Ензими на стомашния сок

В стомашния сок се съдържат няколко групи ензими: протеолитични ензими, липолитични ензими, амололитични ензими.

Протеолитични ензими на стомашния сок

Протеолитичните ензими на стомашния сок са представени от пепсиногени I, II и III, имащи приблизително еднакви функционални отнасяния на ендопептидази. Те се превръщат в активни пепсини под влиянието на солната киселина. При оптимално pH от около 1,5 активните пепсини разграждат белтъците до по-малки белтъчни комплекси - полипептиди, пептози и пептони. Особено силно е действието на пепсините върху месните, а по-слабо върху яйчните и млечните белтъци.

Липолитични ензими на стомашния сок

Основният представител на липолитичните ензими на стомашния сок е липазата. За нея е характерно, че действа в кисела среда (рН оптимум 4-5), като разгражда само емулгираните масти (предимно тези на млякото) до глицерол и висши мастни киселини. Под въздействието на ензима липокиназа, липазата преминава от неактивно в активно състояние.

Амилолитични ензими на стомашния сок

Тези ензими не се отделят в стомаха, но до 1-1,5 ч (това е времето необходимо за цялостното пропиване на попадналата в стомаха храна от стомашния сок), разграждането на въглехидратите продължава под действието на слюнчената амилаза и малтаза. При ниското рН на стомашния сок, това действие се преустановява.

От пилорната част на стомашната лигавица се отделя гастромукопротеин, т. нар. вътрешен фактор на Castle. Той благоприятства нормалната резорбция на витамин B12 (външен фактор на Castle). При взаимодействието на външния и вътрешния фактори се образува антианемичният фактор в черния дроб, който стимулира еритропоезата. В излъчването на етер, бром и други вещества се изразява защитно-екскреторната функция на стомашната секреция.