Ставен хиперлакситет МКБ M25.2

Клинично състояния, при което се наблюдава атипична подвижност на ставите се нарича ставен хиперлакситет. Ставен хиперлакситет, с известна още с алтернативните наименования, които са:

Ставният хиперлакситет се характеризира с нетичнино голям обем на ставните движения. Това състояние може да засегне единична или множество стави по цялото тяло. Клиничното състояние е често срещано. Някои хора могат да допират палеца на ръката си до китката, да поставят крак зад глава и други акробатични изпълнения.

1. Ставна хиперподвижност
2. Ставен хиперлакситет
3. “Двойна става”
4. Хипермобилен синдром
5. Ставна “халтавост”

Стабилността на ставите се обуславя от множество фактори - еластичност на ставната капсула, връзков апарат, мускулен тонус и много други. Когато тази стабилност е нарушена, ставата се характеризира с по-голям обем на движение и съответно предразположение към луксации и сублуксации.

Терминът “двойна става” често се използва за описание на тази физиологична особеност, но той не е точен и затова не е литературно приет. Индивидът има само една, а не две отделни стави, така че по-скоро се касае за значение от сорта на “двойна ставна подвижност”.

Ставният хиперлакситет може да се дължи на вродени и индивидуални особености на съединителната тъкан. Някои хора притежават просто хипермобилен синдром, без други симптоми или медицински състояния. Други хора с хипермобилен синдром обаче изпитват множество затруднения. Техните стави лесно могат да бъдат наранени, по-склонни са към дислокация поради по-слабата си стабилизация, могат да развият хронична мускулна слабост и умора. Това се дължи на усилената мускулна работа, за да компенсира слабостта на ставните връзки, поддържащи ставата.

Ставен хиперлакситет води и до хронична болка и фибромиалгия. “Халтавостта” на определена става може да има травматична етиология, но ако това състояние е генерализирано, етиологията най-често е генетична (генетична предопределеност).

Днес се предполага, че участие имат 4 фактора, които засягат различни хора във варираща степен:

1. Анормално оформени краища на ставите на една или повече кости, участващи в ставата. Някои стави нормално притежават голям обхват на движение, като раменната и бедрената. Ако се унаследява по-плитка, а не нормално дълбока “ямка” на ставата, ставното съчление е изключително подвижно. Ето защо тя лесно ще може да се дислоцира (измества)
2. Слабост или разтегнати ставни лигаменти (връзки), причинени от проблеми на ниво протеини или хормонални отклонения. Лигаментите са изградени от няколко типа протеинови фибри. Еластинът (който придава еластичност) може да бъде засегнат при някои хора. Женските полови хормони повлияват структурата на колагена, като го “разрехавяват”. Жените са най-податливи преди менструалния период и в късните стадии на бременността. Причината се крие в хормони, които подготвя тазовата мускулатура за бъдещето раждане. Интересно е, че различните раси имат различна ставна подвижност, която е обусловена от различната структура на колагена. Например хората от индийския субконтинент имат много по-гъвкави ръце от европейците. Дефект в колаген тип 1 или друг съединителнотъканен дефект (синдром на Ehlers-Danlos и синдром на Marfan), изразяващи се в отслабени лигаменти, мускули и сухожилия. Същият този дефект може да отслаби и костите, което да доведе до остеопороза и фрактури
3. Мускулен тонус — тонусът на мускулите се контролира от нервната система и засяга степента и обхвата на движение на ставите. Някои хора използват специални техники, за да подобрят мускулния си тонус и да повишат гъвкавостта си, като например йога, гимнастика, лека атлетика
4. Нарушена дълбока сетивност (ставна проприоцепция): трудност да се определи точната позиция на дадена част от тялото в пространството със затворени очи, както и колко разтегнато е сухожилието. Следователно съществува риск от преразтягане

Тези отклонения водят до неадекватно разпределение на тежестта и разтягането, приложени върху ставите, което означава, че те се износват бързо и се стига до остеоартрит. Хората със ставен хиперлакситет могат да развият и други състояния поради нестабилността на ставите си — чести навяхвания, тендинити или бурсити.

Клиничната картина е неспецифична и може да влючва единични симптоми или тяхното комбириране като синдроми. Най-често срещаните симптоми и синдроми при хиперставен синдром са:

• Ранно възникване на остеоартрит
• Сублуксации или дислокации, най-вече на рамото
• Колянна болка
• Болка в гърба, пролапс на междупрешленни дискове или спондилолистезис.
• Пукащи стави
• Чувствителност на удар
• Темпоро-мандибуларен ставен синдром
• Карпално-тунелен синдром
• “Заключване на пръстите”
• Лош отговор на нормални дози анестетици и противоболкови медикаменти

Симптомите на ставен хиперлакситет включват тъпа, но интензивна болка около коленните, глезенните или тазобедрените стави, както и около малките стави на ходилото. Обикновено първият сигнал е болка между колянното капаче и бедрената кост.

Състоянието, засягащо тези части може да бъде облекчено чрез носене на ортопедични стелки, направени специално по пръчка за конкретния индивид, след консултация с хирург-ортопед.

Хипермобилният синдром се обсъжда обикновено заедно със симптоми като миалгията и артралгията. Често срещан е сред децата и засяга повече жени, отколкото мъже.

Ставният хиперласитет сам по себе си не е форма на артрит, въпреки че някои нейни форми могат да бъдат асоциирани с повишен риск от развитие на остеоартрит. Това състояние би могло да бъде симптоматично и за сериозен медицински проблем кат ревматоиден артрит, остеогенезис имперфекта, лупус, полиомиелит, вродена миотония и др. Генерализираната хипермобилност е обща черта на всички тези наследствени съединителнотъканни смущения и много характеристики се припокриват. Често обаче има и много разграничаващи черти.

Критериите за поставяне на диагнозата ставен хиперлакситет са следните:

1. Поставяне на ръце с длани на пода при изпънати в колената крака
2. Отвеждане на ляво коляно назад (тоест движението продължава след пълното разгъване на подбедрицата към бедрото до 180º)
3. Отвеждане на дясно коляно назад
4. Отвеждане на ляв лакът назад (движението продължава след пълното разгъване в лакътя до 180º)
5. Отвеждане на десен лакът назад
6. Ляв палец на ръката докосва предмишницата
7. Десен палец на ръката докосва предмишницата
8. Ляв малък пръст на ръката се отвежда назад на 90°
9. Десен малък пръст на ръката се отвежда назад на 90°

Лечението на ставния хиперлакситет се изразява във физиотерапевтични процедури. Те са много важни, за да може индивидът със ставна хипермобилност да стане здрав и силен, дори повече от средностатистическото, за да се предотвратят евентуални травми.

Редовните упражнения и физикална терапия или хидротерапия могат да редуцират симптомите на хипермобилност, тъй като заякналите мускули стабилизират ставите. Трябва да се съблюдава “идеалният” обхват на движение, като се предотвратява хипертензия или хиперфлексия.

Препоръчителни са упражнения като пилатес и тай-чи, които са свързани с малка вероятност от нараняване, в сравнение със силовите и контактните спортове (свързани с директни сблъсъци с противника, като баскетбол, хандбал, футбол и др.). За облекчаване на болките в ставите и мускулите ефект има налагането на горещи торбички върху тях, като при немалък брой пациенти ефект имат и ледените торбички. 

Медикаментозни средства за облекчаване на болката са аналгетиците и нестероидните противовъзпалителни средства.

Ако се касае за просто ставен хиперлакситет прогнозата на болестта е благоприятна. Но когато хипермобилният синдром се съчетава и с увреди на анатомичните структури на вътрешните органи, прогнозата е вариабилна и зависи от степента и клиничното отражение на аномалията.