Анодонтия МКБ K00.0

Какво е анодонтия?

Анодонтия наричана още агенезия на зъби представлява вродена липса на зъбни зачатъци на всички зъби. Това е едно съвсем рядко явление, което може да засегне млечните или постоянните зъби на едната челюст, на двете челюсти или едновременно на млечните и постоянни зъби в двете челюсти. Много често анодонтията се среща комбинирана с други смущения, като такива в ноктите, в потните жлези, алопеция и др.

Хиподонтия е състояние, при което на пациента липсват до 5 постоянни зъба (в това число не се включват липса на мъдреци). Това е една от най-често срещаните аномалии на зъбите. Най-често засегнати са предкътниците и резците. Обикновено се проявява като част от синдром, който включва други аномалии и изисква мултидисциплинарно лечение.

Олигодонтия е състояние, при което на пациента липсват над 5 постоянни зъба (шест или повече). И тук не влиза липсата на мъдреци. Олигодонтията се класифицира като изолирана (несиндромна) и синдромна. Въпреки че олигодонтията се проявява при над 60 различни синдрома, тези аномалии могат да се наблюдават и самостоятелно.

Причини за анодонтия

Причините за изолирана липса на зъби остава неизяснена, но се смята, че е свързана с генетични фактори и фактори от околната среда по време на развитието на зъбите, вирусна инфекция и най-често рубеола по време на ембрионалния живот, метаболитен дисбаланс, хормонални фактори, увеличаване възрастта на майките, ниското тегло при раждане и много плодна бременност.

Дентални характеристики

Микродонтията може да присъства в един или повече зъби. Това означава, че зъбите изглеждат по-малки от нормалните, могат да се наблюдават както в млечния, така и в постоянния зъб.

Неправилното позициониране на зъбите при възрастни може да бъде открито при преглед или с рентгенография. Едно от последствията е заклещване на постоянен зъб с млечен, което води до преждевременна загуба или неправилно позициониране. Това може да се дължи или на отсъствието на съседни зъби, които действат като водач по време на никненето, или на липсата на свободно място в челюстта.

Хората с хиподонтия имат по-дълбоки захапки. Хиподонтията може да ограничи дъвкателната способност на пациента. Състоянието може да бъде свързано с разцепване на горните устни. Хиподонтията може да окаже въздействие върху речта, естетиката и функцията на мускулите в устата.

В резултат на това хиподонтията има отрицателно въздействие върху качеството на живот, въпреки че състоянието може да бъде добре контролирано. За да се овладее състоянието, пациентът ще трябва да провежда дългосрочно ортодонтско лечение.

Как се диагностицира?

Анодонтията обикновено се диагностицира, когато на бебето не започнат да никнат зъби, когато е на около 13 месеца. Друг начин е ако не се появят постоянни зъби до 10-годишна възраст.

Ако има съмнения за адонтия, зъболекарят ще направи рентгенови снимки, за да провери за зъбни зачатъци във венците. В някои случаи децата развиват зъби малко по-късно от обикновено. Ако рентгеновата снимка не показва зъбни зачатъци, вероятно се касае за анодонтия.

Лечение

За съжаление няма начин да се стимулира растежа на вродената липса на зъби. Ако липсват само няколко зъба, може да не е необходимо лечение. Въпреки това, има няколко начина за добавяне на изкуствени зъби, за да се подобри външния вид и улесни храненето или говоренето.

Ранната диагноза на анодонтията е от решаващо значение за успеха на лечението. Лечението на хиподонтията включва специалисти в отдели като орална и лицево-челюстна хирургия, стоматология, детска дентална медицина, ортодонтия и протезиране.

Преди да се определи план за лечение, трябва да се направи следното:

• Оценка на броя на липсващите зъби
• Размер и брой на останалите зъби и в горната и долна челюст
• Захапка
• Лицеви контури
• Костна плътност на челюстите
• Възраст (окончателното лечение на хиподонтията започва само след никненето на всички постоянни зъби)
• Състояние на зъбите

Методи на лечение

1. Сменяеми частични протези — те са ефективен временен метод за поддържане на функционални и естетически нужди при подрастващ пациент. Протезите действат като поддържат пространството и предотвратяват преместването на съседни или противоположни зъби. Те също така лесно се настройват и са удобни за употреба.
2. Коронки и мостове — възможност за запълване на едно или две зъбни пространства.
3. Автотрансплантация на зъби — включва отстраняване на зъб от едно място и преместването му в друго на същия индивид.
4. Зъбни импланти — поставянето на зъбни импланти е надежден метод за лечение на хиподонтия и води до отлични естетически резултати. Поставянето на импланти трябва да се отложи до завършване на растежа на челюстта при индивида. За поставянето на имплант трябва да е налице достатъчно количество костна плътност, което ако не бъде изпълнено, може да повлияе на позиционирането на импланта.