Артрит при микози (В35-В49ї) МКБ M01.6

Микозите представляват гъбични инфекции, които предизвикват широк спектър от заболявания. Науката изучаваща гъбните инфекции при хората се нарича медицинска микология. Към момента има около 300 вида гъби, които са определени като патогенни за хората.

Голяма част от микотичните инфекции се определят като опортюнистични инфекции. Това са вид инфекции, които възникват при нарушени имуногенни свойства на организма. При нормални защитни сили, причинителите на опортюнистични инфекции са непатогенни. Рискови контингенти за възникване на опортюнистични инфекции са заболели със синдрома на придобитата имунна недостатъчност, пациента с медикаментозно индуцирано имунно потискане (при трансплантации, онкологични терапии и други). Често микотичните инфекции се появяват след предшестваща антибиотичната терапия. Обхватът на пациентите, изложени на риск от микотични инфекции, постоянно нараства, успоредно на спектъра на опортюнистични патогени.

Микотичните инфекции имат разнообразни класификации спрямо локализацията на инфекциозни процес, пътя на придобиване, вида на вирулентността. Спрямо локализацията на инфекцията, микозите биват повърхностни, кожни, подкожни и дълбоки. Дълбоките микози се наричат още инвазиращи и ангажират белите дробове, коремните органи, мускулно-ставния апарат и други. Микотичното възпаление на ставния апарат е определен като артрит при микози.

Първични инфекции са тези, които възникват при некомпрометирана имунна система. Най-често възникват при хора, които живеят или пътуват до ендемични зони. Основните причинители на микотични инфекции, включително артрит при микози, са Aspergillus sp., Candida albicans, Clostridium difficile и Pseudomonas aeruginosa.

Спрямо начина на проникване на микотичната инфекции, тя бива екзогенна или ендогенна. При екзогенните инфекции патогенът прониква в организма предимно по перкутанен или аерогенен път.

Артритът при микози е рядко срещано заболяване. Но поради разширяване на спектъра при микотичните инфекции, се среща все по-често. Но при етиологията на микотичните инфекции на ставите се разглежда и ставното протезиране като фактор за възникването и. Артритът при микози над 50% от случаите се локализира в коленните стави, последвани от тазобедрените (ставни на долния крайник). Тоест това са най-често протезираните стави.

Рисков контингент за възникване на артрит при микози са пациентите с хронични ставни заболявания на ставните (например серопозитивен ревматоиден артрит) или такива, които са преболедували усложнен пиогенен артрит. При усложнените остри форми и хроничните възпаления на ставния апарат се променя регионалната защита на синовията и ставата става уязвима на патогенна инвазия.

Клиничната симптоматика на първичен артрит при микози не се различава от останалите форми на инфекциозни артропатии. Клиничната манифестация включва регионални промени на ставата, а именно:

• Локална болка
• Оток
• Промяна на цвета на кожата над ставата — тя изглежда зачервена, често има кожни люспи
• Ограничен обем от движения

Ако артритът при микози е част от друго заболяване, то клиничната симптоматика се определя от основното заболяване

Диагностичен алгоритъм:

• Анамнеза и физикален статус

Анамнезата представлява насочен лекарски разпит. След установяване на клиничната симптоматика, лекарският разпит е насочен към уточняване на прехождащи физични състояния и болести, които могат да бъдат първопричинители на артритът при микози.

От физикалните методи на изследване диагностично значение имат огледът и палпацията, при които се установяват белезите на възпалителен процес.

• Установяване на причинителя

Причинителят на първичен артрит при микози се верифицира (установява) посредством ставен пунктат. Други биологични материали, които се изследват при системни прояви на патогенните гъби са: гърлен секрет, фецес, ликвор, храчки и други. За целите на микролоологичния анализ, посявката се култивира в специфичната среда на Сабуро. От поникналите колонии се приготвят препарати, от които в последствие се изолира чиста култура.

Съвременната диагностика на патогени се извършва чрез методите ELISA и по-често посредством полимеразна верижна реакция.

• Образни диагностични методи

Патологичните промени на артрит при микози могат да се визуализират чрез приложението на неинвазивни и инвазивни диагностични методи. Артросонографията е дял на ултразвуковото изследване, чрез която могат да се видят ранните възпалителни промени на синовията. Ако данните са противоречиви може да се предприеме инвазивна диагностика — артроскопия.

Лечението е насочено към отстраняване на причинители на микотичната инфекция. Немедикаментозната част от терапията включва хиегиено-диетичен режим, с щадене на движенията на засегнатите стави, използването на помощни средства за движение (целящи отбременяване на ставата), пълноценно хранене, прием на витамини и покой.

Фармакологична терапия се уповава на приема на антимикотици. Те представляват химиотерапевтици, които деструктурират клетъчната стена на гъбичките, потискат клетъчното делене и инхибират синтеза на генетичната им информация. Артритът при микози, протекъл без усложнения е с благоприятна прогноза.