Паралитична походка МКБ R26.1

Двигателната активност се осъществява благодарение на дейността на опорно-двигателната система. Тя е съставена от две главни части:

• активна
• пасивна

Последната включва всички кости в човешкото тяло (над 200 на брой), които придават здравината и опората. Активната част е представена от мускулите — изградени от мускулни влакна (мускулни клетки) и обединени в мускулни групи. Съкращението на тези мускулни влакна изисква команда от централната нервна система и по-конкретно от тази част от нея наречена соматомоторна — изградена от нервни клетки в главния и гръбначния мозък и съставящи пирамидната и екстрапирамидната системи, които освен сигнала за мускулно съкращение, контролират и координацията на всяко движение на тялото в пространството. Походката представлява начинът или моделът на движение на тялото, който е характеристика на всеки отделен човек. Увреждането на структурите, отговорни за движението, неминуемо водят нарушение на походката.

Наблюдават се различни видове патологични походки, една от които е паралитичната походка. При нея има парализа на единия или и на двата крака, при което походката е бавна, съпроводена с влачене на краката. Човек върви бавно и предпазливо, като не е възможно извършването на внезапни и резки движения. Има чувство на нестабилност.

Причините за това нарушение на походката са много и разнообразни. За по-прегледно е удачно разграничаването им в отделни групи:

• Болести на нервната система
• Травми
• Съдови заболявания
• Болести на опорно-двигателната система

Болестите на нервната система също включват много широк спектър от заболявания, но тук ще разгледаме само по-значимите от тях:

1. Детска церебрална парализа
2. Множествена склероза
3. Мозъчен абсцес
4. Тумор

Детската церебрална парализа (ДЦП) представлява заболяване на структурите на нервната система, при което се наблюдават парези, координационни нарушения, неволеви движения. Към тях се прибавят често и зрителни нарушения, говорни нарушения, епилептични припадъци или изоставане в умственото развитие, което варира по тежест. Всичко това се дължи на увреждане в пренаталния (дородовия), неонаталния (родовия) или постнаталния (следродовия) период. Причината за увреждането може да бъде употребата на алкохол, никотин или различни лекарства (седативни, психотропни, антиконвулсанти) по време на бременност. Други причини са прекарани инфекции с рубеола вирус, херпес вирус или цитомегаловирус по време на бременността. Недоносените деца или тези, преминали дълго, продължително раждане, са с повишен риск от развитие на ДЦП.

Множествената склероза е друго автоимунно неврологично заболяване, което може да доведе до паралитична походка. При това състояние организмът реагира на нервните клетки в главния мозък като на чужди за организма и ги атакува. Причината за това е не е напълно изяснена, но се предполага, че след прекарана бактериална инфекция и образуване на антитела от имунната система срещу белтъчни молекули по повърхността на бактериите, тези антитела атакуват и някои нормални клетки поради сходство в белтъчните молекули на тяхната повърхност. Крайният резултат е увреждане на миелина, изграждащ външната обвивка на нервните клетки. Вследствие на това нервите се оголват и се нарушава нормалната им функция. При засягане на нервни клетки в двигателните зони на главния мозък се нарушава походката, като тя може да стане спастична.

Мозъчният абсцес представлява ограничена възпалителна находка вследствие на гнойно възпаление. При наличие на гноероден бактериален причинител организмът ограничава възпалението, като го обгражда с гранулационна тъкан, която впоследствие става фиброзна. Това е защитна реакция на нашето тяло, която има за цел да се ограничи възпалението на едно място, за да не се разпространява в околните тъкани. Абсцесът е обем заемащ процес, който притиска околните структури и води до тяхното механично травмиране и по този начин ги уврежда. Когато този абсцес е в мозъка, това води до повишаване на налягането в черепа (интракраниално налягане), като скоростта, с която това налягане се покачва определя и тежестта на клиничната картина. При бързо нарастване мозъкът реагира по-остро и бурно, за разлика от бавното нарастване на налягането. При възникнала неврологична симптоматика (като поява на паралитична походка) и доказан със скенер мозъчен абсцес се налага спешен болничен прием, за неговото отстраняване.

Мозъчните тумори са новообразувания, разположени в мозъчната тъкан, които са типичен обем заемащ процес. Притискането на нервните клетки води до тяхното увреждане. Допълнително се повишава и интракраниалното налягане, което допълнително утежнява механичното травмиране на невроните. Причината за появата на туморите не е напълно изяснена, като предразполагащи фактори са наследственост (близък родственик с тумор на мозъка), продължителна работа сред токсични вещества и други. Паралитична походка се появява, когато туморът засяга нервни клетки в тази част от мозъка, която е отговорна за движението на тялото. При бързо нарастване на туморното образувание клиничната картина е по-тежка, докато при бавен растеж туморът може да достигне големи размери и да се наблюдава лека до умерено тежка клиника. Лечението е оперативно, като допълнително могат да се приложи и лъчетерапия.

Травмите на главния мозък и мозъчния ствол са чести. Те варират по тежест, като най-леката — мозъчното сътресение — не предизвиква нарушение в походката. При по-тежките травми, протичащи със загуба на съзнание и траен неврологичен дефицит, може да се наблюдава паралитична походка. Механизмът на увреждане на нервните клетки е подобен на този при мозъчния абсцес — вследствие на травмата, мозъчната тъкан отича, което повишава интракраниалното налягане и притиска нервните клетки в костите на черепа. При прободна рана в областта на главата е възможно разкъсване на кръвоносен съд, което да доведе до вътремозъчен кръвоизлив, нарушаващо храненето на мозъчните структури. Ако това продължи достатъчно дълго може да доведе до трайни последици, с трайна паралитична походка, както и редица други съпътстващи неврологични нарушения, според мястото на засягане на главния мозък. Тежките мозъчни травми са спешно състояние в неврологията и изискват незабавен прием в болница, подробно снета анамнеза и последващо образно изследване — скенер или ядрено-магнитен резонанс. Лечението е оперативно.

Сред съдовите заболявания с най-голямо социално значение е мозъчният инфаркт, който е сред водещите причини за заболеваемост и смъртност, както и трайни неврологични увреждания. Мозъчният инфаркт (инсулт) представлява трайно увреждане на нервните клетки, в резултат на рязко спиране на доставката на кислород и хранителни вещества (главно глюкоза). Това се случва по два основни механизма, които разделят инфарктът на два вида:

• исхемичен
• хеморагичен

При първия тип се наблюдава запушване на кръвоносния съд от тромб (вътресъдов съсирек) или ембол (тромб, който се е образувал на друго място, но с кръвообращението е достигнал до главния мозък). Възможно е и запушване на съда и от спазъм — рязка контракция (съкращение) на мускулните влакна, обвиващи кръвоносния съд. При втория тип мозъчен инфаркт имаме разкъсване на кръвоносния съд и излив на кръв в околното пространство. Инсултът е спешно състояние, за чието лечение се изисква да се определи конкретния тип — исхемичен или хеморагичен, за да бъде ефективно и адекватно лечението. Тъй като увреждането на нервите е трайна — необходимо е провеждане на рехабилитация дълго време след изписването от неврологичното отделение.

Различни болести на опорно-двигателната система могат да доведат до поява на паралитична походка, като някои от тях са наследствени, а други придобити. Едно от тези наследствени заболявания е артрогрипозата — множествени контрактури (скъсявания) на различни мускулни групи на ръцете и краката, които ограничават в някои случаи значително движенията в засегнатите стави. Дефинитивно лечение тук липсва, но благодарение на продължителната и упорита физиотерапия, съчетана с различни видове хирургични корекции, е възможно значително подобряване на качеството на живота на засегнатите деца.

Едно от най-честите заболявания на опорно-двигателната система, причиняващо спастична походка е спондилозата — характерно увреждане на прешлените, съпроводено с образуване на остеофити (или по-известни в обществото като „шипове”), които притискат нервните клетки, излизащи от междупрешленните пространства на гръбначния мозък, и водят то тяхното увреждане. Механичната травма на нервите предизвиква също и болка в гърба и по хода на засегнатия нерв, изтръпване на крайниците, слабост. Понякога се стига дори до невъзможност за ходене. Обикновено лечението тук е консервативно — с приложение на различни обезболяващи медикаменти и такива с противовъзпалително действие — нестероидни противовъзпалителни медикаменти и кортикостероиди. Благоприятно действие има и навременната и добре проведена физиотерапия. При по-тежките случаи, при които има невъзможност за контролиране на тазовите резервоари, или продължаваща инвалидизираща болка — лечението на избор е единствено хирургичното.

Диагнозата на паралитичната походка започва с подробно взета анамнеза — кога се е появила, имало ли е провокиращ фактор или прекарано заболяване. След физикалния преглед се назначава задължително и образно изследване — рентген, скенер и/или ядрено-магнитен резонанс.

След установяване на причината, довела до паралитична походка, се преминава към лечението на конкретното заболяване. Към общите мерки спада употребата на различни видове помощни средства, като бастуни или проходилки. Рехабилитацията заема основно място в лечението, като предпоставка за нейния успех има, освен опита и знанията на рехабилитатора, така и желанието и съдействието от страна на пациента.