Балантидиаза МКБ A07.0

Балантидиаза (инфузорна дизентерия) е протозойно заболяване на дебелото черво, което се характеризира с образуване на ерозии и язви по чревната лигавица. Причинител на балантидиазата е ресничестият протозой Balantidium coli - най-големият едноклетъчен паразит, инвазиращ човека.

Причини

Balantidium coli съществува в две форми - ресничест трофозоит и циста. Трофозоитите са с овална форма (50–00 μm на 40–70 μm), при тях морфологично се означават заострен преден край и заоблен заден край. В заострения преден край се намира цитозома, която достига до цитофаринкса, заемащ около една трета от дължината на паразита. В по-заобления заден край се намира цитофаг. Трофозоитите са бинуклеатни и се възпроизвеждат асексуално чрез странично бинарно делене. Спекулира се възможността за размножаване и чрез конюгиране, но това се наблюдава единствено в паразинти култури и не е демонстрирано в природата. Трофозоитите могат да претърпяват енцистация, докато се движат надолу по чревния тракт и образуват инвазиоспособните цисти, които са сферични или леко яйцевидни с размери 40–60 μm и съдържат микро- и макро-ядро. Цисти се откриват в изпражненията на гостоприемника и предтавляват формата, осигураваща разпространението на заболяването.

Разпространение

Balantidium coli е опортюнистно патогенен паразит със световно разпространение, а балатнидиазата е зооантропонозно заболяване. Прасетата са основния резервоар за инфекцията. В селските райони и в някои развиващи се страни, където е налице фекално замърсяване на водоснабдяването, процентът на заболели е най-висок. Човекът се заразява по фекално-орален механизъм от основния резервоар - прасето, при което инфекцията протича безсимптомно. Замърсената водата е най-често доказваното средство за разпространение на инфекцията. Възможно е и предаването от човек на човек (от болен или паразитоносител). Разпространението на балантидиазата може да бъде ограничено при стриктно спазване на санитарните разпоредби и добри хигиенни навици.

Към рисковите контингенти се отнасят всички, които се занимават с отглеждане на свине, както и ангажираните с кланичния месодобив.

Патофизиология

При поглъщане на цистните форми на B.coli, настъпва тяхната ексцистиция в края на тънките и началото на дебелите черва. Освободените трофозоити започват бързо да се размножават и тапицират лигавицата на чревния тракт, като я разрушават и образуват ерозии и язви. Процесът е последват от образуване на нови, инвазиоспособни цисти, които се отделят чрез фекалиите в околната среда.

Симптоми

Клинично балантидиазата може да протече под формата на безсимптомно заразоносителство, с лека или тежка клинична картина.

Клиничната картина на балантидиазата често протича като безсимптомно паразитоносителство. Клинично проявените остри форми на заболяването започват след инкубационен период от 10 - 15 дни с горнодиспептичен синдром - загуба на апетит, гадене, повръщане. По-късно се появяват и метеоризъм, коликообразни коремни болки, слузно-кървава диария - 8-10 изхождания дневно, съпроводени с висока температура, главоболие, симптоми на дехидратация и интоксикация. При нерадикално лечение острата форма на балантидиазата може да премине в хронично-рецидивираща с периоди на обостряне и ремисии. Наличието на "сателитни" паразитни инвазии или бактериални инфекции може да отключи латентна балантидиаза или да се усложни с обилни хеморагии, перфорации с последващ перитонит, периректални абсцеси и други, които сериозно влошават клиничната прогноза.

Изследвания

Диагнозата се базира на клинични, епидемиологични и анамнестични данни, които в допълнение с лабораторните, микробиологични и инструментални изследвания, които поставят окончателната диагноза. Необходимо е провеждането на подробно физикално изследване на пациента.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Паразитологични изследвания

За паразитологична диагноза се използват фекални проби и биопсичен материал от чревни лезии (след ректоскопия), които се изследват чрез морфологични и културелни методи:

• нативна фекална намазка - за трофозоити;
• нативна фекална намазка с физиологичен разтвор и намазка с Луголов разтвор - за цисти;
• траен препарат след оцветяване по Хайденхайн;
• нативен и оцветен препарат след посявка на патологичен материал в средата на Павлова.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави със заболявания, водещи до хемоколитен синдром, като:

• Амебиаза;
• Криптоспоридиоза;
• Салмонелоза;
• Коремен тиф;
• Полипоза на дебелото черво.

Лечение

Лечението на балантидиаза е етиологично - използват се антипротозойни медикаменти - Метронидазол, Тинидазол. Прилагат се също антибиотиците парамомицин, тетрациклин, олеандомицин.

Профилактиката се състои в ранно откриване и саниране на заболелите животни и хора (включително и паразитоносители) с паразитологичен контрол до пълното им обезпаразитяване. Диспансерното наблюдение на преболедувалите е за срок от 1 година с клиничен преглед и паразитологично изследване на 3, 6 и 12 месеца.

Профилактичните мероприятия целят създаването на възможности за предпазване на околната среда от фекално замърсяване, както и спазване на здравно-хигиенните норми в личен и обществен план.

Изображение Euthman / CC BY-SA