Дегенерация на пулпата МКБ K04.2

Една от главните функции на зъбната пулпа е дентинообразуването. Дентинообразуването се извършва от одонтобластните клетки преди прорязването и влизането във функция на зъбите и продължава през живота на индивида, докато пулпата е все още жизнена.

Пластичната функция на пулпата продължава след формирането на зъбите, след тяхното прорязване и се проявява преди всичко в областта на кореновата пулпа, където се получава непрекъснато натрупване на вторичен дентин, различаващ се морфологично от първичния. Освен вторичен дентин в пулпата се отлагат и дентикли, а също така и калцификации и камъни.

Дегенерация на пулпата включва:

• Дентикли;
• Пулпарни калцификации;
• Пулпарни камъни.

Дегенерацията на пулпата може да бъде: физиологична и патологична. От периода на ембрионалното развитие до края на живота на индивида зъбната пулпа претърпява непрекъснато изменение в своята структура, определящи се както от възрастови особености, така и под влияние на причини от екзогенен или ендогенен характер.

Дегенерация на пулпата настъпва в старческия период. Той се характеризира със структурни промени на клетъчния състав, на междуклетъчното вещество, редица промени в нивото на хормоните, ензимите и другите микроелементи в зъбната пулпа. Постепенно през старческия период настъпват както морфологични изменения, така и промени във функцията на зъбната пулпа.

Колкото зъбната пулпа е по-млада, толкова по-подчертани са нейните адаптационно – приспособителни и регенеративни възможности за уравновесяване и преодоляване както на локални дразнения, така и на дразнения от общ характер.

С напредването на възрастта и поради причини от най-различно естество зъбната пулпа постепенно губи от своя първоначален ембрионален потенциал, а след окончателното оформяне на апекса (върха) на корените на зъбите, се намаляват и по-големите възможности за кръвоснабдяване и лимфообращение, създават се предпоставките за по-ранно стареене и дегенерация на пулпата.

Какво са пулпните калцификати?

Калцификатите на зъбната пулпа представляват регенеративен процес на зъбната пулпа. Калцификатите на зъбната пулпа понякога са рутинни находки при рентгенография на устната кухина, а по-късно могат да служат като важен диагностичен критерий за заболяване.

Калцификацията на зъбната пулпа се среща във всички възрастови групи, като се увеличава сред по-възрастното население. Причините за образуване на пулпни камъни не са добре изучени, въпреки че някои фактори на образуването им, включват дегенерация на пулпата, взаимодействие между епитела и пулпната тъкан, възраст, нарушения на кръвообращението в пулпата, ортодонтско движение на зъбите, идиопатични фактори и генетична предразположеност. Калцификатите се представят, като маси от калцирана тъкан на нивото на пулпната камера и корена.

Видове пулпни камъни

Образуването на пулпни камъни също е свързано с дългогодишни дразнители като кариес, дълбоки пломби и хронично възпаление. Съществуват 2 морфологични форми на пулпна калцификация:

• дискретни пулпни камъни (възелчета)
• дифузно разпръснати

Камъните допълнително могат да се класифицират като свободни или прикрепени. Ако са разположени изцяло в пулпната тъкан и не са прикрепени към дентиновите стени се наричат свободни, докато тези, свързани с дентина се означават като прикрепени. Счита се, че прикрепените калцификати са по-често срещани от свободните.

Истинските пулпни камъни са изградени от локализирани маси от калцифицирана тъкан, които приличат на дентин, поради тубулите в тях. Тубулите са малко и нередовни.

Фалшивите калцификати са съставени от локализирани маси от калцифициран материал и за разлика от истинските, при тях не се откриват тубули. Вместо това възлите са съставени от концентрични ламели или слоеве отложен калций около централно ядро. Фалшивите калцификати също могат да се подразделят на свободни и прикрепени.

Камъните се откриват при пациенти със системни или генетични заболявания, като дентинова дисплазия, дентиногенес имперфекта и при някои синдроми, като синдрома на Вандер Ууд. Също така има доказателства, че хиперкалциемията, подаграта и нефролитиазата са фактори, предразполагащи към пулпна калцификация.

С течение на времето централният епител се дегенерира и тубулите претърпяват склероза, което прави тяхното откриване по-трудно.

Износването, абразията, ерозията и травмата на зъбите може да ускори промените в зъбната пулпа. Пулпата реагира на дразненето, като вторично образува нов дентин, така намаляват размерите на пулпната камера.

изображения: CC0 Public Domain