Хламидийни инфекции на долните отдели на пикочо-половия тракт МКБ A56.0

Хламидийни инфекции на долните отдели на пикочо-половия тракт (уро-гениталната хламидиаза) са полово предавани заболявания, които се проявяват най-често като уретрит при мъжете, а при жените причиняват възпаление на маточната шийка и на ендометриума на матката с усложнения, водещи до стерилитет (безплодие) и възможност на заразяване на плода по време на раждането.

Уро-гениталната хламидиаза е една от най-разпространените сексуално предавани болести. Засяга индивиди в полово активната възраст от 20 до 40 години. Безсимптомно носителство се установява в 15-20 % от инфектираните мъже и до 60% от инфектираните жени.

Причинител на заболяването е Chlamydia trachomatis - вътреклетъчен Грам (-) микроорганизъм със сферична форма. Известни са 15 серотипа, като А-К са причинители на уретрити и ендоцервицити. Хламидиите от серотиповете Д-К имат афинитет към клетките на лигавичния епител с особено предпочитание към власинките на маточните тръби, в резултат на което настъпва възпалителна реакция с последващи сраствания в лумена на тръбите и безплодие.

В рубриката хламидийни инфекции на долните отдели на пикочо-половия тракт са разгледани:

• хламидиен цервицит
• хламидиен цистит
• хламидиен уретрит
• хламидиен вулвовагинит

Най-честата проява на хламидийните инфекции на долните отдели на пикочо-половия тракт при мъжете е хроничният уретрит, протичащ със слаби оплаквания и оскъден серозен ексудат. В някои случаи се съпровожда със сърбеж, болка и парене в уретрата. Сравнително по-рядко се наблюдава цистит и много рядко епидидимит (възпаление на надсеменника) в резултат на хламидийната инфекция.

Хламидийна инфекция на долните отдели на пикочо-половия тракт при жените причинява най-често хламидиален ендоцервицит, цистит, уретрит и вулвовагинит. Най-честият клиничен симптом е влагалищното течение и лекото кървене при полов акт. Обективно при изследване се откриват ерозии на цервикса (на маточната шийка) и изтичане на серозно-гноен секрет от маточната шийка.

Хламидиалният вулвовагинит се среща в 8-10% от пациентките, заразени с хламидии. Най-честите симптоми са вулво-вагинален сърбеж, парене и различно по сила влагалищно течение. В някои от случаите болката при полов контакт е единствен симптом.

При долната хламидиаза възпалителният процес обхваща ендоцервикса (ендоцервицит) и уретрата (уретрит). Заболяването протича субклинично като основните оплаквания са засилен генитален флуор и по-рядко - дизурия, а в около 30-50% инфекцията може да протече и без клинична изява. При гинекологичен преглед по маточната шийка може да се открият хиперемия и оток на епитела, а също и гнойни нишки. Някои предразполагащи фактори като менструация или вътрематочни манипулации могат да доведат до асцендиране на инфекцията.

За диагнозата хламидийни инфекции на долните отдели на пикочо-половия тракт се изследва материал от уретрата или цервикален канал, оцветява се и се микроскопира, може да се използват и имунологични методи като директна имунофлуоресценция. Серологичната диагностика включва: реакция на свързване на комплемента, ELISA, индиректна имунофлуоресценция, моноклонални антитела.

Лечението на хламидийна инфекция на долните отдели на пикочо-половия тракт се провежда с антибиотици в продължение на 14 дни (10-21 дни). Прилагат се антибиотици от групата на тетрациклините.

Контролни изследвания се извършват 1 месец след приключване на терапията. Необходимо условие за успешно ликвидиране на инфекцията е едновременното лечение на сексуалния партньор.