Епилепсия

Епилепсия: разстройство, засягащо централната нервна система, при което мозъчната активност е нарушена. Симптоматично епилепсията се проявява с гърчове, периоди на необичайно поведение, необичайни усещания, а понякога и загуба на съзнание. Това е резултат от рязко увеличение на електрическата активност в мозъка (претоварване), което води до временно смущение в подаването на нервни импулси към мозъчните клетки.
Клиничната симптоматика варира при отделните индивиди. Някои хора изпитват странни усещания, без загуба на съзнание, други изпадат в състояние подобно на "транс" за няколко секунди или минути, а при трети се наблюдава поява на гърчове (неконтролируемо треперене на тялото) и загуба на съзнание.
Епилепсията може да започне във всяка възраст, но най-често започва по време на детството.

Епилепсията може да бъде предизвикана от:

• Инфекциозни и паразитни болести - цитомегаловирусна инфекция.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - наранявания на главата.
• Болести на органите на кръвообращението - инсулт.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - хромозомни заболявания (Dup (2) (q11.2-q13), Dup (3) (pter-p24.3), Del (7) (pter-p22.1), неврофиброматоза, синдромн а Ангелман (Angelman syndrome), тумор на Вилмс-аниридиа-пикочо-полови аномалии-умствена изостаналост (Wilms tumor-aniridia-genitourinary anomalies-mental retardation), синдром на Руд (Rud Syndrome).  
• Новообразувания - мозъчен тумор.
• Болести на нервната система - възпаление на мозъка, церебрална парализа, мускулна дистрофия тип Фукуяма (Fukuyama type muscular dystrophy).
• Психични и поведенчески разстройства - аутизъм, деменция.

Диагноза на епилепсия включва снемане на анамнеза на болния и неговите близки, уточняване на началото и характеристиката на пристъпите и разкриване на провокиращите го фактори. С помощта на ЕЕГ (електроенцефалография) може да се разграничи генерализирания от парциалния, както и идиопатичния от симптоматичния пристъп. Тя може да се извърши по време на пристъп или извън него.

Лечението на епилепсията цели да се овладеят гърчовете, доколкото е възможно, което от своя страна намалява развитието на сериозни усложнения като епилептичен статус. Лечението, освен с медикаменти, може да включва още и психотерапия, хигиенно-диетичен режим, хирургично лечение и друго. Лечението се започва винаги с монотерапия (с едно лекарство). Политерапията се налага при форми на епилепсия, които са резистентни на монотерапията.