Ставно увреждане, неуточнено МКБ M25.9
Артрология се нарича науката, изучаваща свързването между костите и изграждането на функционалното им цяло в състава на опорно-двигателната система. Съществуват повече от 200 заболявания, които са класифицирани като ставни заболявания. Но се среща допълнителен клас заболявания със ставна патология, които са представени като други увреждания на ставите, некласифицирани другаде. Тук са разгледани:
- Хемартроза
- Ставна фистула
- Ставен хиперлакситет
- Друга нестабилност на ставата
- Ставен излив
- Ставна болка
- Ставна ригидност, некласифицирана другаде
- Остеофит
- Други уточнени ставни увреждания
Опорно-двигателният апарат на човека е изграден от кости, стави, ставна капсула, ставни връзки, укрепващи ставата, и сухожилия. Ставата представлява връзката между отделните кости в тялото на човек, като по този начин се осигурява движението им една спрямо друга. Посредством една става могат да бъдат свързани две или повече от две кости.
Ставите са изградени от:
- Крайните части на двете кости, които се съединяват в самата става
- Повърхностите на ставите, които се намират в контакт една с друга са „постлани” и покрити от тънък, гладък слой, наречен ставен хрущял, който има уникални биохимични и физически качества, спомагащи за почти пълното намаляване на триенето на костите в ставата. Въпреки че ставният хрущял е много устойчив, с времето той „изтънява” и се износва с времето
- Вътреставна течност, играеща роля на смазочен материал за костите. Много важна функция на тази течност е именно трофичната й функция - изхранва вътреставните структури
- Ставна капсула - обвива крайните части на костите и загражда ставната кухина
Медицинският термин за означаване на вътреставен кръвоизлив е хемартроза. При хемартроза всяка една става може да бъде засегната, но най-често са ангажирани коленните и лакътните стави, следвани от раменната става. Това се дължи на факта, че това са най-често страдащите стави при травма. Хемартроза може да възникне при дефекти или нарушен синтез на факторите на хемокоагулация, неконтролиран прием на антикоагуланти, дик синдром, вирусни инфекциозни заболявания.
Фистулата представлява патологична комуникация между две анатомични структури с кухи пространства. Подобна атипична връзка може да възникне между маточна кухина и уретри, маточна кухина и пикочен мехур, между жлъчен мехур и черва, както и много други. Обикновено фистулите се образуват след травматични наранявания на две съседни структури или при деструктурирането на тъкани след възпалителен процес. Патологични комуникации със ставите се означават като ставна фистула.
Ставният хиперлакситет се характеризира с нетичнино голям обем на ставните движения. Това състояние може да засегне единична или множество стави по цялото тяло. Клиничното състояние е често срещано. Някои хора могат да допират палеца на ръката си до китката, да поставят крак зад глава и други акробатични изпълнения. Ставният хиперлакситет може да се дължи на вродени и индивидуални особености на съединителната тъкан. Някои хора притежават просто хипермобилен синдром, без други симптоми или медицински състояния. Други хора с хипермобилен синдром обаче изпитват множество затруднения. Техните стави лесно могат да бъдат наранени, по-склонни са към дислокация поради по-слабата си стабилизация, могат да развият хронична мускулна слабост и умора. Това се дължи на усилената мускулна работа, за да компенсира слабостта на ставните връзки, поддържащи ставата.
Нарушенията, които увреждат ставните структури водят до нейната нестабилност, която е представена като друга нестабилност на ставата. За правилното разбиране на ставната нестабилност е необходимо преди това изучаване на нейната стабилност. Нестабилност може да се наблюдава при ставите горния крайник или ставите на долния крайник. Но най-често се среща при глезенната става. Причина за това е високият травматизъм на глезена, при което се разкъсват осигурителните елементи на ставата. След лечение се възстановява ставата, но рядко се възстановява нейният пълен двигателен капацитет.
"Вода в коляното" е популярен, широко разпространен и широко достъпен начин за обяснение на ставния излив. Медицинското название на излива е едем или оток. Отокът представлява анормално натрупване на течност в интерстициума. Клинично отокът се изявава като подуване. Отокът може да засегне ставите на горния крайник или ставите на долния крайник, но преддилекционно място на патологично натрупване на течност е коляната става. Освен коляното, другите най-често ангажирани стави са: глезенната, лакътна, раменна и тазобедрената става.
Вътреставният излив сам по себе си не е опасен, но може да бъде клиничен белег на сериозно заболяване.
Болката е неприятно чувство, с негативно емоционално психологично влияние. Болката е първосигнално усещане за настъпваща нередност в организма. Когато стимулът, предизвикващ болка бъде отстранен, болката преминава. Затова при медицинска диагностика болката се приема за основен симптом, а персистирането и (продължителност) е огледална на патологичните промени.
Болка предизвикана от болестни процеси в ставите се определя като ставна болка. Медицинското название на този тип болка е артралгия.
Ставна ригидност, некласифицирана другаде
Ставна ригидност, некласифицирана другаде, представлява състояние, което се характеризира с нарушена подвижност на засегнатата става. Повишеното натоварване на ставата и механичният стрес, който тя получава, води до увреждане на ставния хрущял и до ставна ригидност. Клетките на хрущялната тъкан (хондроцити) се опитват да компенсират загубената хрущялна тъкан, но обикновено реакцията е неадекватна и се стига до дегенерация на ставния хрущял. Като резултат на това изключително реактивната костна тъкан започва пролиферация на нова тъкан.
Дегенеративни изменения на костните повърхности, протичащи в ставната капсула, са известни като костни шипове или остеофити. Много често на пациентите се казва, че причината за болките в гърба и ставите на крайниците се дължат на шипове. Понятието шип (остеофит) е подвеждащо, защото ни насочва към представата за остри костни израстъци, които чрез бодеж причиняват болка. В действителност шиповете много често са обли. Образуването на остеофитите започва след увреждане на ставния хрущял. При това увреждане костта се опитва да се адаптира към настъпилите изменения. Патоанатомично това костно израстване се определя като хипертрофия.
Други уточнени ставни увреждания
Увреда на всеки един структурен елемент може да се прояви като ставно заболяване. Към момента са класифицирани повече от 200 ставни заболявания. Други уточнени ставни увреждания са група заболявания, които засягат опорно-двигателния апарат на човека и се изразяват в увреждането структурата и функцията на ставите. В патогенезата на други уточнени ставни увреждания особено място заемат процесите на калцификация на ставата, осификация и образуването на кисти.
Коментари към Ставно увреждане, неуточнено МКБ M25.9