Постдизентерийна артропатия МКБ M02.1

Дизентерията се дефинира като остро инфекциозно заболяване, причинено от дизентерийните бактерии от род Shigella. Дизентерийни бактерии са класифицирани като облигатни грам-негативни бактерии.

Дизентерията е антропонозна болест, тоест тя е специфична само за човека. Човекът се явява резервоар и източник на болестта. Заразата се предава предимно по фекално-орален път или контактно — битов. Възприемчивостта е по-голяма при децата.

Рискови контингенти са развитие на шигелозна артропатия, разгледана като част от синдром на Reiter-Leroy, и хронифициране на болестния процес в постдизентерийна артропатия са:

• Вродени имунокомпресирани състояния, разгледани в рубриката "имунодефицит с преобладаващ недостиг на антитела".
• Вторични имунокомпресирани състояния с инфекциозна етиология — синдром на придобитата имунна недостатъчност.
• Медикаментозно индуцирано понижаване на имунитета — пред- и след трансплантационните периоди, химиотерапия и други.
• Наркомании — например хроничен алкохолизъм.

Спрямо епидемиологичните данни около 40% от децата се заразяват с шигелоза, което годишно възлиза на около 140 млн заразени деца по света. Броят на регистрираните смърни случаи всяка година се движи в границите на около половин милион деца, като максималният брой на заболелите е през летните месеци юли и август. При възрастните този процент е около 20%. Тъй като основният механизъм на заразяване е фекално-орален, то болестта се среща в старни, в които има недостиг на чиста питейна вода.

В етиологията на шигелозната артропатия и постдизентерийна артропатия се разглежда предимно:

• Шигелоза, предизвикана от Shigella flexneri.
• Шигелоза, предизвикана от Shigella dysenteriae.

След заразяването с шигели се задейства патогенетична каскада, която протича с типични анатомо-физиологични промени. В чревния тракт шигелите проявяват афинитет към М-клетките в Пайеровите плаки на дебелото черво. М-клетките участват в имунологичната защита на организма от микроорганизмите. Но при шигелозата фагоцитиращата функция на макрофагите е неефективна, тъй като дизентерийните бактерии лизират фаголизозомите и се шигелозите се освобождават и инвазират клетките. Особеност на шигелозните бактерии е, че те не напускат инвазираните клетки в междуклетъчното пространство, а посредством активно вътреклетъчно придвижване достигат до съседна клетка. Когато достигнат съседната клетка те лизират бактериалната стена и инвазират следващата клетка. Като резултат шигелозните бактерии не попадат в междуклетъчното пространство и не могат да бъдат идентифицирани от защитните механизми на организма.

Засегнатите участъци от дебелото черво се разраняват поради нарушаване на целостта на епитела. Синдром на Reiter-Leroy и постдизентерийната артропатия се разглеждат като усложнения на основното заболяване. Освен имунокомпроментирани пациенти, друг контингент от рискови пациенти са тези с генетична асоциация с HLA-B27.

Постидизентерийната артропатия  се характеризира с хронифициране на възпалителния процес. Хронифицирането на артрита не е специфично усложнение, то е по характерно ако преди това е имало предхождаща инфекциозна артропатия или други артрити на засегнатата става (например серопозитивен ревматоиден артрит). При предхождащо заболяване на ставния апарат се нарушава локалната защита на ставата, тъй като има необратими промени в синовиалната тъкан.

Основната симптоматична изявя на постдизентерийна артропатия е скованост на засегната става и ограничаване на двигателния обем. Може да има периодична болка със слаб интензитет. Болката може да се засили при активни движения.

Диагностичен алгоритъм

• Анамнеза и физикален статус постдизентерийна артропатия

Лекарският разпит се нарича анамнеза. Чрез насоченото лекарско интервю се снемат данни за субективните оплаквания на пациента. Заболелите предимно наблягат на сегашните оплаквания, но при подробен разпит се установява предхождаща шигелоза. Посредством физикалния преглед на пациента се установява ограничен двигателен обем, ставно хрущене, пошивена локална температура на ставата, оток, болка и зачервена кожа.

• Параклинични изследвания

От изследване на пълната кръвна картина не се установяват промени. Рентгенографията е конвенционален метод за изследване. От образното изследване на ставния апарат се визуализира:

1. Намаляване на вътреставното пространство.
2. Наличие на остеофити, които се дължат на след възпалителни модификация на анатомичните структури.
3. Ерозии по хрущялната повърхност.

Други визуализиращи диагностични методи са компютърна томография и артросонографията (дял на ултразвуковото изследване).

Терапевтичното поведение на постдизентерийна артропатия има две основни направления — конвенционална и неконвенционална терапия. Фармакологичната част на конвенционалната терапия включва прилагането на:

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) — група медикаменти, които имат противовъзпалително и болкоуспокояващо действие. НСПВС е показни при изолирани форми на артрита. Препоръчително е терапията да бъде съпроводена с пер ос прием на гастропротективни средства. Нефармакологичните конвенционални методи, включват:

• Балнеолечение.
• Контрол на теглото в съображение за намаляване на механичния натиск върху болната става.
• Помощни средства като бастуни, патерици — чрез тях се цели да се обремени ставното натоварване.
• Водна гимнастика.
• Индивидуални физиотерапевтични упражнения.

При неефективност на проведената конвенционална терапия се препоръчва ставно протезиране, посредством, което се подобрява качеството на живота.