Хипермобилен синдром МКБ M35.7
Способността на ставите да се разтягат повече от нормалното се определят като хипермобилен синдром. Хипермобилността на ставите позволява да се изпълняват движения с по-голяма амплитуда от обикновеното.
Това е болестно състояние, което също крие своите опасности. Стабилността и здравината на ставите се характеризира от множество фактори:
- Еластичност на ставната капсула
- Връзков апарат
- Мускулен тонус
Когато стабилността на ставата е нарушена, тя се характеризира с по-голям обем на подвижност и съответно е предразположена към луксации и сублуксации. Някои хора притежават просто ставна хипермобилност, без други симптоми и медицински състояния. Други хора с хипермобилен синдром обаче изпитват множество затруднения.
Техните стави са по-лесно раними, по-склонни са към дислокация (разместване) поради слабата си стабилизация, могат да развият хронична мускулна слабост и умора, защото мускулът работи по-усилено, за да компенсира слабостта на ставните връзки, поддържащи ставата. Хипермобилният синдром може да доведе то хронични болки и фибромиалгия. Фибромиалгията представлява неставен ревматичен синдром, настъпващ при съвкупност от функционални синдроми.
Причината за хипермобилен синдром може да е на основата на травма, но най-често е генетична предразположеност. Днес се предполага, че участие имат 4 фактора, които засягат различни хора във варираща степен:
- Първи фактор
Анормално оформени краища на ставите на една или повече кости, участващи в ставата. Някои стави нормално притежават голям обхват на движение, като раменната и бедрената. Образно казано ставният строеж изглеждка като “топка” в “ямка”. Ако се унаследява по-плитка, а не нормално дълбока “ямка”, очевидно “топката” лесно ще се изплъзва от “ямката” и ще бъде възможен по-голям обхват на движение за тази става. Ето защо тя лесно ще може да се дислоцира (измества).
- Втори фактор
Слабост или разтегнати ставни лигаменти (връзки), причинени от дисбаланс на ниво протеини или хормонални отклонения. Лигаментите са изградени от няколко типа протеинови фибри. Еластинът (който придава еластичност) може да бъде засегнат при някои хора. Женските полови хормони (предимно естрогени) влияят върху структурата на колагена, като го “разрехавяват”. Жените са най-податливи преди менструалния период (циклични промени в ендометриума) и в късните стадии на бременността. Причината е в хормона релаксин, който подготвя тазовата мускулатура и връзки за бъдещето раждане. Интересно е, че различните раси имат различна ставна подвижност, която е обусловена от различната структура на колагена. Например хората от индийския субконтинент имат много по-гъвкави ръце от европейците.
- Трети фактор
Дефект в колаген тип 1 или друг съединителнотъканен дефект (открити при синдром на Ehlers-Danlos и синдром на Marfan), изразяващи се в отслабени лигаменти, мускули и сухожилия. Същият този дефект може да отслаби и костите, което да доведе до остеопороза и фрактури при хипермобилен синдром.
- Четвърти фактор
Мускулен тонус - тонусът на мускулите се контролира от нервната система и засяга степента и обхвата на движение на ставите.
Някои хора използват специални техники, за да подобрят мускулния си тонус и да повишат гъвкавостта си–йога, гимнастика, лека атлетика.
Тези отклонения водят до неадекватно разпределение на тежестта и разтягането, приложени върху ставите, което означава, че те се износват бързо и се стига до остеоартрит.
Хората с хипермобилен синдром могат да развият и други състояния поради нестабилността на ставите си – чести навяхвания, тендинити или бурсити.
Други характерни признаци за хипермобилния синдром са:
- Ранно възникване на остеоартрит
- Сублуксации или дислокации, най-вече на рамото
- Колянна болка
- Болка в гърба
- Пролапс на междупрешленни дискове или спондилолистезис; пукащи стави
- Чувствителност на удар
- Темпоро-мандибуларен ставен синдром
- Карпално-тунелен синдром
- Синдром “заключване на пръстите”
- Лош отговор на нормални дози анестетици и противоболкови медикаменти.
Симптоматичната манифестация при хипермобилен синдром включва:
- Болеви синдром
Тъпа, но интензивна болка около коленните, глезенните или тазобедрените стави, както и около малките стави на ходилото. Обикновено първият сигнал е болка между колянното капаче и бедрената кост. Състоянието, засягащо тези части може да бъде облекчено чрез носене на ортопедични стелки, направени специално по поръчка за конкретния индивид, след консултация с хирург-ортопед.
- Миалгия и артралгия
Хипермобилният синдром се обсъжда обикновено заедно със симптоми като миалгията и артралгията. Често срещан е сред децата и засяга повече жени, отколкото мъже. Ставната хипермобилност сама по себе си не е форма на артрит, въпреки че някои нейни форми могат да бъдат асоциирани с повишен риск от развитие на остеоартрит.
Това състояние би могло да бъде симптоматично и за сериозен медицински проблем, като например:
- Синдром на Ehlers-Danlos
- Серопозитивен ревматоиден артрит
- Osteogenesis imperfecta
- Дисеминиран lupus erythematodes
- Полиомиелит
- Синдром на Down
- Вродена миотония и миотонични увреждания
Ставният хипермобилен синдром трябва да бъде разграничен от останали нарушения, които се проявяват с много сходни черти – синдром на Марфан, синдром на Ehlers-Danlos, остеогенезис имперфекта.
Генерализираната хипермобилност е обща черта на всички тези наследствени съединителнотъканни смущения и много характеристики се припокриват. Често обаче има и много разграничаващи черти.
Критериите за поставяне на диагнозата са следните:
- Поставяне на ръце с длани на пода при изпънати в колената крака;
- Отвеждане на ляво коляно назад (тоест движението продължава след пълното разгъване на подбедрицата към бедрото до 180 градуса);
- Отвеждане на дясно коляно назад;
- Отвеждане на ляв лакът назад (движението продължава след пълното разгъване в лакътя до 180 градуса);
- Отвеждане на десен лакът назад;
- Ляв палец на ръката докосва предмишницата;
- Десен палец на ръката докосва предмишницата;
- Ляв малък пръст на ръката се отвежда назад на 90°;
- Десен малък пръст на ръката се отвежда назад на 90°.
Лечението на хипермобилен синдром включва физикална терапия, санаториално лечение, лекарствени средства и други. Физикална терапия е много важна, за да може индивидът със ставна хипермобилност да стане здрав и силен, дори повече от средностатистическото–за да се предотвратят евентуални травми.
Редовните упражнения и физикална терапия или хидротерапия могат да редуцират симптомите на хипермобилност, тъй като заякналите мускули стабилизират ставите. Трябва да се съблюдава “идеалният” обхват на движение, като се предотвратява хипертензия или хиперфлексия.
Препоръчителни са упражнения като пилатес (методът пилатес или пилатес, като алтернативна медицина) и тай-чи, които са свързани с малка вероятност от нараняване, в сравнение със силовите и контактните спортове (свързани с директни сблъсъци с противника, като баскетбол, хандбал, футбол и др.).
За облекчаване на болките в ставите и мускулите ефект има налагането на горещи торбички върху тях, като при немалък брой пациенти ефект имат и ледените торбички. Физиотерапията и рехабилитацията премахват болезнения спазъм на мускулите, подобряват кръвообращението и предаването на нервните импулси и така способстват за храненето и възстановяването на ставния хрущял.
Санаториално лечение представлява комплексна рехабилитация, съчетана със смяна на обстановката, намаляване на стресовите въздействия и свеж въздух.
За съжаление няма лекарства или операции, които да “затегнат” връзките в организма. Има обаче медикаменти, които благоприятно повлияват хрущяла (когато се появят болки или признаци за претоварването и износването му).
Медикаментите при хипермобилен синдром, които най-често се използват за редуциране на болката и възпалението, причинени от хипермобилността на ставите, включват аналгетици, противовъзпалителни агенти (някои от тях са свързани с усилена болка и ставна нестабилност) и трициклични антидепресанти.
Противовъзпалителни медикаменти
Противовъзпалителните медикаменти са насочени към премахване на възпалението в ставите и околните тъкани. Те се разделят на стероидни и нестероидни.
Нестероидни противъзпалителни медикаменти
Нестероидните противовъзпалителни средства най-често се използват във вид на таблетки, капсули и инжекционни форми за извънставно приложение. Необходимата лекарствена комбинация се определя и предписва от ортопед.
Кортикостероиди
Стероидните средства най-често са в инжекционни форми за ставно приложение. Кортикостероидите действат бързо, но продължителната им употреба може да доведе до увреждане на колагена. Някои пациенти се подобряват и от габапентин. Това е лекарство, оригинално използвано за лечение на епилепсия. В Европа традициите в лечението на това състояние са много по-големи, отколкото в USA.
Трамадол (Tramadol), ненаркотичен йетопиоид, облекчава болката и ефективността му е близка до наркотичната. Използва се в Англия, както и в Щатите, по лекарско предписание.
Заместители на синовиалната течност представляват биосъвместим гел, подобен на синовиалната течност, който за дълго време е способен да обезпечи “смазването” на ставата. По този начин се възпрепятства разрушаването на ставния хрущял и се елиминира болката. Възможна е дори регенерация на хрущялните повърхности.
Хондропротектори
Хондропротекторите са препарати, подобряващи структурата на хрущяла. Те нямат за цел намаляване на възпалението, а укрепване на хрущялната тъкан. Курсът на лечение с тези препарати продължава 6-8 седмици и е добре да се повтаря през 3-4 месеца. В последно време на пазара се появи голямо разнообразие от този вид лечебни средства, както и такива, включени в хранителни добавки (напр. хрущял от акула). Това значително намали цената им и ги направи по-достъпни, следователно все повече хора могат да проведат пълния курс на лечение за няколко години.
Оперативното лечение при хипермобилен синдром представлява широк набор от оперативни корекции и замествания, целящи да подобрят съпоставимостта на ставните повърхности, преместване и/или присаждане на здрав хрущял върху унищожен такъв, преместване оста на натоварване от болни към здрави, запазени повърхности; заместване на цели тежко увредени стави с изкуствени такива.
Съвременната ортопедична наука предлага широк набор от оперативни техники, способни да подобрят значително, до пълно възстановяване функцията на увредената става.
Симптоми и признаци при Хипермобилен синдром МКБ M35.7
Библиография
https://4.bp.blogspot.com/-QuwWiA0T1dg/V9kcquASKJI/AAAAAAAAPKw/GZNWK0oc3tw8D2UBR-ha1kyHHe2nSoSwQCLcB/s1600/Beighton-Score-hypermobility.jpg
https://musculoskeletalkey.com/hypermobility-and-the-hypermobility-syndrome-assessment-and-management/
http://www.reluctantcontortionist.co.uk/eds-diagnosis/attachment/beighton-finger-test-2/
Коментари към Хипермобилен синдром МКБ M35.7