Неправилно образуване на твърди тъкани в пулпата МКБ K04.3

Зъбите са изградени от твърди тъкани и е мека съединителна тъкан това е пулпата, в която се намират нерви и кръвоносни съдове.

Видове дентин

Дентинът е основната тъкан на зъба, разположен по цялото му продължение. Отвън, в коронковата част на зъба, той е покрит от емайла, а в корена – от циментната тъкан. Вътрешната му страна граничи със зъбната пулпа, която е в непосредствена биологична връзка. Дентинът е съединителнотъканно образувание.

По строеж и степен на минерализация значително прилича на костта, но е малко по-твърд от нея. В дентина двете части са твърдо основно вещество и дентинови каналчета, изпълнени с органична материя. Основното вещество на дентина се състои от кисел калциев фосфат и неголямо количество калциев флуорид, кисел калциев карбонат, магнезий и натрий, обединени в кристали.

В основното вещество на дентина се разграничават три пласта: външен, среден и вътрешен пласт. Външният пласт по структура е по-плътен от другите пластове дентин. Средният пласт представлява главния слой на дентина. Характерни при него са тубуларният му строеж и динамиката в развитието му. При деца той е по-тънък и постепенно с възрастта увеличава дебелината си.

Третият пласт е така нареченият секундарен – вторичен дентин. Той е известен още под названията протективен дентин, фибродентин, реактивен дентин или предентин. Вторичен или неправилен дентин е най-правилното наименование, тъй като той е вторично образувание, образуващосе като защитна бариера, протекция на пулпата при напреднал кариес, абразивни процеси и други състояния.

Описани са два вида вторичен дентин – единият е продукт на нормалния прираст на дентина, наречен дентиногенна зона или предентин, а при вторият (патологичен) каналчетата и фибрилите са неправилно разположени. Вторият пласт протективен (защитен) дентин се нарича вторичен или неправилен дентин.

Неправилно образуване на твърдите тъкани в пулпата включва вторичен или неправилен дентин. Вторичният дентин се образува след завършване формирането на корена, обикновено след пробиването на зъба и функционирането му. Той расте много по-бавно от първичния дентин. Има подобна структура като първичния дентин, въпреки че отлагането му не винаги е равномерно около пулпната камера.

Именно растежът на този дентин води до намаляване на размера на пулпната камера с напредване на възрастта. Нарича се рецесия на пулпата. Ако това се случи, пулпата може да бъде лекувана чрез различни терапии, като директното й запушване.

Поява на вторичен дентин

Неправилно образуване на твърди тъкани в пулпата най-често възниква в резултат на кръвно – съдови разстройства в зъбната пулпа. Въпреки че зъбната пулпа е защитена от твърдите зъбни тъкани, не е изключено увреждането й при директно въздействие от външни фактори.

По-малките и ограничени кръвоизливи обикновено се резорбират, като на тяхно място може да настъпи отлагане на минерални соли или хематомът се разводнява и в последствие се формира киста. При по-големи кръвоизливи настъпва разпадане на хематома с отлагане на хемосидерин и хематоидин – отначало зъбът добива розов, а след време и тъмнокафяв цвят.

Хиперемията (зачервяване) е функционално разстройство на кръвоносните съдове и по-специално на артериолите, което се дължи на продължителни, хронично действащи дразнения от химично, термично или биохимично естество.

При по-млади лица с широки дентинови каналчета и развиващ се кариозен процес, постепенно навлизат токсини. Макар и в малки количества, в началото водят до вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове), а след това до продължителна вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове).

При това състояние, когато върху пулпата действат допълнителни дразнения, като студ или хипертонични разтвори, причиняващи промени в осмотичното налягане, или локални травматични въздействия, се появяват болки, които продължават, докато действа дразнителя. Това функционално разстройство в кръвообращението е реверзибилно (възвратимо) и се определя като възвратима, иритационна хиперемия.

Възвратимоста на процеса определя по-големите възможности за пълно излекуване и възможностите за профилактика спрямо възпалителните процеси в пулпата. Възвратимата иритационна хиперемия (зачервяване) трябва да се приеме, като процеса преди възпалителна фаза, при която организма включва своите защитно – приспособителни механизми срещу вредния агент и води до неправилно образуване на твърди тъкани в пулпата.

изображения: CC0 Public Domain