Други реактивни артропатии МКБ M02.8

Артритът представлява възпаление на ставния апарат. Основен симптом на артрита е ставната болка. Към момента съществуват повече от 200 болестни единици с основен симптом артралгия (болка по ставите). В съвременната медицинска литература като реактивна артропатия се разглежда синдром на Reiter-Leroy. Този синдром се дължи на предхождаща инфекция на урогениталната система или при стомашно-чревни инфекции. В тези случаи артритът е с доказан причинител. Рубриката на "други реактивни артропатии" разглежда инфекциозна етиология, която не е свързана с:

• Хламидийни инфекции на долните отдели на пикочно-половия тракт
• Салмонелозен ентерит
• Ентерит, предизвикан от Yersinia enterocolitica
• Шигелоза, предизвикана от Shigella flexneri
• Шигелоза, предизвикана от Shigella dysenteriae
• Ентерит, предизвикан от Campylobacter

При други реактивни артропатии се установява инфекциозно огнище, чиято първоначална локализация е извън ставния апарат. В тези случаи ангажирането на ставния апарат е в резултат на неограничаване на инфламаторния (възпалителен) процес и достигането му ставите. Причини за възникване на болестта са:

• Директно инфектиране на става при инфекциозни и паразитни болести,  класифицирани другаде
• Артрит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде
• Артрит при микози
• Артрит при рубеола
• Артрит при Лаймска болест
• Туберкулозен артрит
• Менингококов артрит
• Артрит при други бактериални болести, класифицирани другаде
• Артрит при други вирусни болести, класифицирани другаде

Рискови контингенти за развитие на артралгия, която се разглежда в рубриката "други реактивни артропатии" са болни с прехождащи хронични ставни заболявания. Примерни заболявания със ставно ангажиране са серопозитивният ревматоиден артрит, периферна форма на болестта на Бехтерев или дисеминиран lupus erythematodes. При всички тези заболявания има нарушена локална защита на синовиалната тъкан в ставите. По този начин ставата става уязвима на инвазивното въздействие на микроорганизмите. Най-уязвими на тази патогенитична каскада са големите стави на горния и долния крайник.

Артритът, разгледан в други реактивни артропатии има клинична картина сходна с тази на инфекциозните артропатии. Типично за синдрома на Reiter-Leroy е наличието на артрит, конюктивит и възпаление на урогениталната система. Поради наличието на възпаление основната клинична симптоматика се презентира с:

• Болка в засегната става
• Повишаване на локалната температура
• Затопляне на ставата
• Ставен оток
• Зачервяване на надлежащата кожа

Тъй като реактивният артрит е следствие на друго основно заболяване, се установяват и симптомите на първичното заболяване. Нампример при менингоковия артрит пациентът съобщава за класическата симптоматична триада от вратна ригидност, температура и повръщане. 

Диагностичен алгоритъм

• Анамнеза и физикален статус

Снемането на анамнеза се определя като изкуство. От етимологичната справка се разкрива, че думата е с древногръцки произход и означава спомен. Лекарят провежда насочено интервю и снема анамнеза за настоящите оплаквания, придружаващи и минали заболявания. Посредсвтом физикалния преглед се установяват класическите възпалителни промени на ставата.

• Параклинични изследвания

При изследване на пълната кръвна картина се откриват лабораторните белези на инфламаторен процес. При бактериални инфекции има повишени стойности на левкоцитите, С-реактивен протеин, скорост на утаяване на еритроцитите. При вирусните инфекции има промяна на броя на лимфоцитите, по често има лимфоцитоза (например при артрит при рубеола). В съображение за отдиференциране на серопозитивен ревматоиден артрит е препоръчително изследването на ревматоидния фактор. За верифициране (установяване) на вирусния причинител се прилага полимеразна верижна реакция, чрез която се установява вирусна ДНК или РНК у заболелите. За верицифиране на причинителя се използва предимно пунктат от възпалената става.

Конвенционална образна диагностична методика е рентгенографията. При хронични ставни промени от "снимката на ставата" се визуализира намалено междуставно пространство, хрущялни ерозии, остеофити и други. Тези промени са късни. При възпалителни промени се предпочита артросонографията (дял на ултразвуковото изследване), посредством, която се виждат промените на синовията и околоставната тъкан. Други образни методи са компютърната томография и ЯМР.

Терапията на артрита, разгледан в рубриката "други реактивни артропатии" е предимно консервативна. За провеждането на коректна терапия е необходимо първо да се уточни причинителя на артрита. Ако артрита се дължи на предхождаща бактериална инфекция се прилага антибиотична терапия. Всяка една антибиотична терапия се назначава и контролира от лекар след установяване на бактериалната чувствителност с антибиограма. При вирусна етиология се прилагат антивирусни средства.

До установяване на етиологичния причинител се предприема симптоматична терапия. Високата температура се понижава чрез прием на антипиретици. Болевата симптоматика се овладява посредством пер ос терапия с нестероидни противовъзпалителни средства. При чревните инфекции диспептичната симптоматика намалява при прием на антиеметични и антидиарични средства. Спрямо водно-солевия баланс на пациента се прилага и инфузионна терапия.

Хронифицираните ставни нарушения при "други реактивни артрити" понижават качеството на живот, поради което се препоръчва протезиране на ставата. Прогнозата на болестта е благоприятна.