Радикулерна киста МКБ K04.8

Протичането на радикулерната киста е безсимптомно, докато не се инфектира и обемът й не нарасне толкова, че да започне да предизвиква смущение. Кистите се срещат по-често на горната челюст, отколкото на долната. Неинфектираните кисти често се откриват само на рентгенова снимка. При опипване вестибуларно в областта на апекса може да се установи сферично изпъкване на кортикалиса поради разрастването на кистата. Цветът на лигавицата не е променен. Рядко при голяма киста може и при огледа да се види подутина на костта.

Радикулерна киста включва:

• Апикална (периодонтална) киста;
• Периапикална киста;
• Радикулодентарна киста.

Етиология на радикулерна киста
Физически, химически и бактериални наранявания предразполагат към некротизиране на пулпата, последвано от стимулиране на епителните клетки към пролиферация, които нормално присъстват в парадонталното сухожилие.

Радикулерната киста е най-честата одонтогенна киста. Тя се получава като резултат от некроза на пулпата вследствие на зъбен кариес или травма.
Радикулерните кисти се формират в три фази:
Начална фаза на размножаване на епителните клетки, което се дължи на възпаление в периапикален гранулом или некротична пулпа и в също време тези процеси предизвикват възпалителна реакция. Има доказателства също и за локални промени в съединителната тъкан, за което е отговорна пролиферацията на епителните клетки на пародонталното сухожилие.
Фаза на формиране на кистата е процес, при който настъпва образуване на кухина покрита с пролифериращи епителни клетки.
Третата фаза е разширяване на кистата. Смята се, че разширяването на кистата се дължи на високо осмотично налягане. Това се дължи на плазмените протеини в ексудата и хиалуроновата киселина, продукти от разрушаването на клетките. Резултат от това е резорбция на костта и разширяване на кистата.

При радикулерна киста, развиваща се между корените на съседни зъби, вследствие на упражняваното налягане при нарастване на кистата се наблюдава раздалечаване на корените за сметка на коронките, които се сближават. Това е почти патогномоничен белег за кистите.

Клинична картина на радикулерна киста
Болката при не инфектираните кисти обикновено няма, въпреки че по-рядко някои пациенти съобщава за болка в зъб с радикулерна киста без никакви доказателства за инфекция.
При нагнояване на кистата в хроничния стадий клиничната картина напомня тази на ганулиращия периодонтит. Добрият клиницист обаче по вида на съществуващата фистула може да помисли на киста. Докато фистулата при хроничния периодонтит(възпаление на периодонциума) е изпъкнала с разраснала гранулационна тъкан, напомняща брадавица, при кистата тя е плоска, точковидна. При натиск от нея изтича мътна с лимонен цвят течност. Кистозната течност при нагноилата киста се отличава от тази при неинфектираната по това, че става мътна, непрозрачна, докато нормално тя е бистра, вискозна, светложълта.

Диагноза и лечение на радикулерна киста
Рентгеновата снимка показва добре окръглено локализирано просветление с величина от грахово зърно до орех. Сянката е напълно хомогенна, в нея няма костен стоеж. Хомогенността на сянката се обяснява със съдържанието на кистозна течност в кистата. Интензивността на сянката зависи от местоположението на кистата.
Епителните грануломи и кисти най-точно се диагностицират чрез хистобиопсично изследване. Това се налага при определени индикации (безрезултатно лечение, хирургични показания и др.). Лечението цели отстраняване на радикулерната киста и лечение на възпалението.