Остър апикален периодонтит, произхождащ от пулпата МКБ K04.4

Възпалително заболяване на периодонта, причинено от различни промени в пулпата е остър апикален периодонтит, произхождащ от пулпата. Макар и рядко, хронично протичащият рецидивиращ пулпит може да прерасне в остър апикален периодонтит. На фона на катарално възпалените папили ще се видят некротични участъци с улцерации (разязвявания), които намаляват обема на венечната папила и променят нейната конфигурация (структура). Промените, макар и фрапиращи не са съчетани с рентгенологични изяви.

Най-често срещаното заболяване на периодонта е възпалителното: локализиран или генерализиран периодонтит. Локализираната форма обхваща един или няколко зъба, докато генерализираната се наблюдава по цялото съзъбие. В някои случаи при генерализиран периодонтит, пародонтът на единични зъби може да остане незасегнат най-често около девитализирани (умъртвени) зъби.

Локализираният остър апикален периодонтит, произхождащ от пулпата, обикновено е във връзка с травматични и химиотоксични фактори: случайно попадане на обтуровъчен материал в междузъбното пространство, увреждане от лекарствени средства, при професионални и вредни навици, зъбно – челюстни деформации, несъобразности в протезирането и др.

Генерализираният остър апикален периодонтит, произхождащ от пулпата, се дължи най-често на влиянието на зъбната плака при лоша устна хигиена, съчетано с нарушена бариерна функция на периодонта и променена имунологична реактивност на организма.

Локализираният остър апикален периодонтит, произхождащ от пулпата не представлява тежък проблем при диагностициране и лечение. Измененията в периодонта са предимно едностранни или ограничени на мястото на действащия екзогенен фактор. Пародонталният комплекс се разгражда в апикална посока по всички страни на зъба, като понякога, без да се формира пародонтален джоб, се стига до спонтанно разклащане и изпадане на засегнатите зъби. Ефектът на локалния фактор се съчетава винаги и с действието на зъбната плака, която се натрупва в голямо количество поради създаващите се благоприятни за това условия. Гингивата постепенно мигрира едностранно в апикална посока. Наблюдават се дори зъби с оголване на корена до апекса (върха) без нарушаване на стабилността им в алвеолата.

Клинична картина на остър апикален периодонтит, произхождащ от пулпата
При локализираният остър апикален периодонтит, произхождащ от пулпата болният се оплаква от кървене на венеца в определен участък от съзъбието, от изтичане на кръвенист или гноен секрет при притискане на венеца, от оголване на зъба и повишена чувствителност спрямо термични или механични дразнения (най-често при четкане на зъбите). В началото болката е спонтанна, умерена до тежка по интензивност, обикновено продължава с часове. Когато се зъба нагнои болката става пулсираща и по-силна. Топли или студени напитки, както и дъвченето усилват болката.

Генерализираният остър апикален периодонтит е един от най-сериозните проблеми в ежедневната практика на стоматолога. В началото може да се развие като ювенилен – да засегне само постоянните зъби. Ранните прояви на острия апикален периодонтит могат да се наблюдават в пубертета при соматично и психично здрави деца. Най-честата му клинична изява съпровожда младата и средната възраст. На детето или на родителите му правят впечатление преди всичко промените в гингивата – зачервяване на отделни или на всички венечни папили, разрастване на венците и припокриване на зъбните коронки или смъкване на венците и оголване на зъбните корени. Кървенето от венците е често съобщаван анамнестичен белег. В по-тежки случаи, макар и рядко, някои от родителите насочват вниманието на стоматолога върху гноетечението (изтичане на гной) от венците и неприятна миризма от устата. Подобни оплаквания имат и младите, и възрастните, но при тях на преден план излизат парестезии (парене, мравучкане, тръпнене на венците). Образуващите се периодонтални джобове могат да предизвикат локализирани болкови усещания, чувство на разпъване между зъбите, особено след хранене. Най-често обаче периодонталните джобове се развиват и задълбочават безболезнено и незабележимо. Някои от болните се оплакват от гноене от венците, свързано с лош дъх и ветрилообразно изместване и разреждане на зъбите. Генерализираният периодонтит у възрастните протича хронично и има по-бавна еволюция в сравнение с този при деца и юноши. Неговият ход е цикличен – с редуване на периоди на обостряне и ремисии в продължение на десетки години.

Диагноза на остър апикален периодонтит, произхождащ от пулпата
При обективно изследване се наблюдава обилно отложена зъбна плака и зъбен камък, възпалена гингива, често хлътнала, тъй като е останала без костна подложка, различно по степен оголване на кореновата повърхност, формиране на патологичен джоб или фиброзно надебеляване на гингивалния ръб.

Лечение на остър апикален периодонтит, произхождащ от пулпата
Възможностите за лечение включват антибиотична терапия, ендодонтско (кореново) лечение, или екстракция на зъба.