Нистагъм и други непроизволни движения на очите МКБ H55

Заболяванията, засягащи очите и зрителния анализатор, показват голямо разнообразие в своята етиология (причини за възникване), тежест, прояви и възможни налични терапевтични мерки. Някои от тях се отличават с наследствен характер (налице са при раждането), докато други се развиват в хода на човешкия живот. Причините за възникването им варират и могат да се дължат на вродени нарушения, травми, възпалителни, инфекциозни или автоимунни заболявания, системни нарушения, неврологични увреждания и други.

При нистагъм и други непроизволни движения на очите се наблюдават характерни промени, причина за появата на които могат да са редица фактори и някои други увреждания.

Какво представлява нистагъм? Видове

Очните движения биват хоризонтални (аддукция и абдукция), вертикални (супердукция и инфрадукция) и торзионни (ротаторни). При бинокулярните движения те могат да бъдат погледни, конюгирани движения, при които очните оси са почти успоредни, и вергентни, които са неконюгирани движения (конвергентни и дивергентни).

Нистагъм представлява състояние, при което очите извършават бързи, спонтанни, ритмични движения, които не могат да се овладеят волево. Ориентирани са най-често хоризонтално (в посока наляво и надясно), по-рядко вертикално (в посока нагоре и надолу), но могат да имат и ротаторна компонента (извършване на кръгови движения).

В зависимост от характера на ритъма на движенията се различават махаловиден или осцилаторен нистагъм, когато се извършават равномерни екскурзии на очите в двете посоки, и пружиновиден или връщателен нистагъм, при който едната фаза е по-бърза.

При отклонение на погледа в посока на бързата фаза пружиновидният нистагъм се усилва, а при поглед в посока на бавната фаза последният намалява или затихва. Това води до принудително положение на главата (на една страна). За осигуряване на по-добра зрителна острота, пациентът обръща главата си по посока на бързата фаза, при което очите се обръщат към бавната фаза (обстоятелство, което се използва за оперативно лечение на този вид нистагъм).

По своя произход нистагъмът бива най-общо вроден (проявяващ се в първите месеци от раждането до приблизително тригодишна възраст) и придобит (може да се прояви във всяка възраст), които от своя страна биват физиологичен, оптокинетичен, вестибуларен (свързан с нарушения на вътрешното ухо) и като проява на заболяване на централната нервна система (неврологичен).

За всеки отделен вид нистагъм са характерни различни особености:

• вроден нистагъм: среща се най-често при непълноценно развитие на макулата (например при албинизъм, първична хипоплазия на макулите с никталопия и цветна слепота, колобома на хороидеята и други), при силно снижение на зрението в ранна детска възраст или при непълноценна макулна фиксация от неизвестен произход. В тези случаи нистагъмът е осцилаторен. Вроденият пружиновиден нистагъм се дължи на патологично повишен тонус на хоризонталните прави мускули и се поддава трудно на оперативно лечение
• физиологичен нистагъм: към него се отнася оптокинетичният, който се проявява при опит за следене на бързодвижещи се обекти
• вестибуларен нистагъм: получава се при дразнене на вестибуларния апарат. Може да се предизвика чрез термично или механично въздействие с диагностични цели или възниква при заболяване на вестибуларния апарат (при заболявания на вътрешното ухо може да се развие и нистагъм)

Оптикокинетичният и вестибуларният нистагъм са пружиновидни. Пружиновиден нистагъм при крайно отвеждане на очите се наблюдава и при заболявания на централната нервна система, като например тумори на малкия мозък или на понтоцеребеларния ъгъл, при енцефалит, множествена склероза, нарушение във вертебробазиларното кръвообращение и други.

Характерни симптоми и прояви

Симптомите при нистагъм и други непроизволни движения на очите варират при отделните пациенти, като общата клинична проява при всички е наличието на неволеви движения на очите, които са видими за околните и често са причина за смущение и проблеми със самочувствието и самооценката от страна на пациентите. Движенията варират както по посока (нагоре и надолу, наляво и надясно, кръгови движения), така и по скорост (могат да са бързи или бавни).

Това от своя страна води до зрителни нарушения и често се асоциира с нарушения на зрителната острота. Често пациентите накланят глава встрани, за да могат да фиксират обектите.

Могат да бъдат засегнати двете очи едновременно или само едното око в зависимост от етиологията, вида, формата и тежестта на заболяването.

Бързите неволеви движения при много от пациентите (при развитие на болестта в млада и активна възраст) водят до гадене и вертиго.

Възможни са и други нарушения на очните движения, като например страбизъм (кривогледство), потрепване на очите, развитие на мързеливо око, офталмоплегия, промени в честотата на мигане, нарушения на зрителната острота, рефракционни аномалии и други.

При развитие на болестта при лица в активна възраст зрителните увреждания могат да включват още и затруднено нощно виждане, патологично положение на очите, побеляване на зеницата, развитие на други очни нарушения.

Зрителните нарушения от своя страна, особено при вродените форми на нистагъм, могат да доведат до различни по вид нарушения на походката, в някои случаи се наблюдава засягане и на речта, неврологични увреждания и други.

В зависимост от причините, довели до развитието на нистагъм, освен зрителни аномалии се регистрират и други увреждания, засягащи отделни системи или целия организъм (генерализирани увреждания). Възможни са мускулна слабост, повишена уморяемост до крайно изтощение, промени в поведението и говора, мускулни спазми, тремор и други.

При някои пациенти, при които болестта се дължи на нарушения във вестибуларния апарат (увреждания, засягащи вътрешното ухо), освен нистагъм се наблюдават и различни по вид нарушения на слуха и равновесието.

При вродените форми на болестта с напредване на възрастта е възможно леко до умерено подобрение на симптомите, като се наблюдава остро влошаване при преумора и под въздействие на силен или продължителен стрес.

Поставяне на диагнозата

За поставяне на диагнозата при нистагъм и други непроизволни движения на очите е необходимо да посетите специалист в областта (офталмолог, очен лекар). С помощта на редица специализирани изследвания специалистът може да постави правилната диагноза, да определи тежестта на наличните нарушения и да регистрира наличието на други зрителни увреждания.

Тъй като при нистагъм често се наблюдават и други нарушения на зрението първите мерки при поставяне на диагнозата след подробния разпит на пациента (генетична предразположеност, придружаващи заболявания, претърпени инциденти и травми, приемани лекарства, злоупотреба с алкохол и забранени субстанции) се преминава към провеждане на обстойни тестове за определяне на основните параметри на зрението, а именно:

• Тестове за определяне на зрението
• Тестове за зрителна острота
• Рефракционни тестове
• Тонометрия (измерване на вътреочното налягане)

Нетрадиционен, но показателен и относително често използван в практиката метод за доказване на нистагъм, включва завъртане на стола на пациента в продължение на 30 секунди, след което пациентът трябва да фокусира погледа си върху точно определен обект. При наличие на нистагъм се наблюдава бавно движение на очите първоначално в едната посока, след което следва бързо движение в другата.

При много от пациентите се налагат и допълнителни изследвания с цел установяване на етиологията на заболяването и тежестта на наличните промени, рисковете от прогресия или влошаване на протичането.
Така например често се налага освен преглед при офталмолог и консултация с невролог. Последният от своя страна след подробен неврологичен преглед може да назначи образни изследвания (компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс) на мозъка.

При необходимост се провежда и консултация със специалист уши-нос-гърло и извършване на подробен оглед и изследване на структурите на ухото, тъй като в някои случаи промените може да са свързани помежду си.

Важна особеност е, че липсват характерни промени в лабораторните показатели и липсва като цяло лабораторен тест, доказващ наличието на болестта. Основните методики за диагностициране на нистагъм и други непроизволни очни движения, са специализираните очни изследвания, образната диагностика в някои случаи и консултацията с други специалисти при необходимост.

При изясняване на диагнозата се предприемат своевременни мерки за подобряване състоянието на пациента.

Лечение

Лечението при нистагъм и други непроизволни движения на очите се определя индивидуално при всеки конкретен пациент, като терапевтичният план се съобразява с причините, довели до развитието на болестта.

В случаите, при които се касае за вредно въздействие от приложението на някои медикаменти (литий, антиконвулсивни лекарства и други) или вредни субстанции (алкохол, наркотични вещества) при прекратяване на тяхната употреба и детоксикация на организма от техните остатъци се наблюдава възстановяване на нормалните очни движения при голям процент от пациентите.

В случаите, при които се касае за наличие на подлежащо заболяване (често неврологично), при овладяване проявите на съответната болест е възможно подобрение на зрителния статус на пациента.

При повечето пациенти лечението е насочено към подобряване на зрителната острота и корекция на зрението, като за целта се прилагат различни методики:

• специални очила: напредъкът в съвременната медицина, разработката и внедряването на новите технологии доведе до създаването на специални очила, коригиращи голям процент от зрителните увреждания и осигуряващи по-добър комфорт на пациентите, като са налични не само за възрастни пациенти, но и при деца
• специални контактни лещи: в някои случаи използването на контактни лещи дава по-добри резултати или се свързва с по-голям комфорт от страна на пациентите, поради което специалните контактни лещи също често се използват в клиничната практика
• използване на някои лекарства: инжектирането на някои лекарства и субстанции, като например ботокс (ботулинов токсин), баклофен, кортикостероиди и други, при някои пациенти води до подобрение, което често е само временно. Липсват утвърдени в клиничната практика средства и медикаменти за лечение на състоянието, като в процес на разработка и усилени експерименти са някои субстанции, които биха могли да повлияят нервно-мускулната активност
• биофийдбек терапия: при част от пациентите задоволителни резултати могат да се постигнат чрез използването на биофийдбек терапия и нейните основни прийоми
• оперативни интервенции: при някои пациенти се прилагат инвазивни или минимално инвазивни оперативни интервенции за подобряване на състоянието
• лазерна терапия: в някои случаи съвременните методики в лазерното лечение също могат да се окажат от полза на пациентите с нистагъм и други непроизволни движения на очите

Установяването на точните етиологични причини и фактори, довели до развитието на заболяването, оказва голямо влияние върху избора на конкретен терапевтичен план.

Често лечението е комплексно и включва използването на различни техники и методи за подобряване комфорта и качеството на живот на пациентите.

Прогнозата при нистагъм и други непроизволни движения на очите се определя индивидуално като зависи от множество фактори (форма на болестта, тежест, други налични очни увреждания, общо здравословно състояние на пациента, отговор към приложените терапевтични мерки, индивидуални особености).