Макролиди МКБ Y40.3

› Какво представляват макролидите

› Представители

› При какви инфекции са ефективни

› Нежелани лекарствени реакции

Какво представляват макролидите?

Макролидите са клас антибиотици, които се използват за лечение на инфекции, причинени от Грам-положителни бактерии (стрептококови и пневмококови инфекции) като пневмония и бронхит, както и инфекции на ушите, носа, гърлото и синусите. Макролидите могат да се използват за лечение на бактерията (Helicobacter pylori), която причинява стомашни язви, както и специфичен вид бактерии (микобактерии), който може да зарази хора с потисната имунна система. Този клас антибиотици са бактериостатици - потискат или инхибират растежа на бактериите, а не убиват бактериите напълно.

Представители

Представители на макролиди са:

• Azithromycin - много добро субклетъчно разпределение. Преминава през плацентарната бариера. Ефективен е при инфекции на ушите, носа, гърлото, при алвеоларна и интерстициална пневмония, при кожни и мекотъканни инфекции; жлъчни инфекции; гонореен и негонореен уретрит, лаймска болест. Обикновено лечението е 5 дни. Този антибиотик има бактерициден ефект.
• Clarithromycin - проявява мощен ефект срещу стафилококи и стрептококи. Има значителна хеликобактерна активност. Ефективен е при инфекции на дихателните пътища и белия дроб, жлъчни инфекции, кожно-мекотъканни инфекции.
• Erythromycin - различава се с добро вътреклетъчно разпределение. Натрупва се в белите кръвни клетки. Метаболизира се бързо и преминава слабо през плацентарната бариера, поради което е безвреден за плода.
• Josamycin - ефективен срещу скарлатина, ревматизъм, еризипел, ангина, коклюш, възпаление на синуси и уши, за лечение на пневмония, бруцелоза, акне, трахома и др.
• Midecamycin - ефективен при дихателни, урогенитални, чревни и дерматоинфекции.
• Oleandomycin - действа бактериостатично срещу стафилококи и стрептококи. Използва се за лечение на парадонтоза, възпаление на венците, устата, жлъчни, дихателни и урогенитални инфекции.
• Roxithromycin - отличава се с добро разпределение в белия дроб, сливиците и простатата. Прилага се при ангина, урогенитални инфекции и дерматоинфекции.
• Spiramycin - повлиява стрепто-, менинго- и гонококи, легионела, хламидии, микоплазма, токсоплазма, трепонеми, листерии, клостридии, бордатели.
• Telithromycin - полусинтетично производно на еритромицин А. Прилага се при пациенти над 18-годишна възраст за лечение на екзацербирал хроничен бронхит, пневмония, остър ларингит и синузит, причинени от бета-хемолитични стрелтококи от група А.

Първият открит макролид е еритромицин, който за първи път е използван през 1952 г. Той е бил изолиран от бактерия Streptomyces erythraeus. Еритромицинът е широко употребяван като заместител на пеницилин в случаите, когато пациентите са били алергични към пеницилин или са имали резистентни към пеницилин заболявания. По-късно са били разработени синтетични макролиди, включително азитромицин и кларитромицин, произтичащи от химически модифицирания еритромицин - тези съединения са създадени да се абсорбират по-лесно и имат по-малко странични ефекти (еритромицинът причинява стомашно-чревни странични ефекти при значителен дял от потребителите).

При какви инфекции са ефективни макролидите?

Макролидите действат чрез свързване към специфична рибозомна 50S-субединица (място на протеинов синтез) в чувствителни бактерии, като по този начин инхибират образуването на бактериални протеини. Те имат бързо проявяващ се бактериостатичен ефект.

Изображение: www.scientificanimations.com, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Макролидите се използват за лечение на инфекции, причинени от Грам-положителни бактерии (например Streptococcus pneumoniae) и ограничени Грам-отрицателни бактерии (например Bordetella pertussis, Haemophilus influenzae), както и някои инфекции на дихателните пътища и меките тъкани. Антимикробният спектър на макролидите е малко по-широк от този на пеницилина и следователно макролидите са чест заместител при пациенти с алергия към пеницилин. Бета-хемолитични стрептококи, пневмококи, стафилококи и ентерококи обикновено са податливи на макролиди. За разлика от пеницилина, е показано, че макролидите са ефективни срещу Legionella pneumophila, микоплазма, микобактерии, някои рикетсии и хламидии. Използват се при неусложнени кожни инфекции и отит при педиатрични пациенти. Освен това кларитромицинът се използва по-специално за лечение на инфекции с Helicobacter pylori в стандартен протокол за тройна терапия.

Макролидите също често се използват за лечение на полово предавани инфекции, като гонококови и хламидиални инфекции. Този клас антибиотици остава неразделна част от схемите на лечение за обостряне на ХОББ. Използването на тези лекарства при ХОББ се дължи на техните противовъзпалителни и имуномодулиращи характеристики.

По-голямата част от употребата на макролиди, подобно на други антибиотици, е продиктувана от чувствителността и състоянието на резистентност на целевия организъм.

Макролидите се предлагат в различни форми за приложение в зависимост от пациента, вид и тежест на инфекцията. Най-често се използват перорални форми под формата на таблетки, капсули и суспензия (при деца), но също се предлагат като кремове за локално приложение, интравенозни форми, както и офталмологични препарати.

Повечето макролиди, приети на гладно 1 час преди и 2 часа след хранене, имат добра чревна резорбция. Йозамицинът и рокситромицинът се отличават с добро разпределение в сливиците и белия дроб. Азитромицинът, кларитромицинът, мидекамицинът и еритромицинът имат много добро субклетъчно разпределение.

Азитромицинът достига най-високи субклетъчни концентрации вероятно защото има два азотни атома за протониране. Макролидите се екскретират с жлъчката, а олеандомицинът, йозамицинът и спирамицинът - и със слюнката.

Нежелани лекарствени реакции при лечение с макролиди

Някои странични ефекти при употребата на макролиди са доста често срещани, което означава, че те се проявяват при 5-10% от хората. Както всеки друг антибиотик, макролидите носят значителен риск от типичните неблагоприятни ефекти като

• гадене
• повръщане
• лошо храносмилане
• коремна болка, както и
• диария.

Стомашно-чревните симптоми са най-честите нежелани реакции и до голяма степен са резултат от това, че макролидите са агонисти на мотилин, причиняващи повишен риск от стомашно-чревен дискомфорт и странични ефекти. Освен това, чревната флора на червата е податлива на ефектите на макролидите.

Макролидите могат да причинят гъбична инфекция.

Макар и неприятни, тези странични ефекти са временни и обикновено отшумяват при спиране на прием на медикамента. Ако тези нежелани лекарствени реакции продължават да съществуват след свършване на курса на лечение с макролидите, е необходимо да се потърси лекарска помощ.

По-сериозните нежелани лекарствени реакции, които са и по-рядко проявяващи се, включват:

• сърдечни аритмии (неравномерен сърдечен ритъм, особено при хора, изложени на риск от сърдечни събития или имат сърдечна анамнеза)
• псевдомембранозен колит с тежка диария
• кървава диария
• объркване
• халюцинации
• депресия и тревожност
• резки промени в настроението
• нарушение на чернодробната функция
• холестатичен хепатит - обикновено асоцииран само с употреба на еритромицин
• загуба на слуха

Сериозен неблагоприятен ефект, свързан с употребата на макролиди, е тяхната склонност към удължаване на QT-интервала в сърдечния цикъл. Еритромицинът има най-висока тенденция, а азитромицин - най-ниската. Този страничен ефект излага пациентите на риск от сърдечни аритмии като torsades de pointes, камерна тахикардия и камерна фибрилация. Най-честата аритмия, произтичаща от използването на макролиди, е Torsades de Pointes.

Последните проучвания на макролидите показват, че употребата на тези лекарства корелира със сензоневрална загуба на слуха. Докато по-голямата част от случаите са обратими при прекратяване на приема на лекарството, малко случаи са довели до необратима сензоневрална загуба на слуха. Проучванията показват, че загубата на слуха може да настъпи както при стандартни дози, така и при повишени дози.

Сериозни странични ефекти, като синдром на Стивънс-Джонсън и токсична епидермална некролиза, макар и редки, са възможни и трябва да се имат предвид, когато се предписват тези лекарства.

Употребата на макролиди по време на бременност се нуждае от внимателно наблюдение, тъй като леко повишава риска от церебрална парализа (заболяване, което засяга способността за движение и поддържане на равновесие и стойка) и епилепсия при деца.

Еритромицинът също има корелации с хепатотоксичност при бременни жени. Освен това тези лекарства увеличават риска за пилорна стеноза при новородени.

Някои хора могат да развият алергична реакция към макролиди. Симптомите на реакция на свръхчувствителност към макролидите се различават и варират от леки до животозастрашаващи. Признаците на алергична реакция могат да включват:

• обрив
• оток на устните, лицето или езика
• затруднено дишане или преглъщане
• недостиг на въздух
• стягане в гърдите
• сърцебиене
• анафилаксия

Заглавно изображение: freepik.com / Yikrazuul, Public domain, via Wikimedia Commons