Гладки мускули на стомашно-чревния тракт

Гладките мускули на стомашно-чревния тракт се намират под серозната обвивка. Те са разположени в два слоя - единият е външен, надлъжен, а другият вътрешен, циркулярен. От органите изграждащи гастроинтестиналния тракт (ГИТ), само стомахът има и трети - кос мускулен слой. Към лумена на ГИТ следват подлигавичният и лигавичният слой. В дълбоките слоеве на лигавицата лежи мускулен слой (muscularis mucosae).

Сфинктерите, представляващи пръстеновидни мускули, отделят различните части на храносмилателната тръба. Сфинктери се намират в горната и долната част на хранопровода, между стомаха и хранопровода, между пилора и дуоденума, както и в илео-цекалната част и аналното отвърстие. Последователното свиване и отпускане на сфинктерите осигурява натрупването и последователното преминаване на хранителния химус от един в друг орган на ГИТ.

Гладките мускулни влакна, участващи в изграждането органите на храносмилателната система, са разположени много близко едно до друго. Те представляват функционален синцитиум. Около 12% от мембранните им повърхности се сливат под формата на нексуси, като на тези места се измерва много ниско електрично съпротивление. По този начин акционните потенциали се разпространяват лесно по всички гладкомускулни клетки.

Възбуждането и съкращението на гладките мускули на стомашно-чревния тракт, се характеризира с известна специфичност. Потенциалът на покой е - 50 mV, а критичният потенциал - 40 mV. Достигането на критичния потенциал става лесно, така че спонтанно да се генерира акционен потенциал. Вътре в самите гладки мускули се зараждат импулсите за съкращенията.

По хода на червата се различават различни центрове, обособили се като водещи части (пейсмейкър) за съкращенията на мускулите на ГИТ. Възбудимостта им е различна, както и генерираните от тях импулси са с различна честота. Честотата на импулсите във водещите части на крайния илеум (intestinum ileum) са в порядъка на 13-15.min^-1, докато най-голяма е честотата на импулсите в началната част на дуоденума 18-20.min^-1.

Еднопосочността на протичането на перисталтиката в ГИТ от оралния към аналния край, се определя именно от този градиент на честотите, както и от особената организация на plexus myentericus Auerbachi.

Така например при електрично дразнене се получава свиване на циркулярните гладки мускули на стомашно-чревния тракт, близо до мястото на дразненето. Едновременно с това се получава отпускането им на няколко сантиметра дистално от него. Смята се, че това отпускане, наричано още рецептивна релаксация, се появява в резултат на провеждането чрез пуринергична подтискаща медиация на plexus myentericus.

В дистална посока, движението на хранителния химус е по-лесно отколкото в проксимална, като това явление се обозначава като миентеричен рефлекс.