Нарушения в развитието и никненето на зъбите МКБ K00

Развитието на зъбите или одонтогенеза е сложен процес, при който зъбите се формират от ембрионални клетки, растат и пробиват в устата. Пробивът на временните зъби е между шестия и триестия месец от раждането на детето.

Анодонтия

Анодонтия (агенезия на зъби) е състояние на вродена липсва на зъбни зачатъци. По-късно не могат да се развият зъби. Състоянието може да засегне млечните, постоянните или и двата типа зъби. Често тя се съчетава с други смущения в развитието на тялото.

Ако липсват до 5 постоянни зъба, състоянието се нарича хиподонтия. Ако липсват над 5 зъба, се означава като олигодонтия.

Не са напълно изяснени причините за поява на анодонтия, но се предполага, че се дължи на генетични и външни фактори (радиация, инфекции). Състоянието се диагностицира при преглед при стоматолог и с рентгенови снимки.

Тъй като липсват зъбни зачатъци, е невъзможно да се стимулира растежа им. Начините за лечение са имплантация на изкуствени зъби, сменяеми зъбни протези, поставяне на мостове и коронки.

Свърхбройни зъби

Хипердонтия (свръхбройни зъби) е появата на повече зъби от нормалният им брой. Може да се появи при млечните (24 зъба) и постоянни зъби (32 зъба). Допълнителните зъби могат да се появят на едно и също място или на различни места.

Появява се при генетични заболявания, като Синдром на Гарднър, Синдром на Ehlers-Danlos, цепки на небцето и устните и други. Допълнителните зъби се класифицират според местоположението си:

• дистомолар — никне зад кътниците
• мезиоденс — никне между два централни резци
• паракътници — никне до един от кътниците, но е извън линията с останалите зъби

Свъхбройните зъби могат да попречат на никненето на останалите зъби, да променят местоположението им, подуване около зъбите. Лечението зависи от факта, дали допълнителните зъби водят до усложнения. Решение е да се отстранят.

Аномалии в големината и формата на зъбите

Някои от тези аномалии са:

1. Сраствания на зъбите — случва се в техния цимент, често се дължи на травма.
2. Сливане на зъбите — може да бъде пълно или частично сливане на 2 зъбни зачатъка.
3. Близначни зъби — при това състояние се развиват два зъба от един единствен зъбен зачатък, то също може да е пълно или непълно.
4. Евагинация на зъб — представлява рядка аномалия, при която по повърхността на зъба се образува вдлъбнатина или подутина.
5. Инвагинация на зъб — преди калцифициране на тъканите, емайла и дентина се ивангинират в зъбната пулпа. Инвагинацията може да бъде ограничена до короната (тип 1), съединението на емайла с цимента (тип 2) или да преминава през корена на зъба (тип 3).
6. Перли в емайла — появяват се бели възелчета по емайла.
7. Макродонтия — състояние, при което един или повече зъби са с по-големи размери от нормалните.
8. Микродонтия — зъбите са по-малки от нормалните.
9. Конусовидни зъби — резците са с форма на колчета или конуси.
10. Тауродонтизъм — тялото на зъба е разширено, за сметка на корена му.
11. Парамоларен туберкул — засягат млечните и постоянните зъби и са със свръхуголемени туберкули.

Всички тези аномалии се диагностицират при преглед при стоматолог и след извършването на рентгенография. Лечението зависи от вида на аномалията, някои от тези състояние не предизвикат усложнения и не се налага лечение.

Петнисти зъби

Петна по зъбите се получават от най-различни причинители, като флуороза, тютюнопушене, травма, консумация на оцветяващи напитки (кафе, чай, вино).

Флуорозата води до жълтеникаво или кафяво (тежки случаи) оцветяване на зъбите и неравности по повърхността. При леките случаи петната изчезват след избелване на зъба, но при по тежките се налага използването на коронки или фасети.

Не флуорни петна могат да се получат и от неправилен хранителен режим или чести повръщания (ГЕР). Плаката е друг сериозен причинител на петната по зъбите, отстранява се след преглед при стоматолог.

Нарушения в образуването на зъбите

Нарушения могат да възникват в развитието на млечните и на постоянните зъби при човек. Някои от тези на рушения са аплазия и хипоплазия на цимент (намален или липсващ цимент), дилацерация, хипоплазия на емайла, регионална одонтодисплазия, зъби на Търнър.

Дилацерация (разцепване) е рядко състояние. При него след травма става разцепване на зъба. Хипоплазия на емайла се появява единствено при развитието на зъбите. Изтъненият емайл прави зъбите по-уязвими към травми.

Регионалната одонтодисплазия се изявява като прозрачност на зъбите. Може да засегне както млечните, така и постоянните зъби. Зъбите на Търнър се характеризират с променен или редуциран емайл. Обикновено се засяга само един зъб.

Наследствени нарушения на структурата на зъба, некласифицирани другаде

В рубриката се разглеждат следните състояния на зъбите:

1. Amelogenesis imperfecta
2. Dentinogenesis imperfecta
3. Odontogenesis imperfecta
4. Дентиновата дисплазия (DD)

Amelogenesis imperfecta представлява вродено нарушение в образуването на емайла и външният слой на коронката. Причината се крие в грешното функциониране на емайловите протеини. Зъбите варират по цвят. Срещат се жълти, кафяви или сиви.

Зъбите са изложени на по-висок риск от развитие на зъбни кухина, по-чувствителни са и податливи към отлагане на зъбен камък. Според клиничните си прояви се подразделя на следните типове:

• тип 1 (хипопластичен) — емайлът е изтънен, но твърд и полупрозрачен. Възможно е наличието на канали и вдлъбнатини.
• тип 2 (хипоматурация) — в емайлът се откриват малки дупки, не е толкова твърд колкото при тип 1
• тип 3 (хипокалцифициран) — дължи се на дефект в калцификацията му. Той е с нормална дебелина, но по-крехък.
• тип 4 (хипоматурен хипопластичен емайл с тавродонтизъм) — при него се смесват характеристиките от тип 1 и 2

Dentinogenesis imperfecta е вродено състояние, при което се променя цвета на зъбите и са по-крехки. При тип 1 и 2 се наблюдава заличаване на коренните канали и пулпната камера, поради отлагане на дентин. При тип 3 се наблюдава голяма пулпна камера и тънък дентин.

Някои учени предполага, че Odontogenesis imperfecta и Osteogenesis imperfecta са прояви на едно и също заболяване. При това състояние не се образуват нужните количества дентин и емайл.

Дентиновата дисплазия (DD) е наследствено състояние, което засяга образуването на дентина. Морфологично зъбите не се различават, но са по-крехки. При радикуларния тип коренът на зъба е неразвит, с анормална пулпа. Цвета на зъбите може да е непроменен, синкаво — кафяв или кехлибарен цвят. При короналният тип се среща по-често промяна в цвета.

Нарушения при никненето на зъбите

Възможно е зъбите преждевременно да никнат или да отпаднат. Наталните зъби присъстват в устата на бебето още при раждането му, а неонаталните се появяват през първият месец. В някои случаи се налага премахването им.

Зъбите могат преждевременно да отпаднат поради травма, неправилна грижа, генетични състояния, остеопороза и други. За персистиращи млечни зъби се говори, когато постоянният зъб никне, но млечният не отпада.

Синдром на никнене на зъбите

Прорязването на зъбите е нормален процес, което се случва към 6-12 месечна възраст. Първите зъби, които прорязват са резците. Благодарение на зъбите храната на бебетата се променя, вкарват се по-твърди храни, развива се и говорната функция.

Докато никнат зъбите бебето е раздразнително, венците са подути и зачервени. За облекчаване на болката се препоръчва даването на студена играчка за дъвчене или мазането на венците с подходящ крем.

Други нарушения в развитието на зъбите

Зъбите могат да се оцветят по време на формирането им. Обикновено се дължи на флуороза, травми, генетични разстройства или някои антибиотици (тетрациклини).

Някои генетични разстройства водят до изменения във формирането на зъбите, като хипоплазия на емайла, оцветяване, промени във формата на зъбите. Тетрациклините повлияват одонтогенезата и водят до необратими промени в зъбите, затова са противопоказни за деца под 14 годишна възраст.

Нарушение в развитието на зъбите, неуточнено

Нарушения в зъбите могат да се появят при формирането им или след след никненето им. Причините за това са най различни - нарушения във формирането на дентина и емайла, генетични заболявания, тютюнопушене и други.

Измененията се диагностицират при преглед при стоматолог и след извършването на рентгенографска снимка на устната кухина. Лечението зависи от вида на нарушението, като понякога не се налага.