Други нарушения в развитието на зъбите МКБ K00.8

Млечното съзъбие се характеризира с редица особености и белези, които не се наблюдават при постоянното съзъбие. Така например различна е бройката на зъбите, която при млечното съзъбие е 20.

В рубриката  други нарушения в развитието на зъбите се включват оцветявания на зъбите, възникващи по време на формирането им. Цветът на зъбите варира в зависимост от расата, пола и географския регион. Обикновено жените имат малко по-бели зъби от мъжете. Млечните зъби обикновено са по-бели от постоянните, поради разликата в съотношението между емайла и дентина.

Зъбите имат тънък емайлов слой по външната повърхност. Емайловият слой е по-бял и полупрозрачен и допринася сини, розово зелени нюанси на цвета на зъба. Дентиновият слой е по-тъмен от емайла, жълто-кафяв цвят и по-малко прозрачен.

Дентинът формира по-голямата част от зъбното вещество и допринася най-много за цвета на зъба. В основата на зъба е меката съединителна тъкан, наречена зъбна пулпа. Пулпата е розово-червена поради съдовата си същност, но рядко се вижда през над лежащите емайл и дентин, освен ако дебелината на тези слоеве не се намали, поради износване на зъбите.

Причини за оцветяване на зъбите

Флуороза

Флуороза може да възникне, когато има хронично или прекомерно излагане към флуорид през годините на развитие на зъбите. Флуорът е естествен минерал във водата, въпреки че някои региони имат по-високи нива от други. Флуорид се добавя към запасите от вода в ниски нива, за да се предотврати появата на кариес.

Експозицията може да възникне и чрез бутилирана вода и флуоридна паста за зъби. В най-леката си форма флуорозата се появява като малки непрозрачни бели петна по емайловата повърхност. По-тежките случаи показват силно хипопластични петна, които също са предразположени към натрупване на повърхностни петна.

Травма

Зъбната травма може да доведе до промяна в цвета. След луксационни наранявания червеното обезцветяване може да се развие почти моментално. Това се дължи на прекъсване на венозната микроциркулация до зъба, докато артериите продължават да доставят кръв към пулпата. След това кръвта се разлага постепенно и се появява синьо — кафяво оцветяване.

Зъбите могат да побелеят след индуцирана от травма пулпна некроза (смърт на пулпата). Това обезцветяване обикновено се развива седмици или месеци след нараняването и се причинява от включване на пигменти, отделяни по време на разпадането на пулпалната тъкан и кръвта в дентина.

Генетични разстройства

Някои генетични нарушения засягат развитието на зъбите и водят до различни вид и структура на зъба. Хипоплазия на емайла и хипокалцификация на емайла са примери за дефектен емайл, който потенциално придава оцветен вид на зъба. Зъбите, засегнати по този начин, обикновено също са по-податливи на по-нататъшно оцветяване.

Amelogenesis imperfecta е рядко състояние, което засяга образуването на емайла. Емайлът е крехък, зъбите изглеждат жълти или кафяви, а повърхностните петна се натрупват по-лесно. Dentinogenesis imperfecta е дефект на образуването на дентин и зъбите могат да бъдат обезцветени, жълто-кафяви, наситено кехлибарени или синьо-сиви с повишена полупрозрачност.

Вродената еритропоетична порфирия (болест на Гюнтер) е рядка вродена форма на порфирия и може да бъде свързана с червени или кафяви обезцветени зъби. Таласемия и сърповидно-клетъчна анемия могат да бъдат свързани със синьо, зелено или кафяво оцветяване на зъбите. Голяма част от децата с муковисцидоза имат обезцветени зъби.

Тетрациклини

Тетрациклините са широкоспектърни антибиотици, който се използва за лечение на различни инфекции. Известно е, че прилагането на тетрациклин по време на одонтогенезата причинява обезцветяване както на млечните, така и на постоянните зъби.

Обезцветяването варира в зависимост от вида на използвания тетрациклин. Оцветяващите ефекти се дължат на хелиране на тетрациклиновата молекула с калциеви йони в кристали, отлагащи се предимно в дентина.

Поради тази и други причини, тетрациклините са забранени за употреба при деца под 14 годишна възраст.

1. Оцветяване от първа степен — жълто до сиво, което се разпределя равномерно по зъба
2. Оцветяване от втора степен (умерено) — жълто-кафяво до тъмно сиво
3. Оцветяването от трета степен (тежко) — синьо-сиво или черно и се придружава от значително разграждане на зъба
4. Оцветяването от четвърта степен — петна, които са толкова тъмни, че избелването е невъзможно

Всички степени на петна стават по-интензивни при хронично излагане на изкуствена и слънчева светлина. Тежестта на пигментацията зависи от три фактора: време и продължителност на приложението, вида на прилагания тетрациклин и дозата на антибиотика.