Аномалии в големината и формата на зъбите МКБ K00.2

Рубриката аномалии в големината и формата на зъбите включва различни състояния, при които се променя формата или големината, а понякога и двете на зъбите. Често тези аномалии се наблюдават при различни синдроми.

Срастване на зъби

Представлява състояние на зъбите при което два съседни зъба се сливат само в техниа цимент. Причините понякога се дължат на травма или изтласкване на зъбите. Може да бъде необходимо хирургично разделяне на зъбите или зъбна екстракция.

Сливане на зъби

Състояние на сливане на два отделни зъбни зачатъка, а в зависимост от етапа на развитието по време на по време на сливането, то може да бъде завършено и незавършено сливане. В по-редки случаи сливането може да бъде и на един нормален зъб с допълнителен зъб (свръхброен зъб).

Близначни зъби

Представлява зъбно явление, при което се развиват 2 зъба от един зъбен зачатък. Короната е една и има вдлъбване. Така в предната част на коронката изглежда като два зъба, макар че не са. Броят на зъбите в арката е нормален.

Симптоми

1. Може да доведе до затруднено дъвчене или да се повредят съседни зъби
2. Асиметрия на зъбната арка поради уголемяване на короната
3. Естетичен проблем
4. Забавяне или възпрепятстване на никненето на съседния зъб
5. По-трудно почистване на зъбите, с което се увеличава податливостта към появата на зъбен кариес и пародонтит

Причини за появата

Причината за близначните зъби все още не е известна. Има няколко възможни фактора, които допринасят за състоянието, като дефицит на витамини, хормонални смущения, инфекция или възпаление на области в близост до развиващият се зъб, генетично предразположение, лъчетерапия (води до смущения в развиващия се зъбен зародиш).

В зависимост от етапа на развитие на зъбите в момента на съединяването им, сливането може да бъде пълно или непълно. В някои случаи могат да се видят две независими пулпи и коренови канали. При близначните зъби деленето обикновено е непълно и води до голяма зъбна корона, която има един корен и един канал.

Лечение

Пациентът трябва да бъде посъветван да поддържа добра орална хигиена, за да се предотврати натрупването на плака. Лечението се състои в хирургично разделяне на зъба на две части.

Ако зъбът не е подходящ за лечение може да се обмисли екстракция. След екстракция може да са необходими фиксирани или подвижни протези, или трансплантация на зъб.

Евагинация на зъб

Това е рядка аномалия в развитието на зъбите. По външната повърхност на зъба се образува допълнителна подутина или вдлъбнатина. Предкътниците са най-често засегнати. Тя може да възникне едностранно или двустранно, но обикновено се среща двустранно и симетрично. Наблюдава се по-често при монголоидната раса.

Лечение

Ако засегнатият зъб е асимптоматичен или малък, не е необходимо лечение и трябва да се предприеме превантивен подход. Превантивните мерки включват:

1. Добра орална хигиена.
2. Полиране и премахване на зъбен камък.
3. Прилагане на локален флуорид.
4. Прилагане на фисурен уплътнител.
5. Затваряне на пулпата, ако е разширена.

За зъби с нормална пулпа и незрял връх, да се намали противоположния оклузивен зъб, а за такива с възпалена пулпа и зрял връх, може да се извърши и възстанови съответното лечение на коренен канал.

Инвагинация на зъб

Както всички останали зъбни аномалии, така и таза се диагностицира рентгенографски. Аномалията представлява инвагинация на емайла и дентина в зъбната пулпа, преди калцифициране на тъканите. Може да се появи при млечни и постоянни зъби.

Най-често се наблюдава в постоянните максиларни латерални резци. Ако аномалията е в предните зъби те са с нормална форма и размер. В други области на устата зъбът може да има аномален вид.

Класификация и клинична картина

Обособяват се 3 вида инвагинация. Тип I показва инвагинация, ограничена до короната. Тип II се простира под съединението на цимента с емайла, завършва като сляп сак и може да има свързване с пулпата. Тип III се простира през корена и перфорира апикалния или страничния участък, без непосредствено свързване със зъбната пулпа.

Основният проблем с инвагинацията, е, че се натрупва голямо количество зъбен камък и остатъци от храна, което води до бързото развитие на зъбен кариес, с последващо засягане на пулпата (пулпит).

Лечение

Прилагането на уплътнител или възстановяване в отвора на инвагинацията е препоръчителното лечение за предотвратяване засягане на пулпата. Ако състоянието се открие преди пълното никнене на зъба, трябва да се отстрани гингивалната тъкан, за да се улесни подготовката и възстановяването на кухината.

Прогнозата на такива зъби зависи от морфологията на пулпата и възстановимостта на коронката.

Перли в емайла

Перлите в емайла представляват дефект в развитието, който води до появата на възел от емайл върху корена на зъба — там, където не трябва да има. Тази аномалия може да повлияе на здравето на засегнатия зъб и да допринесе за заболяване на венците.

Емайловите перли най-често се появяват на горните кътници, но могат да бъдат открити и на други зъби. Макроскопски емайловите перли изглеждат като малки, добре очертани, обикновено кръгли, бели, гладки и стъклоподобни, които прилепват към зъба на широка основа. Размерът им може да варира от 0,3 до 4 милиметра и да засегнат до 10% от населението. Те се откриват на рентгенографски снимки.

Хистологично емайловите перли се класифицират като:

• истински емайлови перли (образувани изцяло от емайл)
• перли от емайл и дентин
• перли от емайл-дентин-пулпа

Лечение

От решаващо значение е да се открие аномалията възможно най-рано, но понякога може да се обърка със зъбен камък. Ако не се лекува, това може да причини разрушаване на венците и костната тъкан, възпаление и развитие на пародонтални джобове, които застрашават здравето и дълголетието на засегнатия зъб.

Възелът на емайла може да събира плака и да доведе до загуба на тепериодонталния лигамент, критичната тъканна структура, която държи зъба на място. Ако пациентът има тежко увреждане на костите и тъканите, изваждането на зъба може да бъде единствената възможност.

След като бъде открита, перлата на емайла трябва да бъде отстранена хирургично, за да може зъболекарят да имат достъп до зоната за премахване на плаката.

Макродонтия

В рубриката аномалии в големината и формата на зъбите се включва и макродонтията. Това е състояние, при което един или повече зъби растат с различна скорост от останалите и надвишават средния размер. Резултатът е необичайно голям зъб или зъби, които могат да доведат до неправилно подреждане на зъбите.

Видове и причини

Макродонтските зъби могат да бъдат причинени от различни състояния и рядко се появяват сами, без друга генетична или системна причина. Видовете макродонтия са:

1. Изолирана макродонтия — в тези случаи само един зъб е с по-големи размери от останалите. Изолираната форма е изключително рядка, но е малко по-честа при мъжете, отколкото при жените. Определени генетични и екологични причини, като инсулинорезистентен диабет, хипофизарен гигантизъм, епифизна хиперплазия и едностранна лицева хипоплазия, са свързани с по-висок риск от макродонтия.
2. Истинска генерализирана макродонтия — тази форма се появява, когато зъбите на пациента станат по-големи от нормалното. Това обикновено е симптом на рядко заболяване, наречено хипофизарен гигантизъм.
3. Относително генерализирана макродонтия — тази форма обикновено се появява, когато пациентът има недоразвита челюст, но нормални или леко уголемени зъби. Зъбите изглеждат по-големи по отношение на малката челюст, което създава илюзията за прекалено големи зъби.

Лечение

Зъболекар може да диагностицира макродонтия, като извърши стоматологичен преглед и при рентгенови снимки на зъбите.

Ортодонтия

Ортодонтията ще помогне за изправяне на зъбите и разширяване на челюстта, ако е необходимо. Устройство, наречено разширител на небцето, може да разтегне челюстта, така че зъбите да се поберат по-добре в устата.

Зъболекарят може да използва брекети и фиксатор, за да подпомогне изправянето на зъбите, ако те са криви. По-широката челюст и по-правите зъби ще дадат на всеки зъб повече място. Това ще намали струпването на зъбите и ще направи зъбите да изглеждат по-малки.

Изпиляване на зъби

По време на процедурата се използва нежно шлифовъчно устройство, за да премахне част от външната част на зъбите, за да им придаде по-гладък вид.

Премахването на малко количество от външната страна на зъбите намалява леко размера им. Това ги прави да изглеждат малко по-малки. Изпиляването на зъби е особено ефективно за намаляване на дължината на кучешките зъби отстрани на устата.

За пациентите с крехки зъби, трябва да се избягва тази процедура. Преди изпиляването, зъболекарят трябва да направи рентгенови снимки, за да се увери, че зъбите са подходящи за процедурата.

Отстраняване на зъбите

Изваждането на някои зъби ще помогне да се увеличи пространството в устата. Това може да помогне на зъбите да изглеждат по-малко пренаселени и по-малки. По-късно отстранените зъби се заменят с импланти, за да се подобри външният вид на усмивката.

Микродонтия

Състоянието, при което зъбите изглеждат необичайно малки, се нарича микродонтия. Микродонтията на един или два зъба е често срещана, но микродонтията на всички зъби е рядко срещано явление. Тя може да протича без други симптоми, но понякога е свързана с генетични състояния.

Причини

Повечето хора имат само изолиран случай на микродонтия, но в други случаи се наблюдава при генетични синдроми. Микродонтията обикновено е резултат както от наследствени, така и от фактори на околната среда.

1. Хипофизарен нанизъм — води до истинска генерализирана микродонтия, тъй като всички зъби изглеждат еднакво по-малки от средните.
2. Химиотерапия или лъчелечение — прилагането им по време на ранна детска възраст или преди 6-годишна възраст може да повлияе на развитието на зъбите, което ще доведе до микродонтия.
3. Цепки на устната или небцето — ако устните или небцето не се оформят правилно по време на бременност. Зъбните аномалии са по-чести в областта на цепката, а микродонтията може да се наблюдава от страна на цепнатината.
4. Вродена глухота със синдром на лабиринтна аплазия, микротия и микрондонтия (LAMM) — заболяването влияе върху развитието на зъбите и ушите. Хората, родени с това състояние, могат да имат много малки, недоразвити структури на външното и вътрешно ухо, както и много малки, широко разположени зъби.
5. Синдром на Даун — зъбните аномалии са често срещани сред децата със синдром на Даун.
6. Ектодермални дисплазии — представляват група от генетични състояния, които засягат формирането на кожата, косата и ноктите и могат да доведат и до по-малки зъби. Зъбите са обикновено с конична форма и много от тях може да липсват.
7. Анемия на Фанкони — костният мозък, който произвежда достатъчно кръвни клетки, което води до анемия. Те могат също да имат физически отклонения като къс ръст, нарушения в очите и ушите, малформации на гениталиите и други.
8. Синдром на Горлин-Чаудри-Мос — много рядко състояние, което се характеризира с преждевременно затваряне на костите в черепа. Това води до аномалии на главата и лицето, включително плосък външен вид към средната част на лицето и малки очи. Хората с този синдром често имат и хиподонтия.
9. Синдром на Уилямс — рядко генетично състояние, което може да повлияе на развитието на чертите на лицето. Това може да доведе до широко разположени зъби и широка уста. Състоянието може да причини и други физически отклонения като проблеми със сърцето и кръвоносните съдове.
10. Синдром на Търнър — хромозомно разстройство, което засяга жените. Общите характеристики включват къс ръст, врат на врата, сърдечни дефекти и ранна яйчникова недостатъчност. Той също може да причини скъсяване на ширината на зъба.
11. Синдром на Ригер — рядко генетично състояние, което причинява нарушения на очите, недоразвити или липсващи зъби и други краниофациални малформации.
12. Синдром на Hallermann-Streiff — нарича се още околомандибулофациален синдром, причинява малформации на черепа и лицето. Човек с този синдром има къса, широка глава с недоразвита долна челюст, наред с други характеристики.
13. Синдром на Ротмунд-Томсън — проявява се като зачервяване на лицето и след това се разпространява по тялото. Може да причини бавен растеж, изтъняване на кожата и по-рядко на косата и миглите. Възможно е също така да доведе до скелетни аномалии.

Микродонтията може да се появи и при други синдроми и обикновено се наблюдава с хиподонтия.

Видове микродонтия

1. Истинска — това е най-редкият вид микродонтия. Обикновено засяга хора, които имат заболявания на хипофизата.
2. Относителна — някой със сравнително големи челюсти или изпъкнала челюст може да получи диагноза относително генерализирана микродонтия. Създава се илюзията за по-малки зъби.
3. Локализирана (фокусна) — описва един зъб, който е по-малък от останалите зъби. Има и няколко подтипа на този тип микродонтия:

• микродонтия на корена на зъба
• микродонтия на короната
• микродонтия на целия зъб

Локализираната версия е най-разпространената версия на микродонтията. Обикновено засяга зъбите, разположени на горната челюст. Максиларният латерален резец е най-често засегнатият зъб.

Формата на максиларния страничен резец може да е нормална или оформена като колче, но самият зъб е по-малък от очакваното. Възможно е също така да има един по-малък страничен резец от едната страна и липсващ постоянен страничен резец от другата страна, който никога не се е развил. Може изобщо да няма зъб.

Лечение

1. Фасети — Стоматологичните фасети са тънки покрития, обикновено изработени от порцелан или със смесен състав.
2. Корони — Коронката покрива целия зъб, отпред и отзад. Понякога зъболекарите трябва да изпилят зъба, за да го подготвят за короната, но в зависимост от размера на зъба, това може да не е необходимо.
3. Композити — Зъболекарят разрушава повърхността на засегнатия зъб и след това прилага материал от смола върху повърхността на зъба. Материалът се втвърдява с използването на светлина. След като се втвърди, прилича на обикновен зъб с нормален размер.

Конусовидни зъби

При това състояние горните странични резци са малки и заострени. Това е само козметичен дефект, не води до здравословни проблеми и не е нужно лечение. Ако все пак пациента иска да оправи козметичния дефект, може да отиде при стоматолог да му сложат коронки или фасети.

Тауродонтизъм

Друга аномалия на зъбите, която се включва в рубриката аномалии в големината и формата на зъбите е тауродонтизмът. Представлява нарушение в развитието на зъбите, при което тялото на зъба се разширява за сметка на корените. Характерни особености са разширената пулпна камера, апикалното изместване на пулпарния под и липсата на стесняване на циментоенамелния възел.

Появява се най-често като изолирана аномалия, но е забелязана връзка с няколко синдрома и аномалии. Тауродонтизмът е промяна във формата на зъба, която обикновено се случва при многокоренните зъби.
Тауродонтизмът се диагностицира чрез рентгенография. Въпреки че самият тауродонтизъм не изисква лечение, той може да окаже ефект върху последващи стоматологични процедури.

Парамоларен туберкул

Тези зъби са със свръхразвити туберкули и се наблюдават еднакво често в областта на предните и на странични зъби. Могат да се засегнат млечното и постоянното съзъбие. Докато свръхразвитите туберкули на страничните зъби не смущават естетиката и в повечето случаи не пречат на оклузията, то в областта на предните зъби имат значение върху здравето на зъбите.