АНТИМИКОТИЧНИ СРЕДСТВА ЗА СИСТЕМНО ПРИЛОЖЕНИЕ (ANTIMYCOTICS FOR SYSTEMIC USE) | ATC J02

Микозите са инфекциoзни заболявания, причинени от гъбички. Гъбичките са еукариоти и като такива имат ригидна клетъчна стена, съдържаща хитин и клетъчна мембрана, изградена главно от ергостерол.

Микозите се делят на повърхностни и дълбоки. Повърхностните микози засягат космите, кожата, видимите лигавици и ноктите и се разделят на дерматофитии и кандидози. Дерматофитиите се причиняват от трихофитон, епидрмофитон и микроспорум, които паразитират в кератин-съдържащите тъкани. Най-честият причинител на кандидози на кожата и лигавиците е кандида албиканс.

Дълбоките микози засягат подкожната тъкан и вътрешните органи. Те се причиняват от дрожди (системна кандидоза, криптококоза, геотрихоза), филаментни гъбички (аспергилоза) и диморфни гъбички (хистоплазмоза, кокцидиоидомикоза, паракокцидиоидоза, бластомикоза, споротрихоза). При пациенти с потиснат имунитет (например болни с тумор, СПИН или след трансплантации) е възможно развитие на опортюнистични фунгиални инфекции като криптококов менингит и аспергилоза.

Антимикотиците са група лекарствени препарати, които действат върху гъбичките, повлиявайки някои техни структурни елементи (клетъчна стена, клетъчна мембрана, микротубули) или синтеза на нуклеинови киселини. Антимикотиците могат да се прилагат локално (лосиони, кремове, аерозоли, шампоани, пудри, лак за нокти) и системно (перорално, парентерално).

Фармакологичното действие на антимикотиците се изразява в:

-нарушаване пропускливостта на клетъчната мембрана на гъбичките;

-инхибиране синтеза на нуклеинови киселини на гъбичките;

-потискане клетъчното делене на гъбичките;

-инхибиране синтеза на клетъчната стена на гъбичките.