Разграждане на белтъци

Разграждането на белтъците започва в стомаха. Основните ензими в него са пепсините, които се секретират под формата на неактивни прекурсори - пепсиногени и се активират от солната киселина. По отношение на протеолитичната си активност трите вида пепсини се различават незначително. Те хидролизират пептидните връзки, така че се получават по-нискомолекулни продукти - полипептиди, пептони и пептози, с много различни размери. Ако пепсините са въздействали продължително време белтъците могат да се разградят до аминокиселини. Пепсините действат особено силно върху белтъците от месен произход и по-слабо върху яйчния белтък. В кърмаческа възраст пепсинът реализира превръщането на казеиногена в казеин и след това в параказеин.

В моментът, в който стомашното съдържимо премине в дванадесетопръстника и се смеси с алкалния панкреатичен сок, действието на пепсините се преустановява. В стомаха рН варира между 1,6 и 3,2, докато стойностите на общото рН на химуса в дуоденума варират между 4,7 и 6,5. В тънкото черво последователно продължава започналото в стомаха белтъчно смилане. Най-силно и широко е действието на протеолитичните ензими от панкреатичния сок, поради което заема централно място в белтъчното разграждане.

Трипсинът, еластиназата и химотрипсинът, превърнати съответно от трипсиногена, проеластиназата и химотрипсиногена и активирани от ентерокиназата и от началните малко количества трипсин, хидролизират вътрешните пептидни връзки на протеиновите и полипептидните вериги. След това процесът на разграждане на белтъците се следва от действието на карбоксипептидазите, които разграждат аминокиселини в C- и N-край на пептидните вериги. Към това се прибавя и действието на аминопептидазите, дипептидазите и други ензими от чревния сок.

Някои свободни аминокиселини се получават още в чревния лумен, а други се освобождават на клетъчната повърхност от амино- и дипептидазите, разположени на четковидната граница на лигавичните клетки. Има и такива (каквито са ди- и трипептидите), които се транспортират активно в чревните клетки и там се хидролизират от интрацелуларните пептидази. След това вече като аминокиселини и те навлизат в кръвния ток. Този вид транспорт се извършва независимо от резорбцията на аминокиселините, които са получени в чревния лумен.

По три начина се осъществява крайното храносмилане на белтъците до аминокиселини, а именно - в чревния лумен, в цитоплазмата на епителните клетки на чревната лигавица и на четковидната граница. В червата нуклеиновите киселини се хидролизират до нуклеотиди под действието на панкреатичните нуклеази - рибо- и дезоксирибонуклеази. Така получените нуклеотиди се разграждат от ензими до нуклеозиди и фосфорна киселина. Нуклеозидите впоследствие се разграждат до съставящите ги пуринови, пиримидинови основи и захари. Те биват резорбирани посредством активен транспорт.

В дебелото черво също се извършва разграждане на белтъците. Под влияние на намиращата се там микрофлора - Escherichia coli, Clostridium perfringens, Clostridium sporogenes и Clostridium putrificum, полипептидите се разлагат до амоняк, феноли, хистамин, скатол, индол, сероводород, меркаптан, водород, въглероден диоксид, метан и други. Обезвреждането на резорбираните продукти от този процес на белтъчно гниене в дебелото черво се осъществява в черния дроб. Тяхното количество нараства в случаите на силна констипация (запек), като обезвреждането в черния дроб се затруднява и настъпва автоинтоксикация на организма.