилин. Днес сифилисът е напълно лечимо заболяване. Навременното му откриване позволява своевременно лечение и предотвратяване на възможните късни усложнения.

Сифилисът е заболяване, при което не се развива имунитет след преболедуване и е възможно човек да се зарази повторно, след като веднъж е проведено успешно лечение.