Болести на пулпата и периапикалните тъкани МКБ K04
Възпалителни, дегенеративни и некротични заболявания са голяма група болести на пулпата и периапикалните тъкани, която включва: пулпити, некроза и дегенерация на пулпата, остър и хроничен периодонтит, периапикален абсцес, радикулерна киста и други неуточнени болести на пулпата и периапикалните тъкани мога да се класифицират в една група като болести на пулпата и периапикалните тъкани.
Пулпит (Pulpitis) е остро или хронично възпалително заболяване на зъбната пулпа. Най-честата причина е механична травма на зъба, увреждане от химични вещества или бактериални инфекции. Въздействието на различните фактори се осъществява най-често при кариес или апикално увреждане на зъба, чрез които се създава достъп до пулпата. Не е изключено пулпитът да възникне и при интактна твърда обвивка на зъба.
Пулпитът се доказва въз основа на анамнезата за характера и вида на болката, от оглед и перкусия на засегнатия зъб, сондиране, както и пара клинични изследвания за електро възбудимост и рентгеново изследване, пулсова оксиметрия, спектрофотометрия, лазер доплер флуометрия и др. Лечението на пулпитите зависи от продължителността на провокираната болка: ако болката продължава до 15 секунди лечението е биологично (индиректно и директно покритие), ако продължава от 15-30 секунди се прави пулпотомия, а ако болката продължава над 1 минута се прави пулпектомия.
Повече за пулпит можете да прочетете при:
Болести на пулпата и периапикалните тъкани е некроза на пулпата.
При дразнене на пулпата от различни дразнители, под въздействие на отделените медиатори на възпалението - хистамин и серотонин, настъпва ендотелно увреждане (едем - оток), покачване на тъканното налягане, спиране на венозната циркулация, локална аноксия и некроза и разширяване на възпалението, което в крайна сметка води до тотална некроза (смърт) на пулпата на зъба. Некроза на пулпата представлява необратима трайна загуба на структурни детайли на пулпата.
Повече за некроза на пулпата можете да прочетете при:
Дегенерацията на пулпата може да се изрази като калцификации в пулпата, камъни в пулпата и дентина. Тя може да бъде физиологична и патологична. Дегенерация на пулпата като част от болести на пулпата и периапикалните тъкани настъпва най-често в старческа възраст и се характеризират със структурни промени както на клетъчно ниво така и на междуклетъчното вещество и други микроелементи и биохимични процеси.
Повече за дегенерация на пулпата можете да прочетете при:
Твърдите тъкани в пулпата могат да се образуват неправилно и могат да включват неправилен или вторичен дентин. Тези нарушения най-често са в резултат от съдови разстройства. Това функционално нарушение на кръвоносните съдове се дължи на химично или механично дразнене.
Повече за нарушения в образуването на твърдите тъкани можете да прочетете при:
Други болести на пулпата и периапикалните тъкани са острите перидонтити. Остър периодонтит е остро протичащо възпаление на периодонта. Главен фактор за възникване на заболяването са инфекции със стрептококи и стафилококи. Развитието на периодонтита е свързано с острите гингивити или кариеси на зъба, откъдето инфекцията прониква в периодонта.
Остър периодонтит е заболяването започва най-напред като серозно, с хиперемия и оток на околозъбната тъкан. По-късно може да премине в гноен периодонтит, при който около зъба се образува цепка, изпълнена с гной, съпроводена от остеопластични и остеокластични промени в костните алвеоли на зъба. Понякога гнойният ексудат може да пропие меките тъкани около челюстта и шията.
Повече за остър периодонтит, апикален, произхождаш от пулпата можете да прочетете при:
И хроничните перидонтити са болести на пулпата и периапикалните тъкани. Хроничният периодонтит е свързано с хроничните гингивити или кариеси на зъба, откъдето инфекцията прониква в периодонта. Хроничен периодонтит се характеризира с разрастване на гранулационна тъкан в около зъбното пространство, сред която се виждат ксантомни клетки и холестеролови кристали, заобиколени от гигантски клетки. По този начин се образува гранулом на зъба. Той се локализира в корена на зъба и може да бъде източник на хронична инфекция за организма. При благоприятен изход се открива засилена фибропластична реакция. При обостряне след гранулационната тъкан се наблюдава значително натрупване на левкоцити. При всички случаи костта на зъбните алвеоли е подложена на резорбция.
Лечението зависи от фазата на развитието на периодонтита и се състои от няколко манипулации, които целят отстраняване на образувалата се гной. Ако зъбът подлежи на лечение той се отваря, за да може гнойта да изтече през кореновия му канал. Но ако зъбът не може да бъде излекуван, задължително е той да бъде изваден, за да не се влоши състоянието на пациента.
Повече за хроничен перидонтит, апикален можете да прочетете при:
Периапикален абсцес са болести на пулпата и периапикалните тъкани, при които има образуване на абсцесна кухина ограничена от защитен вал. Той се развива на базата на серозен пулпит след попадане на гноеродни бактерии на мястото на възпалението в пулпата. Клинично се характеризира със спонтанна пулсираща болка, която се усилва непрекъснато.
Периапикален абсцес можете да прочетете при:
Наличие на дифузно гнойно възпаление в пулпата придружено с разпадане на тъканите и образуване на множество абсцеси е периапикален абсцес без кухина. Характерен симптом е пулсираща, болка усилваща е при експозиция на зъба на топло, студено и сладко.
Повече за периапикален абсцес без кухина можете да прочетете при:
Радикулерна киста, апикална, периодонтална, зъбна киста са болести на пулпата и периапикалните тъкани. Възниква най-често след апикален абсцес, преминал в апикален гранулом. При него се формира кистично образувание, постлано с гранулационна тъкан, тапицирана отвътре с многослоен плосък епител. Кистата притиска съседната кост и я атрофира. Най-често усложнение е образуването на фистула или фрактура на костта.
Повече за видовете радикулерни кисти можете да прочетете при:
Морфологични и функционални промени могат да настъпят при различни болести на периапикалните тъкани и болести на пулпата. При неизяснена внезапно появила се болка в зъба или устата, болка при излагане на зъба на студено, топло и сладко може да се постави диагнозата неуточнени и други болести на периапикалните тъкани и пулпата до уточняване на точната диагноза.
Повече за неуточнени и други болести на периапикалните тъкани и пулпата можете да прочетете при:
Видове Болести на пулпата и периапикалните тъкани МКБ K04
Симптоми и признаци при Болести на пулпата и периапикалните тъкани МКБ K04
ВсичкиПродукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
Коментари към Болести на пулпата и периапикалните тъкани МКБ K04