Псевдомонади (Pseudomonas)

Родът Pseudomonas съдържа около 140 вида, повечето от които са сапрофитни микроорганизми, 25 вида са свързани със заболявания при човека. Повечето псевдомонади за които е известно, че причиняват заболявания при хората са свързани с опортюнистични инфекции, това са P.aeruginosa, P.pаtida, P.cepacia и P.maltophylia. Pseudomonas aeruginosa и P.maltophylia представляват приблизително 80% от псевдомонадите, възстановени от клинични проби. Поради честотата на своето разпространение P.aeruginosa е получила най-голямо внимание. Въпреки че рядко причинява инфекция при здрави индивиди, бактерия представлява сериозна заплаха за хоспитализираните пациенти. Високата смъртност при псевдомонадните инфекции се дължи на комбинация между отслабената имунна защита на гостоприемника и производството на извънклетъчни бактериални ензими и токсични продукти на техния метоболизъм. При опортюнистични инфекции най-често се изолират видовете Pseudomonas sp, Acinetobacter sp, Moraxella и Stenotrophomonas.

Псевдомонас аерогиноза е Грам-отрицателна пръчица. Притежава пили и образува слайм, който представлява вещество близко по състав до капсулите на останалите бактерии. Бактериите от рода са подвижни, тъй като притежават монотрих (полярно разположена ресна). Подобно на останалите Грам-отрицателни бактерии псевдомонас притежават липополизахарид във външната си мембрана, който играе ролята на ендотоксин. Този ендотоксин е по-слабо биологично активен в сравнение с този на ентерококите.

Псевдомонас не са взискателни спрямо хранителните среди и могат да растат както в аеробни, така и в анаеробни условия. Поставени в анаеробни среди бактериите използват нитратите като главен източник на енергия.

Псевдомонас аерогиноза е невзискателен и бързорастящ бактерий. Оптимална за развитието му температура е 35 градуса, но може да се развива в широк температурен диапазон — от 10 до 42 градуса °C. Лесно се култивира както в селективни, така и в неселективни хранителни среди. Селективен за бактерия е цетримид агарът, съдържащ веществото цетримид. Колониите на Pseudomonas aeruginosa са плоски, влажни и много често притежават метален блясък. Културите излъчват миризма на липа, поради бактериалната продукция на ароматни химически съединения.

Голяма част от щамовете на псевдомонас аерогиноза продуцират синьо-зелен пигмент — пиоцианин. Именно този пигмент оцветява гнойните секрети в син цвят.

Други бактериални щамове продуцират червеният пигмент пиовердин, който подпомага усвояването на желязото на разрушените еритроцити от бактериите.

Подвижността на бактериите от рода е един от най-важните патогенни фактори благодарение, на който става придвижването им в заразените тъкани. Както подвижните, така и неподвижните щамове са патогенни, като неподвижните щамове образуват гликокаликс, който ги защитава от клетките на имунната система. Също така бактериалният гликокаликс подпомага прилепването на бактериите към клетките на гостоприемника.

Най-голямо клинично значение от рода притежава P. aeruginosa, който причинява инфекции в имунокомпрометирани пациенти. Бактреия представлява втората най-честа причина за нозокомиална пневмония (17%), третата най-честа причина за инфекция на пикочните пътища (7%) и четвъртата най-честа причина за инфекция в следоперативния период (8%). Бактерия е широко разпространен в околната среда, също така е част от нормалната микрофлора при 10% от хората. Изключително често се среща в зелените салати. Pseudomonas aeruginosa представлява важен причинител на Грам-отрицателни инфекции, особено при имунокомпрометирани пациенти. Това е най-често изолираният патогенен микроорганизъм при пациенти, които са били хоспитализирани повече от 1 седмица. В голям процент от случайте заразяването се осъществява посредством контаминирани болнични инструменти, катетри или интравенозни разтвори.

Pseudomonas aeruginosa е причинител на грам-отрицателни инфекции, особено при пациенти със снижен имунитет. 

Често срещана е локалната инфекция на рани от изгаряния или след хирургични интервенции, които се характеризират с наличието на синьо-зелена гной. Псевдомонас аерогиноза в белия дроб или уринарния тракт може да се разпространи по хематогенен път и да причини сепсис.

Pseudomonas aeruginosa — пневмония е често срещана при болни с онкологични или хематологични заболявания.

Изключително тежка е клиничната картина при болните от муковисцидоза, при които бактерия причинява остра некротизираща белодробна инфекция.

При наличие на бактериите в кръвта (бактериемия) може да се развие ендокардит.

Очните инфекции с псевдомонас причиняват корнеална язва, прогресираща до панофталмит.

В зависимост от локализацията на инфекциозния процес се изследват:

1. кръв;
2. гноен секрет;
3. очен секрет;
4. трахеален секрет и др.

Извършва се посявка върху цетримид агар. В специализирани лаборатории може да се извърши и серотипизиране.

Важно е да се има предвид антибиотичната резистентност на различните щамове при избора на антибиотичната терапия.

При тежка инфекция трябва да се използва комбинирана терапия.

За лечението на ендокардит се прилагат аминогликозиди в комбинация с пеницилин.

При наличие на бактеремия се използват аминогликозиди в комбинация с широкоспектърни цефалоспорини.

Очните инфекции се лекуват с локално прилагане на офталмологичен разтвор на аминогликозид на всеки 30-60 минути.

Заглавно изображение Photo Credit: Janice Haney Carr Content Providers(s): CDC/ Janice Haney Carr / Public domain