Тризмус

› Въведение

› Как възниква тризмусът?

› По-чести причини за възникване

› Диагноза

› Лечение 

Въведение

Тризмус представлява силен спазъм на дъвкателната мускулатура, водещ до неконтролируемо стягане на челюстта и затруднение при отваряне на устата.

 Тризмусът може да се дължи на някое от следните заболявания и състояния:

• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - радиация, травматично увреждане на троичния нерв, отравяне със стрихнин, фрактура на челюстта.
• Болести на кожата и подкожната тъкан - системен лупус еритематозус.
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - системна склероза, миозит, артрит, анкилоза, остеомиелит.
• Инфекциозни и паразитни болести - тетанус, бяс, заушка.
• Новообразувания - туморен растеж.
• Болести на храносмилателната система - синдром на темпоромандибуларната става, зъбен абсцес.
• Болести на дихателната система - перитонзиларен абсцес, ангина.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - хипокалцемия, болест на Гоше (Gaucher's disease).
• Странични ефекти от медикаменти - фенотиазин.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - артрогрипоза тип II.
• Болести на нервната система - епилепсия, менингит, мозъчни нарушения.
• Психични и поведенчески разстройства - невроза.

Как възниква тризмусът?

Тризмусът е състояние, което възниква поради контракция на мускулите, участващи в движението на челюстта. Мускулите, при които се наблюдава силен спазъм може да варират в зависимост от подлежащата причина за възникване. Основните мускули, които участват в процеса са:

• Дъвкателен мускул (M. masseter) - функцията му е свързана с придвижване на долната челюст нагоре и затваряне на устата
• Слепоочен мускул (M.temporalis) - отговорен е за повдигане и прибиране на долната челюст 
• Медиален криловиден мускул (M. pterygoideus medialis) - подпомага затварянето на устата и движението на долната челюст от страна на страна 
• Латерален криловиден мускул (M. pterygoideus lateralis) - участва в отварянето на устата и изнасянето на долната челюст напред

По-чести причини за възникване

Инфекциозни болести

Тетанус: бактериална инфекция, която се причинява от пръчковидната бактерия Clostridium tetani. Бактериите навлизат в организма най-често чрез ранева повърхност, при порязване или при ухапване от животно. След проникване в организма на гостоприемника започва размножаване на бактериите и продукцията на екзотоксин, който атакува нервната система. Токсинът, наречен още тетаноспазмин, преминава в кръвоносната и лимфната система като накрая достига до нервните окончания. Тетаноспазминът причинява инхибиране на невротрансмитери, които се предават между нервните клетки и това води до неконтролируема мускулна контракция. Един от отличителните симптоми за тетанус е развитие на тризмус. Мускулните спазми започват със заключване на челюстта и наличие на характерна гримаса на лицето на болния, която наподобява смях и плач едновременно. Характерният изглед на лицето се нарича сардоничен смях (risus sarconidus) и включва набръчкване на челото и широка усмивка. Мускулните пазмите постепенно се разпространяват и към долната част на тялото като с напредване на състоянието може да се развие генерализирана контракция на всички мускули и характерното дъговидно извиване на тялото (опистотонус).

Повече информация по темата: Тетанус

Бяс: вирусно заболяване, което се предава най-често чрез ухапване от заразено животно. Вирусът, който причинява бяс, спада към род Lyssavirus и при попадане в тялото на човек атакува централната нервна система. Бяс се разпространява чрез различни бозайници като кучета, вълци, койоти, лисици, прилепи и други. Вирусът се съдържа в слюнката им и заразяването се осъществява чрез ухапване или навлизане през ранева повърхност по кожата на човек. След проникване на вируса в организма, той се придвижва по периферните нерви и достига до главния мозък, където предизвиква енцефалит. Наред с общите симптоми като глаболие, висока температура, безсъние, физическо неразположение и гадене, в хода на развитие на заболяването се проявяват и симптоми от страна на нервната система. Острият неврологичен период се обуславя от възбуда, хиперреактивност, обърканост, халюцинации и дори налитане на бой/хапане. В този период се наблюдава и развитието на тризмус, като са характерни мускулни спазми на дъвкателните мускули, силни потрепвания, както и развитие на гърчове. 

Повече информация по темата: Бяс

Заушка: вирусно заболяване, което е познато още като епидемичен паротит и е характерно предимно за детската възраст. Основният механизъм на предаване е по въздушно-капков път, но е възможно заразяване и при контакт с инфектирана храна или предмети. Вирусът на паротит има предпочитание към слюнчените жлези и по-специално към околоушните (паротидни) жлези. В хода на заболяването се наблюдава възпаление на засегнатите жлези, което води до развитие на оток, чувство за болка и дискомфорт. Тризмусът може да възникне в резултат на подуването на околоушните жлези, които в някои случаи директно притискат дъвкателните мускули. В резултат на компресията възниква затруднение в движението на челюстта и невъзможност за пълно отваряне на устата. 

Повече информация по темата: Заушка 

Болести на нервната система

Епилепсия: представлява неврологично заболяване, което се характеризира с повтарящи се припадаци, породени от повишена електрическа активност в мозъка. Припадъците са придружени с внезапна и продължителна мускулна скованост като при някои може да се наблюдава и загуба на съзнание. Мускулната скованост може да обхване мускулите на цялото тяло, включително и тези участващи в движението на челюстта. Развитието на тризмус при епилепсия зависи от тежестта и продължителността на припадъка. По-често сковаване и дори заключване на челюстта се наблюдава при епилептичен пристъп, характеризиращ се с повтарящи се припадъци и висока гърчова активност. 

Менингит: представлява възпаление на мозъчните обвивки. В зависимост от причинителя, менингитите се класифицират като инфекциозни и неинфекциозни. Възпалителният процес може да се разпространи към околните тъкани и да обхване кръвоносните съдове и черепните нерви, които инервират дъвкателните мускули. В резултат на това се получават неконтролируеми спазми и скованост на мускулите, които участват в движението на челюстта. Тризмус се наблюдава най-често при засягане на троичният нерв (nervus trigeminus) и по-специално при увреждане на долночелюстния му клон (r.mandibularis). 

Тумори и лезии на мозъка: тризмус може да се развие при наличие на различни по вид мозъчни тумори, особено на такива разположени в мозъчния ствол. Функцията на мозъчният ствол е свързана с контрол на жизнените функции, както и координация на двигателните дейности. Инвазивните мозъчни тумори или лезии могат да нарушат невронните пътища, които регулират моторния контрол и да доведат до спазъм или дори парализа на дъвкателната мускулатура. При развитие на мозъчен тумор с големи размери може да се наблюдава директно притискане на нервите, инервиращи дъвкателната мускулатура. Възможно е компресията на черепните нерви да е следствие от повишено вътречерепно налягане, което води до нарушено движение на челюстта и развитие на тризмус . 

Болести на устната кухина

Зъбен абсцес: представлява локализирана инфекция на зъб или околните тъкани, обикновено причинена от бактериална инвазия. Зъбният абсцес се развива най-често при нелекувани зъбни кариеси, пародонтоза, пулпити и се характеризира с образуване на кухина около зъба, която постепенно се изпълва с гной. При нарастване на абсцесът се засягат и съседните структури като нерви и мускули участващи в дъвкателният процес. Тази компресия може да доведе до контракция на тези мускули и последваща скованост на челюстите. 

Синдром на темпоромандибуларната става: характеризира се с дисфункция на ставата, която свързва долната челюст със слепоочната кост на черепа. Синдромът на темпоромандибуларната става в някои случаи се изявява с развитие на тризмус поради възпаление и последващи спазми на дъвкателните мускули. Увреждането на темпоромандибуларната става може да е резултат от различни фактори като артрит, травма, неправилна захапка, скърцане със зъби (бруксизъм) и други. 

Диагноза 

При възникване на тризмус е важно да посетите медицински специалист, особено в случаи когато стягането на челюстта е придружено и с други симптоми. Важно е да се установи основната причина, която предизвиква спазъм на дъвкателните мускули. Диагностичният подход може да включва следното:

• Събиране на медицинска история: лекарят ще Ви разпита за наличните симптоми и оплаквания, включително за началото на мускулните спазми, с каква честота се проявяват и каква е продължителността им. Важно е да се уточни имате ли придружаващи заболявания и дали сте преживели скорошни наранявания, ухапвания от животни, стоматологични процедури или сте имали контакт с инфекциозно болни хора.
• Физикален преглед: включва цялостен оглед на тялото, оценява се степента на тризмус и възможността за отваряне и затваряне на устата. Търсят се признаци, които може да насочат лекарят към дадена диагноза като подути околоушни жлези или лимфни възли, измерване на висока температура, аномалии в устната кухина и челюстите.
• Неврологичен статус: важно е да се направи оценка на нервната система, ако се подозира че тризмусът е свързан с неврологични състояния като мозъчни тумори, менингит, енцефалит и други. При изследване на неврологичния статус се проследява последователно функцията на централната и периферната нервна система като в хода на изследването може да се открият различни аномалии в двигателната функция, рефлексите или дисфукция на някои от черепните нерви.
• Лабораторни изследвания: в зависимост от предполагаемата причина могат да се използват различни лабораторни методи, които да подпомогнат процеса на диагностициране. Те могат да включват кръвни тестове (пълна кръвна картина, маркери на възпаление), серологични тестове насочени към откриване на специфични патогени (например антитела срещу вируса причиняващ бяс) и други.

Лечение

Подходът при лечение на тризмус зависи от основната причина за възникване и от тежестта на състоянието. За облекчаване на симптомите и преодоляване на мускулните спазми могат да се приложат следните методи:

• Медикаменти: в симптоматичното лечение на тризмус се използват главно лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВЛ), които имат за цел да намалят дискомфорта и болката. Може да се използват и мускулни релаксанти, чиято функция е свързана с отпускане на дъвкателната мускулатура. Ако причината за възникване на тризмус е свързана с развитие на бактериална инфекция трябва да се приложи ефективен за дадения микроорганизъм антибиотик.
• Физиотерапия и рехабилитация: представляват основни методи при лечение на тризмус. Физиотерапевтите могат да назначат индивидуални процедури и упражнения за подобряване на подвижността на челюстта и намаляване на мускулната скованост. 
• Стоматологични интервенции: те се прилагат в случаи, когато тризмусът е свързан със зъбни проблеми или други състояния засягащи устната кухина. Могат да включват екстракция на зъб, поставяне на дренаж за оттичане на гной при наличие на зъбен абсцес, промивки на устната кухина и други.

Изображения: freepik.com