Шигелоза, предизвикана от Shigella flexneri МКБ A03.1

Шигелозата причинена от Шигела флакснери е една от най-разпространените бактериални чревни инфекции. Заболяването представлява остро протичаща инфекция с фекално-орален механизъм на предаване и лятно-есенна сезонност.

Причини

Shigella flexneri е Грам-отрицателна пръчица, принадлежаща към семейство Enterobacteriaceae, род Shigella, серогрупа В. Родът е разделен на четири серогрупи с множество серотипове:

1. Серогрупа A - S.dysenteriae, 12 серотипа;
2. Серогрупа B - S.flexneri, 6 серотипа;
3. Серогрупа С - S.boydii, 18 серотипа;
4. Серогрупа D - S.sonnei, 1 серотип.

Шигелите представляват Грам-отрицателни, неподвижни пръчици. Те са факултативни анаероби и не образуват спори и капсули.

Разпространение

Shigella flexneri е най-честата причина за ендемичната форма на шигелоза. Въпреки че не представлява голям проблем в развитите страни, Shigella flexneri (по-специално Shigella flexneri серотип 2a) е основен проблем за общественото здраве в развиващите се страни. Заболяването е антропоназа. Резервоар и източник на инфекцията е човекът - болен от остра или хронична шигелоза или хроничен бактерионосител. Механизмът на предаване на инфекцията е фекално-орален. За Shigella flexneri основен път на предаване на заразата е водният. Важна е ролята и на мухите като механичен преносител на инфекцията. Възприемчивостта е всеобща и контагиозният индекс е висок. Боледуват главно деца от две до десет годишна възраст.

Епидемичният процес се проявява като спорадични случаи, семейни огнища и различни по интензивност епидемии.

Рискови фактори

Към рисковите фактори се отнасят:

• Пиене на вода от замърсени водоизточници;
• Контакт с болни или заразоносители;
• Замърсени ръце;
• Храна, приготвена от болен или заразоносител.

Патофизиология

Входна врата за шигелозната инфекция е устната кухина. Голяма част от бактериите загиват под въздействието на стомашния ацидитет и освобождават ендотоксин при своето разрушаване. Ендотоксинът се резорбира в кръвоносната система и причинява неспецифична интоксикация на организма. Високо инвазивните шигели, преодолели бариерата на стомашното рН достигат дебелото черво, проникват в епителните клетки на лигавицата и започват да се размножават в тях. Постепенно бактериите разрушават епителните клетки и проникват в по-дълбоките слоеве на чревната лигавица, където продължават да се размножават. Патологичните промени се наблюдават главно в колон сигмоидеум и ректум, където се наблюдават плитки, повърхностни язви.

Симптоми

Инкубационният период на шигелоза група В (предизвикана от Shigella flexneri) е от 1 до 3 дни. Началото е остро с токсиинфекциозен синдром и диариен синдром. Основните симптоми биват:

• Висока температура, достигаща 38-39° С;
• Отпадналост;
• Загуба на апетит;
• Гадене;
• Повръщане;
• Диария;
• Коремна болка, локализирана в долната част на корема;
• Кръв в изпражненията;
• Тенезми - болезнени, мъчителни и неефективни позиви за дефекация.

Болните са бледи, с подкръжени очи, сух език и засилена коремна перисталтика.

Клиничните прояви достигат пълното си развитие за 3 до 4 дни.

Изследвания

При съмнение на шигелозна инфекция е необходимо провеждането на лабораторни, серологични и микробиологични изследвания.

Лабораторни изследвания

Направата на пълна кръвна картина и изследване на броя и разпределението на левкоцитите са задължителни компоненти при съмнение за наличието на бактериална чревна инфекция.

В кръвната картина се установява умерена левкоцитоза с олевяване и ускорено СУЕ.

Микробиологични изследвания

Диагнозата се потвърждава чрез микробиологичните изследвания. Задължително е изолирането на шигелите чрез посявка на фецес върху диференциращи хранителни среди - фекална култура и направата на фекален тест.

Серологични изследвания

Серологичните методи служат за откриване на конкретен причинител, използват се:

• Елайза;
• Реакция аглутинация.

Диагнозата се базира на епидемиологичните и клинични данни, като водещо значение има наличието на тенезми и диарийни изхождания с примеси на слуз и кръв. Потвърждава се с помощта на микробиологичните изследвания - изолиране на причинителя от копрокултура и серодиагностика.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с други чревни инфекции, протичащи с диариен синдром като:

• Салмонелоза;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Кампилобактериоза;
• Злоупотреба със слабителни средства.

Лечение

Въпреки че тежката дехидратация е рядкост при шигелозата, първото съображение при лечението на всяка чревна инфекция, съпроводена от диариен синдром, е корекция на дехидратацията, метаболитната ацидоза и значителната загуба на калий. При правилна рехидратация, шигелозата обикновено е самоограничаващо се заболяване и решението за предписване на антибиотични средства се основава на тежестта на заболяването, възрастта на пациента и вероятността от по-нататъчно предаване на инфекцията. Ефективното лечение с антибиотици намалява средната продължителност на заболяването от приблизително 5-7 дни до 3 дни. Средства на избор биват ципрофлоксацин и ампицилин.

Прогнозата на Шигелоза, предизвикана от Shigella flexneri е добра. Прилагат се допълнително антипиретици, понижаващи високата температура и спазмолити при коремна болка.