Стадии на треската

Появата на треската се предхожда от краткотрайна безсимптомна продромална фаза. Обикновено тя трае от 15 до 90 минути. Това е времето, което е необходимо за освобождаването на ендогенните пирогени и пренастройка на терморегулаторните центрове. В голяма част от патологичните състояния, протичащи с треска, промяната в телесната температура (температурната крива) протича в три стадия. Това означава, че се обособяват три стадии на треската.

1. Стадий на повишаване на температурата (stadium incrementi). В този стадий на треската, зададеното ниво надвишава действителното ниво на телесната температурата. По тази причина организмът отговаря с терморегулаторни промени, характерни за реакциите на студ, при което топлообразуването превишава топлоотдаването.

Повишената температура е резултат от активирането на ефекторните звена на терморегулаторната система, стимулиращи химичната термогенеза в кафявата мастна тъкан и топлопродукцията чрез съкращения на скелетните мускули (треперене). Топлоотдаването е намалено чрез кожна вазоконстрикция и пиелоерекция. Тези ефекти се осъществяват чрез увеличена симпатикова стимулация и продукция на щитовидни хормони.

Топлопродукцията в повечето случаи е умерено повишена - с 25-30% спрямо изходното ниво. При тежка форма на треска, например малариен пристъп, при който температурата достига до 40°С, увеличението на термогенезата не надхвърля 60-65%. За сравнение, дори при умерена физическа работа топлопродукцията се увеличава със 100-200%, но телесната температура се повишава незначително, поради адекватно увеличение на топлоотдаването. Това означава, че повишението на температурата при треска се обуславя изключително от недостатъчното топлоотдаване.

Характерни признаци за този стадий на треската са появата на студени тръпки по кожата и треперене. Може да се наблюдава тремор на дъвкателната мускулатура, потракване на зъбите, което може да затрудни говора. Кожата изглежда бледа, суха, настръхнала и студена на допир. Апетитът и жаждата са потиснати. Установява се тахикардия, хипергликемия, забавено дишане и увеличена диуреза. Често се наблюдават още и мускулни болки, главоболие, херпес на устните и общо неразположение с намалена работоспособност.

2. Стадий на висока температура (stadium facme, stadium fastigii). По време на този стадий на треската действителното ниво на телесната температура се изразява с повишеното зададено ниво. Телесната температура се поддържа постоянно повишена, тъй като увеличеното топлообразуване се балансира от увеличеното топлоотдаване чрез кожна вазодилатация (разширяване на лумена на съдовете в областта на кожата) и хиперемия (кръвонапълване със зачервяване).

През този стадий треперенето изчезва, появява се чувство на топлинен комфорт, а при силно изразена треска - на горещина. Кожата е зачервена и топла, но суха. Дишането е учестено и повърхностно, диурезата е намалена, относителното тегло на урината е високо. Наблюдава се тахикардия, а в някои случаи и екстрасистолия. Нивото на поддържаната повишена температура зависи от естеството на причинителя, функционалното състояние на терморегулаторната система, реактивността на организма и възрастта (като при деца може да бъде значително по-висока). В зависимост от степента на повишаване на температурата през втория стадий, треската се определя като субфебрилна (температура до 38°С), умерена (до 39°С), висока (до 41°С) и хиперпиретична - над 41°С.

3. Стадий на понижаване на температурата (stadium decrementi). През този стадий зададеното ниво на телесна температура се понижава спрямо действителното. Това се наблюдава при елиминиране на източника на пирогени посредством етиологично лечение или при предотвратяване на ефекта на пирогените върху терморегулаторната система чрез патогенетично лечение (антипиретици, медикаменти, потискащи циклооксигеназата). Действителното ниво на телесната температура се понижава до нормалното, вследствие на намаление на топлопродукцията и усилено топлоотдаване чрез периферна (кожна) вазодилатация и обилно изпотяване. Реакцията на организма през този стадий е като при терморегулация на топло.

Спадането на температурата може да стане рязко (критично) или постепенно (литично). При критично спадане на температурата има опасност от остра недостатъчност на кръвообращението (колапс), поради рязкото разширение на съдовете, водещо до хипотония и намален минутен обем на сърцето. Начинът на спадане на телесната температура зависи от скоростта на преустановяване на действието на пирогените и от функционалното състояние на терморегулаторната система.